ОТГОВОРНОСТ ЗА ВРЕДИ ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОРА И ПРИ НЕПОЗВОЛЕНО УВРЕЖДАНЕ

Когато длъжникът с виновното си поведение е станал причина да не се изпълни или да се изпълни неточно негово задължение, за този длъжник възниква ново задължение да поправи вредата, която е причинил виновно. Това виновно неизпълнение поражда отговорност в тежест на длъжника. Очертават се винаги като вторични задължения.

Всяко задължение за поправяне на вреди цели да запълни и изравни празнината, настъпила в чужда имуществена сфера вследствие неизпълнението на един съществуващ дълг. Задълженията за поправяне на вреди се очертават винаги като вторични. Такива са защото възникват на второ място - само защото не са били изпълнени други, предшестващи ги. Щом задълженията за обезвреда предполагат по дефиниция предшестващия ги дълг, щом възникват само при неизпълнение на същия и щом тяхната цел е да поправят причиненото чрез неизпълнеието зло, явно е, че те функционират като санкция за неизпълнението. Вредите трябва да бъдат понесени от този, който виновно ги е причинил. Отговорността за вреди има следователно санкционен характер.

Договорна и деликтна отговорност

Основанието за възникване на отговорност за вреди е винаги неизпълнението на един съществуващ дълг. Този дълг може да има различен произход. И според това отговорността за вреди бива или договорна или извъндоговорна (деликтна)

1. Договорна отговорност. За такава говорим когато неизпълненият дълг произтича от едно облигационно отношение. По силата на това отношение длъжникът е лично обвързан - той трябва да осъществи един резултат, а кредиторът има право да иска от него реализирането му. Длъжникът отговаря за така предизвиканата липса в имуществото на кредитора. За да я запълни, кредиторът разполага с една претенция за обезщетение с/у длъжника. В тази хипотеза говорим за договорната отговорност, защото неизпълненото задължение произтича от договор. Но той не е единственият източник на облигационни отношения. Те възникват и от едностранна сделка и от адм. акт и т.н. Задължения по тия облигационни отношения с недоговорен източник също могат да бъдат изпълнени. И тогава длъжникът отговаря. Неговата отговорност пак наричаме договорна, но очевидно терминът е неточен.

2. Деликтна отговорност. При нея е налице едни обл. отношение, което да обвързва дл. спрямо кр. за осъществяването на един р-тат, та неосъществяването му да дава живот на една отговорност. При нея увреденият и увреждащият не само не са предварително свързани в едно обл. отношение, но често не се и познават. Шоф╝орът, който наранява минувач; крадецът, който разбива вратата на магазин и т.н. - всички те причиняват другиму вреда. Но очевидно е, че те не се намират с увредения в някаква, в някаква обл. вр/ка. Но те нарушават общия дълг, който всеки живеещ в обществото има с/у всички останали. Това зад. е общо за всички към всички.

Практическо значение на разграничението

Разграничаването на договорна и извъндоговорна отговорност се налага не само от теоретични, но и от практически съображения, тъй като законът не е уредил двете отговорности по съвсем еднакъв начин.

1. Еднакви са предпоставките на договорната и деликтната отговорност. И двете предпоставят наличност на вина у увреждащия и изхождат от принципа, че без вина няма и отговорност.

2. И при едната и при другата отговорност вината на увреждащия се предполага до доказване на противното. Длъжникът не отговаря ако невъзможността се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина - чл.81(1).

3. Еднакви са и целите при договорната и деликтната отговорност. И двете целят да компенсират вредата, която увреденият е понесъл.

4. Общи са и петте елемента на фактическия състав на възникване на отговорността:

а) поведение

б) вреда

в) причинна връзка м/у поведение и вреда

г) противоправност

д) вина

1. Дог. отг/ст произтича от неизпълнението на договор. Деликтната отг. произт. от неизп. на общото зад. да не се вреди другиму.

