Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Правна уредба - чл.108 и 109 ЗЗД.

Задължението може да бъде погасено и ч\з опрощаване. Опрощаването е д-р м\у длъжника и кредитора, с който последният се отказва от вземането си. Едностранното изявление на Кр. , че се отказва от вземането си, не съставлява опрощаване и не погасява дълга.

ЕЛЕМЕНТИ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1. Съгласие. Необходимо е волята на Кр. да е изразена без колебание. Опрощаването съставлява отказ от право, а такъв отказ не се предполага.Особена форма за изразяване волята на Кр. не е необходима. Необходимо е обаче Дл. да приеме изрично или мълчаливо опрощаването. Опрощаването се извършва като се постига съгласие т.е. от момента на съвпадане на волеизявленията на Кр. и Дл.

2. Дееспособност. Страните по д-ра за опрощаване трябва да бъдат дееспособни. В противен случай ще е налице нищожна правна сделка.

3. Основание. Най-често опрощаването е акт щедрост на Кр., намерение да надари Дл. Но е възможно Кр. да плати свой дълг към Дл. Този елемент означава, че д-рът за опрощаване е каузален.

4. Предмет. Предмет на опрощаване може да бъде всяко вземане - условно или срочно; настоящо или бъдещо. Достатъчно е да не се касае до такива обекти на правото, по отношение на които разпореждане за в бъдеще да не е позволено. Напр. вземането от неоткрито наследство или вземане за издръжка за бъдещо време.

ПРАВНО ДЕЙСТВИЕ НА ОПРОЩАВАНЕТО.

1) Дългът се погасява напълно както при изпълнението;

2) Погасяват се обезпеченията, с които е бил гарантиран този дълг.

Когато са налице солидарни Дл. , а опрощаването е в полза на един от тях - принципът е, че се освобождават и останалите, освен ако изрично Кр. не е запазил правата си с\у тях. Ако е изгубил тези права, задълженията на останалите длъжници се намалява с частта на Дл., комуто е опростено - чл.124(2).

3) Чл.109 ЗЗД - "Задължението се смята погасено, ако частният документ за него се намира у длъжника, освен ако се докаже, че не му е върнат доброволно". Този текст съдържа две презумпции - една оборима и една необорима.

а\ оборима презумпция - че документът е върнат доброволно на Дл. , щом се намира у негови ръце;

б\ необорима - че оня, който връща на Дл.частният документ за него, го освобождава от дълга.

Трябва да се подчертае, че се касае до частен документ, а не до официален документ. Текстът на чл. 109 изхожда от мисълта, че щом Кр. се е лишил сам от единственото доказателство за своето право, може да се прилага, че той не възнамерява да търси вземането си.

Няма опрощаване:

- когато доказателството за дълга е отнето на сила;

- когато предаването не е станало от Кр.;

- когато предаването не е станало на Дл. , макар и от кредитора.

За да се ползва от установеното в негова полза предположение, Дл. ще трябва да представи върнатия му частен документ. Трябва да се счита, че този документ е преминал в негови ръце по редовен начин. Ако Кр. твърди противното, той ще трябва да докаже ония обстоятелства, които изключват приложението на предположението - доброволното връщане.

СЛИВАНЕ.

Резултатът е, че облигационното отношение се погасява поради правната невъзможност някой да бъде Кр. и Дл. на самият себе си.

Причини.

1. На наследяване. Това е най-честия случай. Ако наследникът е Кр. на наследодателя или обратно, ако наследодателя е Кр. на наследника. С приемането на наследството патримониумът на наследодателя се влива в имуществото на наследника. Затова е необходимо наследникът да приеме наследството направо и изцяло. Ако го е приел по опис - имуществото на наследодателя се отделя. Наследникът запазва своите вземания с\у наследството и остава отговорен за дълговете си към същото наследство.

2. При универсално правоприемство на частно основание също може да настъпи сливане. Например при сливане на ЮЛ. Държавно предприятие (Кр.) се влива в държ. предприятие (Дл.)

3. При частно основание (правоприемство). Например, когато държавата изкупи издадените от нея облигации.

Действие на сливането.

1. Погасяване. Когато качеството на Дл. и Кр. в едно и също облигационно отношение се слеят в едно и също лице, задължението се погасява.

2. Възстановяване на вземането. Тази същност на сливането особено ясно проличава, когато отпадне основанието му с обратна сила. Щом отпадне причината, която съединява в едно и също лице качеството на Дл. и Кр. погасеното вземане се възстановява. Напр. А наследява брат си Б, спрямо когото има вземане. С приемането на наследството вземането на А спрямо Б се погасява ч\з сливане. В последствие се открива завещание: Б завещал цялото си имущество на държавата. Отпада в резултат причината, поради която А не може да събере принудително вземането си. В резултат погасеното му вземане се възстановява и той ще може да търси изпълнение от другите наследници на Б.

3. Сливане без погасяване.

