Дворецът на бълхите
Изтегляне 3 Mb. Pdf просмотр
|
| АПАРТАМЕНТ №1: МЕРЙЕМ Вярата, подобно на разписанието за влака, е преди всичко въпрос на време. Огромният кръгъл часовник на гарата в цвят слонова кост бие в специални моменти от живота на хората. В същите часове потеглят и влаковете. Преди обяд има само един влак, на него се качват онези, които приемат вярата още като деца. Следобед има друг влак. Той поема и откарва неспокойните пътници в младежка възраст. После чак до вечерта няма друг влак. Само когато човек за първи път в живота си установи, че има неща, за които дълбоко съжалява, и разбира, че не е възможно да компенсира извършените грехове; когато най-устойчивите гнезда се разпадат и се появяват първите сериозни здравословни проблеми, влакът потегля за трети път. Защо ли неговите пътниците винаги се качват в последната минута и са толкова разтревожени? И най-накрая, към полунощ, за онези, които са претърпели тежки операции или пък са стигнали до прага на смъртта, има още два влака. Това са най-препълнените влакове. Не спират на нито една гара и отиват право към Всевишния. За разлика от вечерните пътници, за да не изпуснат влака, нощните пътници за всеки случай си взимат запазени места. И щом настъпи полунощ, кръгът се затваря, малката и голямата стрелка застават една върху друга в изходна позиция и от онази навалица и блъсканица на гарата тук-там остават само един-двама невярващи. Мерйем беше от тези, които пътуваха с първия влак за деня. По тази причина вярата й бе много по-силна за разлика от останалите пътници. Беше безгранична и всеобхватна. Не беше ясно дали би сторила същото, ако не беше бременна, когато този надпис за светеца се появи на стената, и ако бременността й не бе я направила малко по- странна. Тази сутрин излезе рано с празен буркан в ръка и отиде в градината, за да вземе от „пръстта на безименния светец“. Не допускаше, че наистина тук е погребан светец, но нали и университетският преподавател бе казал, че в Истанбул под къщите, тротоарите, камъните е претъпкано с гробове и никога не се знае откъде какво може да се появи. Ако пък надписът не отговаряше на 261 истината, щеше да си остане с буркана пръст и толкова. Ако обаче наистина имаше светец под коприненото дърво в градината на Двореца на бълхите, тя имаше само една молба към него — да даде на Мохамед поне мъничко смелост. |