2. При дог. отг/ст законът допуща степенуване на отговорността съобразно със вината, дори може да се освободи неизпълнилият задълж. си ако вината на другата страна е изключителна, докато при деликтната може само да се намали.

3. При дог. отг/ст се отговаря само за т.нар. предвидими вреди. За непредвидими вреди се отговаря само ако длъжникът при неизпълнението е действал умишлено. При деликтната отговорност се отговаря за вс. вреди, стига те да са пряка последица от увреждането.

4. При дог. отг/ст в самия договор е възможно да се предвиди намаляване на отговорността при небрежно изпълнение. Такова уговаряне при деликтната отговорност е невъзможно.

5. Длъжникът при обл. отношение винаги отговаря за виновните действия на лицата, които е привлякъл за изпълнение на задължението си. При деликтната отговорност, за чужди виновни действия се отговаря само в предвидените в закона случаи.

6. Ако няколко лица дължат една престация и не са я изпълнили, при дог. отгов/ст всеки от тях дължи вредите от неговото неизпълнение. При деликтната отговорност тези лица отговарят солидарно.

7. Погасителната давност за исковете е различна. При договорната отговорност тече в зав. от х/ра на вземането, а при деликтната отг. е 5 години и тече от момента на откриването на дееца.

Кумулиране на деликтна и договорна отг.

Съдебната практика се колебае по този въпрос. С едно решение ВС е приел, че дог. отг/ст не изключва деликтната, че двете не са несъвместими и че увреденият може да търси обезщетението си по свой избор както с деликтен, така и с договорния си иск.

Отговорност за вреди възниква само при предпоставката, че вредата е последвала от обстоятелство за което длъжникът отговаря. Затова ако вреда не е възникнала, не възниква и отговорност за длъжника, колкото и укоримо да е поведението му. Ако длъжникът е трябвало да поправи наетата къща и не го е сторил, съществува опасност да се събори, той не отговаря в случай, че преди да се събори, къщата изгори при пожар. Между вредата и виновното неизпълнение трябва да има причинна връзка.

Авторемонтният завод А не поправя в срок камионите на УАТ - Самоков. За да не спре превоза, УАТ наема камиони от СОАТ. Докато се спазари, шоф╝орите на УАТ бездействат, но им тече заплата. С платения наем и платените заплати оборотното имущество на УАТ очевидно намалява. С тези разходи то обеднява. Тази му загуба се дължи на виновното поведение на авторемонтния завод - на неизпълнението на поетото от него задължение. Но нещата не свършват дотук. УАТ е трябвало да превози цимент от гара Ихтиман до язовир Сталин. Транспортът се забавя. Поради липсата на цимент работниците бездействат, но им се плаща. На гара Ихтиман циментът стои на открито намокря се и т.н. Организацията, която строи язовира претендира от УАТ всичките си щети - надници повреден цимент, разноски по изхвърлянето му и т.н. И не само претендира тези вреди, но и предявява иск за тях с/у УАТ, осъжда го да ги заплати като събира тази сума от оборотните средства на УАТ. Цялата работа на УАТ е разстроена. Но първопричината за тези беди е несвоевременното поправяне на камионите от авторемонтния завод. Въпросът е наистина ли той ще отговаря за всички тези последици просто защото се намира в причинна връзка с неизпълнението му. Отговорът е в чл.82 ЗЗД:"Обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и непосредствени вреди." Анализът на този текст ни дава два извода: 1. Всяка отговорност за вреди предпоставя причинна връзка м/у изпълнението и вредата. Авторемонтният завод в нашия пример ще отговаря за вредите, защото ги е причинил. 2. Длъжникът отговаря не за всички причинени вреди, а само в известни граници. Съществуват две основни ограничения на отговорността.

1. Длъжникът отговаря само за преките и непосредствени вреди, настъпили от виновното му поведение. Този предел е максималната граница, до която изобщо се простира всяка гражданска отговорност - безразлично дали е договорна (чл.82) или деликтна (чл.51). Над този предел обезщетение не се дължи, та макар и кредиторът да е претърпял вреди. Тях ще трябва да понесе сам.