а\ когато се приема наследството по опис;

б\ чл.67 ЗН когато Кр. на наследството поискат да се отдели имуществото на наследника от това на наследодателя - поради тежко обременяване на задължения;

в\ чл.178 ЗЗД - ипотека в\у собствен имот - законна суброгация. При нея не настъпва сливане в полза на оня, който е купил един ипотекиран имот от Дл. по ипотеката и е платил на ипотекарния Кр. цената която дължи. За да получи така платената цена чл.178 признава на купувача една ипотека в\у собствения му имот. Платеното задължение (към Кр.) се счита, че съществува, за да се отблъснат с него правата на други ипотекарни кредитори - от преди покупката.

г\ чл.376(3) Издателят на запис на заповед е Дл. по него. Записът му може да се джироса. Нормално би било задължението по записа му да се погаси, но з-на му позволява той на свой ред да джироса издаденият от него запис. В резултат сливането се погасява.

Титулярите на правата могат да се сменят на различни основания. Те могат да се сменят по силата на з-на. Така напр. наследникът става титуляр на правата на починалия по силата на з-на. Пак по силата на з-на встъпва в правата на Кр. този който е изпълнил чуждо задължение, като е имал интерес да стори това.

Д-рът, с който носителят на едно вземане го отстъпва на трето лице, наричаме цесия или прехвърляне на вземане.

За разлика от новацията при цесията старото задължение не се погасява и не се променя. Имаме отношения м\у три лица:

1. Този, който отстъпва вземането си - наричаме го цедент или прехвърляч или предишен Кр. ;

2. Третото лице, на когото цедентът договорно отстъпва вземането си - наричаме го цесионер или приемател или още новият Кр. ;

3. Длъжника, спрямо когото вземането се прехвърля и който не участва в цесионния д-р. Него наричаме само Дл.

Особености.

Цесията като всеки д-р трябва да отговаря на всички условия за действителност на договорите. Съществуват обаче и някои особености отнасящи се до основанието, формата и предмета на цесията.

1) Правно основание. Цесията е КАУЗАЛЕН д-р. Това означава, че неговата валидност зависи от наличността на правното основание. Това означава, че цесията е нищожна, ако и липсва правно основание или ако то е противно на з-на. Цесията може да бъде направено на различни правни основания. Тя може да съставлява една продажба - да е сключена с придобивна цел (чл.183). Цесията маже обаче да съставлява и дарение - да е извършена с дарствена цел.

Обстоятелството, че цесията може да обслужва различни правни основания, налага да се подчертае дебело, че никога не може да бъде обявена за абстрактна сделка.

2) Съгласие и форма. Д-рът за прехвърляне на вземане става перфектен, щом се постигне съгласие м\у цедента и цесионера.

Цесията може да бъде уговаряна и под условие - правните последици няма да настъпят, ако отлагателното условие не се сбъдне, ако прекратителното условие се сбъдне.

Форма. Д-рът за цесия е неформален д-р. За да породи правно действие не е необходимо д-рът да е облечен в писмена форма. Писмената форма има само доказателствено действие. Когато цесията е с дарствена цел необходима е формата за дарение.

Предмет на цесията.

Предмет на цесията могат да бъдат не само вземания, но и права. Наистина текстовете (чл.99 и сл.) говорят само за прехвърляне на вземания, но не бива да има съмнение, че могат да се цедират правата, щом чл.183 позволява да се продават вещи и други права. Могат да се цедират права, които по принцип са прехвърлими - всички имуществени права, права в\у нематериални блага, спорни блага (обект на правен спор).

Има и такива права и вземания, които по разпореждане на з-на, на д-ра или поради естеството си не могат да бъдат прехвърлени (чл.99(1) ЗЗД).

1. Непрехвърлими по естество.

- личните права (членство в кооперация);

- семейни права (родителските или съпружеските);

- несамостоятелни имуществени права - залог, ипотека, поръчителство;

2. Непрехвърлимост по силата на з-на.

- права свързани с личността на цедента - чл.56 ЗС - забрана за ползвателя да отчуждава своето право на ползване;

3. Договорна непрехвърлимост на едно вземане - чл.99.

Действие на цесията.

Действието на цесията се заключава в това, че вземането преминава от предишния Кр. в\у новия кредитор. От това следват няколко извода:

1) Кредиторите на цедента нямат вече право да се удовлетворяват от вземането от момента на сключване на д-ра. И обратно кредиторите на цесионера могат да запорират вземането му.

2) Цедента не може да прехвърли на друго лице за втори път вземането. Вторият цесионер не може да стане Кр. дори ако е добросъвестен, защото цедентът не е вече Кр. а никой не може да прехвърли права които не притежава.

Състав и обем на цедираното право.

Вземането преминава в\у цесионера такова, каквото цедентът го е притежавал. Следователно цесионерът го придобива с всичките му предимства и недостатъци.

1. Цедираното вземане. Ако следователно не е условено нищо друго, счита се че страните са възнамерявали да премине в\у цесионера всичко което стопански принадлежи към вземането. Затова преминават в\у цесионера претенциите на цедента за плащане на лихви, чийто падеж настъпва след цесията, доходи и вече изтекли доходи и лихви (чл.99(2)ЗЗД).

