Две калинки като балеринки 4 Детство мое 5
Изтегляне 97.75 Kb.
|
Топъл дъждНощта пресича моя град надлъж, площадите отдъхват от мъглите, о, аз дочаках пролетния дъжд, измил стъклата и душите. Долавям как се движи пролетта - в кръвта ми, в соковете на стъблата и как се връщат тихи над света зелените лъчи на светлината. Приветствам пролетните ветрове, които над земята ни минават - ще се издигнат нови класове, реки ще бликнат в тихите дъбрави. Ще израсте висока буйна ръж, ще се събудят спомени изстинали - дъждът сега е само топъл дъжд, изгубил спомена за свойто минало. Припев: Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как светът изведнъж стана по-красив и бял. Ще се завърне слънцето от юг и над града във тая утрин рано ще мине светлият лиричен звук на някое, на някое пиано. Дъждът ще влезе в стаите при нас - измитите стъкла ще се засмеят и нова песен в утринния час високите етажи ще запеят. Припев: Топъл дъжд, чакан дъжд, плиснал в миг и отшумял. Как светът изведнъж стана по-красив и бял. ОбичНе се сърди, не се сърди, винаги си бил дете голямо - капризен, гневен и ревнив, гледаш през сърдитото си рамо. Не ме вини, не ме кори, тежкият ти поглед ме смразява. Едва, едва, думите преглъщам, думите горчиви. Едва, едва, дните отминават дни немилостиви. Луд съм, изумявам щом те видя от любов изгарям, от любов изгарям. От любов изгарям, цяла те изпивам жаден все оставам, жаден все оставам. Не се сърди, не се сърди, винаги си бил дете голямо - добър и нежен, и свенлив топлиш ме през силното си рамо. Не ме виниш, не ме кориш, светлият ти смях ме напоява. И как така всеки ден по нещо в тебе аз намирам И как така всеки ден по-малко аз те преоткривам. Луд съм, изумявам щом те видя от любов изгарям, от любов изгарям. От любов изгарям, цяла те изпивам жаден все оставам, жаден все оставам. Не ме виниш, не ме кориш, светлият ти смях ме напоява. И как така всеки ден по нещо в тебе аз намирам. И как така всеки ден по-малко аз те преоткривам. Изтегляне 97.75 Kb. Сподели с приятели:
|