2. Чл.82 предвижда, че длъжникът не отговаря дори за всички преки и непосредствени вреди, а само за тези "които са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението". Коя вреда е предвидима и коя не е е чисто фактически въпрос, но все пак приема се, че предвидима е всяка вреда, която човек със здрав разум и нормален интелект лесно би могъл и би трябвало да си представи като нормална и затова и вероятна последица на неизпълнението си.

Може ли да се претендира за морални вреди - ВС счита че е недопустимо, защото приема, че може да се стигне до злоупотреба с право.

При деликтната отг/ст може да се претендира за имуществени и неимуществени вреди. Кои лица могат да претендират за неимуществени вреди? Първоначално ВС счита, че това са низходящите, съпруга, родителите на увредено от деликт лице (починало). В последствие: - детето, което е било фактически отглеждано от пострадалия, макар и да не е било осиновено; - лицето което е живеело фактически с пострадалия без да е сключило брак.

Вина и причинна връзка

Чл.82 очевидно обуславя отг/стта на дл. от степента на неговата вина - от това дали тя се проявява във формата на умисъл или на небрежност. Степента на тази вина определя кои звена от причинната връзка ще се считат за правно релевантни. Така постъпва и законът, като смята, че не може да се постави на една и съща плоскост длъжникът, който е проявил небрежност и този, чиято вина е приела формата на умисъл. В защита на длъжника, който не е положил грижата на добър стопанин, за да не го претовари с отговорност, законът се задоволява да го държи отговорен само за вредите, които са пряка и непосредствена последица на неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението. Към недобросъвестният длъжник пък няма никакво снизхождение. Той трябва да отговаря и за предвидимите и за непредвидимите вреди, стига те пряко да следват от виновното му поведение.

Преки вреди

Пряка е тази вреда, която неизпълнението адекватно причинява. Тази теория се поддържа главно от германската цивилистика, но си е пробила път и във френската правна теория. Според тази тория правно релевантната причинна връзка м/у неизпълнението и вредата е налице само когато според досегашния ни опит такова неизпълнение е годно да предизвика във всички случаи въобще, а не само в конкретния случай пораждането на един и същ резултат.

Теория за причината. Причинността е една от формите на всеобщата взаимозависимост на явленията в обективния свят. Причинност значи, че всяко явление е обусловено от друго, че всяко явление има своите естествени основи и произтича от тях като тяхно следствие. Когато съдът търси причината на конкретна вреда, той изолира само един факт от цялата причинна верига, която я обуславя. Този факт е едно човешко поведение - едно действие или бездействие. Съдът иска да установи дали една човешка постъпка е изиграла съществена роля за настъпване на конкретен резултат.

Компенсация за вини

Длъжникът отговаря за вредите, които виновното му неизпълнение причинява на кредитора. Всеки въобще отговаря за вредите, които виновно причинява другиму.

Възможно е и нещо друго. Претърпяната от Х вреда да изглежда причинена от У, а всъщност да се дължи на изключителната вина на самия Х - на самия увреден, на кредитора. В такъв случай поведението на У (длъжникът) очевидно не е каузално по отношение на настъпилата вреда, докато обратно - поведението на самия увреден Х се намира в причинна зависимост с постигналата го вреда.

Възможно е вредата да е съпричинена от увредения и вредителя - от кр. и дл. и то че да не може да с установи какъв дял от вредата е причинил всеки един от тях. Тогава тя е законна последица на две успоредно действащи причини. Така содата се е повредила, защото е била превозвана в открит вагон, но не е била и подходящо опакована от изпращача.

Длъжникът отговаря за преките вреди на поведението си, ако той единствено ги е причинил. Не можем да направим същия извод ако за настъпването на вредата е допринесъл и самият увреден. Той самия е проявил вина и към себе си. Без неговото поведение вредата не би била настъпила или не би била настъпила в този размер.

Разпределяне на отговорността при обща вина

Познати са две системи на разпределение: 1. допуща поначало разпределяне на отговорността спрямо степента на вината на съпричинителите, допуща пълното отпадане на отговорността на длъжника, ако вината на потърпевшия е особено тежка - ако тази вина е приела формата на умисъл или груба небрежност.

2. Другата система също степенува отговорността на съпричинителите на вредата според вината на всеки от тях. Тя не достига до възможността да изключи изцяло отговорността на длъжника - увреждащия. Общата вина може да съставлява основание само за едно разделяне на отговорността - за намаляване размера на дължимото от потърпевшия обезщетение.

ЗЗД приема и двете системи. Относно деликтната отговорност з/нът предвижда:"ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали" (чл.51(2)). Следователно не може изцяло да отпадне.

Обратно, ако се касае за неизпълнение на задължение от съществуващо облигационно отношение, то съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност "...ако неизпълнението се дължи на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен" (чл.83(1)).

Последваща вина на пострадалия

Нормално вината на увредения (кредитора) предхожда вредата. Но вина на увредения е налице и когато през време на настъпването на вредата или след настъпването и, той не е взел мерки за ограничаване на нейния размер "длъжникът не дължи обезщетение за вредите, които кредиторът е могъл да избегне като положи грижата на добрия стопанин" - чл.83(2).

Често самите страни определят длъжниковата отговорност при неизпълнение. Споразумяват се, че Дл. ще направи една специална престация на Кр. - че ще му престира при поискване една парична сума или друга имуществена ценност наред или вместо първоначално дължимото..

Неустойката е установена предварително ч\з договорно съглашение м\у страните или с нормативно разпореждане - отговорност но Дл. за в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното си задължение.

Неустойката има огромно практическо значение. Тя дава възможност предварително да се определят предполагаемите вреди, както и предварителна на Дл. да му е известно какво ще трябва да плати при неизпълнение, без да е необходимо да се доказват тези вреди и без да се водят процеси.

Неустойката често бива наричана наказателно условие или наказателна клауза. Това не е точно т.к. главната нейна задача е ПРЕВАНТИВНА - да осигури точното изпълнение на задължението.

Чрез гражданско правна заплаха се цели навременно изпълнение на поетите задължения. ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА е следователно пряката задача на неустойката. Тази нейна задача е изрично изведена в чл.92(1)-"Неустойката обезпечава изпълнение на задължението..." но текста не свършва до тук "и служи като ОБЕЗЩЕТЕНИЕ за вредите от неизпълнението...". С уговарянето на клауза за неустойка страните все едно предварително решават въпроса, че неизпълнението ще причини вреда на Кр. Споразумяват се, Кр. ще може да претендира вредите в размера на уговорената неустойка - "...без да е нужно да се доказват"

Ако неустойката е прекалено голяма "съдът може да намали нейния размер"- чл92(2).

Неустойката има има още една наказателна функция. Наказателен х-р има, когато пряко цели да накаже неизправния Дл.- да му наложи една имуществена санкция, без да го освобождава от задължението да обезщети Кр. за вредите му.

Характерни белези на неустойката.

1. Тя е отговорност на Дл. и конкретна правна възможност за Кр.;

2. Предмета на неустойката е предварително определен в д-ра. Той обикновено е парична сума или имуществена ценност. Ч\з нея се извършва предварителна оценка на вредите, които би претърпял Кр. от неизпълнението, а в някои случаи играе ролята на наказание;

3. Неустойката не се свързва безусловно с вредата. Тя служи за обезщетение на вредите, които се предполага, че ще настъпят. Тя се дължи не заради вредата, заради самото неизпълнение;

4. Тя е неизменима, след като е веднъж уговорена и се явява едно акцесорно право или задължение, защото е свързана с главните права и задължения по д-ра. Ако д-ра е нищожен, ще бъде нищожна и неустойката.

- При унищожаемост. Задължението, което е поето при порок на волята, е унищожаемо. Но до унищожаването му е то е валидно. Валидна ще бъде до този момент и уговорената неустойка.

- При невиновна невъзможност. Дл. се освобождава от задължението си, ако изпълнението на същото стане невъзможно по причини, които не могат да му се вменят във вина.

Предпоставки на неустойката.

1. Тя да е уговорена м\у страните или да е установена от НА.

2. Кредиторът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да га изпълни

3. Длъжникът да е нарушил д-ра, виновно да не то е изпълнил никак или да го е изпълнил лошо или със забава.

За да може да възникне претенцията е необходимо тези три предпоставки да са налице кумулативно.

Разграничаване на неустойката от други институти на ГП.

- Условия- бъдещо несигурно събитие свързано с предварителното действие на д-ра. Неустойката се дължи безусловно.

- Алтернативни задължения- дължат се няколко алтернативно дадени вещи . Неустойката е акцесорно задължение, алтернативните са основни задължения.

- Факултативни задължения- дължи се една вещ по избор на Дл.

- Отметнина- дава се възможност на Дл. да откаже да изпълни задължението си по д-ра, но губи това, което е дал предварително. При неустойката не може да се откаже.

- Обезщетение за вреди- дължат се реално настъпилите вреди следствие на неизпълнението. А неустойка се дължи независимо от вредата.

Видове неустойки.

Задължение за неустойка може да възникне било въз основа на д-р, било непосредствено по силата на з-на. Тя бива 1)договорна или 2)законна.

Неустойката се дължи при неизпълнение. Но неизпълнението може да бъде пълно или само неточно, респ. забавено. И според това тя може да се дължи на 1)пълно неизпълнение или 2) за неточно неизпълнение, респ.забавено изпълнение.

В различно съотношение може да се намира неустойката с вредите, причинени от неизпълнението- да ги оценява или да се дължи наред с тях. И според това неустойката бива 1)алтернативна или 2)кумулативна.

I.Договорна и законна неустойка.

1.Договорна неустойка е това добавъчно съглашение, постигнато м\у страните при или след договарянето, по силата на което Дл. се задължава да даде на Кр. една парична сума или друга ценност, ако не изпълни надлежно задължението си. Тази неустойка има обезпечителна и обезщетителна роля.

2.Законна неустойка е тази, която при неизпълнение или неточно изпълнение се дължи не въз основа на договорно съглашение м\у Кр. и Дл. , но по силата на закона или друг нормативен акт.

а) Тя има предимно наказателна функция.\глоба\

б) В други случаи законната неустойка - глоба като запазва наказателно- обезпечителната си роля, проявява още една обезщетителна функция.

II.Неустойка за пълно неизпълнение и за забавено неизпълнение.

По силата на клауза за неустойка Дл. може да е задължен да престира на Кр. нещо допълнително заедно с дължимото, ако не изпълни, както трябва или ако забави изпълнението на задължението си. В такъв случай неустойката е за неточно респ. за забавено изпълнение.

Неустойка за забава се определя обикновено в процентно отношение към стойността на просрочената престация и се дължи за всеки просрочен ден, но само до определен ден, след което изчисляването на неустойката се прекратява. След това се дължи еднократна неустойка в по- голям размер.

III.Алтернативна и кумулативна неустойка.

1.Алтернативна или оценителна неустойка.

Договарящите могат да се съгласят, че неустойката ще служи за определяне на размера на вредите, която едната страна вероятно ще претърпи, ако другата страна не изпълни задължението си. На Кр. се дължи алтернативно по негов избор: или неустойка или действителните му вреди.

а) Алтернативна неустойка за забава. Когато тя е уговорена за неточно изпълнение, главно за забавено изпълнение, Кр. маже да претендира самото изпълнение (или обезщетение вместо изпълнение) и по свой избор 1.или уговорената мораторна неустойка или 2. действителните си по- високи вреди от закъснението, стига да ги докаже.

б)Алтернативна неустойка за неизпълнение. Тя е такава, защото изправният Кр. може при неизпълнение да иска от неизправния Дл. 1.или неустойката ,2.или доказване на действителните си вреди.

2.Кумулативна е само в миналото при отношения м\у социалистически организации.

Задатък или капаро е тази парична сума или друга имуществена ценност която едната страна дава на другата приключване на договора като доказателство, че той е сключен и за обезпечаване на неговото изпълнение.

Функции на задатъка.

1. ПОТВЪРДИТЕЛНА - задатъка е знак, белег, доказателство, че д-рът е сключен. Щом задатъкът е бил даден, д-ра е вече сключен. А ако е бил уговорен, но не е бил даден, д-рът не е сключен.

2. ГАРАНЦИОННА - з-на е признал на изправната страна правото да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, който е получила или да иска в двоен размер задатъка, който тя самата е дала, ако другата страна не изпълни задължението си- чл.93(2). Страхът, че изправната страна ще упражни тия си права, подтиква и двете страни към изпълнение.

3. ОБЕЗЩЕТИТЕЛНО-НАКАЗАТЕЛНА функция. Тя е тясно свързана с гаранционната. Щом изправната страна може при неизпълнение да се откаже от д-ра и да задържи задатъка, респ. да иска дадения от нея задатък обратно в двоен размер, ясно е, че задатъкът представлява средство за обезщетяване на изправната страна за вредите, които неизпълнението й причинява.

Страните могат да придават на задатъка най- напред значението на пишманлък- да уговарят, че всяка страна може да се откаже от д-ра до изпълнението му, стига да жертва задатъка, който е дала, респ. да върне полученият в двоен размер. На задатъка е възложена тогава функцията на "пишманлък", на "отметнина".

Страните могат да уговорят, че този, който е дал задатъка, няма да може в никакъв случай да се отметне едностранно от д-ра. Във всички случаи той е длъжен да престира, в противен случай загубва безвъзвратно дадения задатък.

Сраните могат да уговорят, че и даденото след сключване на д-ра ще съставлява задатък; и обратно- че даденото при сключване на д-ра няма да съставлява задатък, а аванс, който не обезпечава изпълнението и който изправната страна не маже да задържи или иска обратно в двоен размер при неизпълнение.

Действие на задатъка.

Задатъка се дава обикновено при двустранните д-ри.Той функционира така:

1. При изпълнение. Когато задълженията по д-ра са изпълнени, този, който е дал задатъка го прихваща към изпълнението си. А ако такова прихващане не маже да стане поради нееднородност на задатъка с дължимата престация, тогава задатъка трябва да се върне от този, който го е получил.

2. При невиновна невъзможност. Когато неизпълнението се дължи на невъзможност, за която Дл. не отговаря, задатъка се връща и отношенията м\у страните се уреждат по правилата на риска.

3. При виновна невъзможност. Ако престацията не може да се осъществи по причини, за които Дл. отговаря изправната страна естествено не може да иска изпълнението на невъзможното, а трябва да избира м\у следните алтернативи:

а) Или да задържи задатъка, който е получила, респ. да иска да се върне в двоен размер, който е броила, без естествено да изпълнява собственото си насрещно задължение. Ако вредите са по- големи отколкото задатъка, тя може да предяви иск за обезщетение за вреди.

4. При забавено изпълнение. Ако изпълнението е все още възможно и Дл. е в забава (неточно изпълнение), изправната страна има изборно право:

а) Може да иска реално изпълнение на договорното задължение, като за вредите, които забавата е причинила, страната може да иска обезщетение по общите правила като задържи задатъка.

б) Може да развали д-ра като задържи задатъка и не изпълнява своето насрещно задължение. В този случай д-ра следва да се счита развален, с факта, че се задължа задатъка, а не с едностранното волеизявление.