2. Обезпеченията. Прехвърленото вземане преминава в\у новия Кр. с привилегиите, обезпеченията и др. му принадлежности - чл.99(2).

а) Привилегиите - с цедирането на едно вземане с него преминават в\у цесионера общите привилегии и особените привилегии на това вземане.

б) Залозите - щом в\у цесионера преминават обезпеченията, следователно преминават в\у него и заложните права. Остава въпроса, трябва ли да му бъде предадена заложената вещ, след като Дл. се е доверил на цедента ? Отговорът е, че заложената вещ трябва да остане у цедента и той ще действа в бъдеще като трето лице - държател на заложената вещ, с всички права и задължения на такова лице.

в) Ипотеките - вземането обезпечено с ипотека трябва да бъде извършено или с нотариален акт или в писмена форма с нотариално заверено съдържание, като цесионният д-р бъде отбелязан към вписването, с което ипотеката е била на времето учредена (чл.171).

г) Право на задържане, което цедентът е имал, преминава в\у цесионера, стига само задържаната вещ да се предаде на цесионера.

3. Възраженията.

Цесионерът придобива вземането с всички недостатъци, с които е обременено. Следователно нему могат да се правят всички възражения, които Дл. е могъл да прави на цедента по време, когато цесионният д-р е бил сключен. Това важи за всички възражения:

- както за отлагателните (дилаторни) възражения, като напр. възражението за неизпълнен д-р или правото на задържане;

- така и за перемпторните (отменителни), като възражението за давност, за извършена компенсация, за сливане, за опрощаване и др.

Цесията не лишава Дл. от правото му да иска унищожение на д-ра, от който произтича вземането, поради порок на волята или да иска развалянето му, поради неизпълнение задълженията на цедента.

Цесионерът няма право да иска сам унищожаване или разваляне на д-ра, защото в\у него се прехвърля единствено Обл. право.

За да се обезпечи с\у всички опасности цесионерът има възможност да иска от цедирания Дл. да приеме цесията.

Помощни права на цесионера.

Цедентът е длъжен да помогне на цесионера да събере цедираното вземане. Той е длъжен:

- да му предаде документите, които установяват вземането му, стига да се намират у него;

- да потвърди писмено на цесионера станалата цесия, нотариална заверка на това потвърждаване;

- да даде и дава при поискване всички сведения относно вземането.

Съобщаване на цесията.

За да премине едно вземане от досегашния му носител в\у нов Кр. , достатъчно е да бъде постигнато съгласие м\у тия две лица. Но в интерес на Дл. и третите лица това действие на цесията е значително ограничено от правилото на чл.99(4), според което: "Прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то е било съобщено на последния от предишния кредитор". Ограничения:

1) По отношение на длъжника - докато цесията не му е съобщена, той може да плати на стария кредитор и това да го освободи от дълга. Сделките м\у длъжника и цедента до момента на съобщаването на цесията са напълно валидни и могат да бъдат противопоставени на цесионера от длъжника.

2) По отношение на третите лица. До съобщаването на цесията, цесионерът притежава едно неконсолидирано право. От една страна цесията не може да вреди на онези кредитори на цедента, които са наложили запор в\у вземането преди съобщението на вземането - чл.346ГПК. Едва след съобщаването вземането е напуснало патримониума на цедента.

За съобщаването не е предвидена никаква форма. То трябва да бъде направено от цедента. Чл.99(4). Валидно ли е, ако е направено от цесионера - проф. Кожухаров отговаря положително на въпроса - релевантно е, ако е направено с представяне на документа.

Отговорност на цедента.

По начало цедентът не отговаря нито за бъдещата, нито за настоящата платежоспособност на Дл. Отговорността на цедента е свързана със съществуването на вземането, неговият размер и принадлежностите към него, при условие, че цесията е възмездна.

Страните могат да уговорят по-малка или по-голяма отговорност на цедента.

Чрез новацията не може да се смени пасивният правен субект (длъжника), без да има промяна в самото облигационно отношение. Често пъти е необходимо да може да се прехвърли един дълг - да се промени длъжника, без да настъпва погасителният ефект на новацията т.е. промяната на длъжника да се свързва със стария дълг и всички негови особености - основание, модалитети, възражения, обезпечения, течащите давностни срокове и други.

Правната уредба се намира в чл.101 и 102 ЗЗД.

Случаи на поемане на дълг.

1) Поемане на изпълнение - когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Това е едно вътрешно задължение. Тази вътрешна сделка не създава права и задължения на Кр. и не променя нищо в отношението на същият и длъжника.

2) Кумулативно поемане на дълг (присъединяване на дълг). Дадено трето лице може да встъпи като съдлъжник в едно ПО по съгласие на Кр. или Дл. По този начин Кр. запазва претенцията си към стария Дл. и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Вж. чл.101 ЗЗД.

Третото встъпило в дълг лице отговаря солидарно. Когато д-рът е сключен м\у Кр. и третото лице той не представлява никаква особеност. Това е д-р в полза на трето лице, по силата на който Кр. може да иска изпълнение на дълга от третото встъпило в дълга лице.

Заместване в дълг.

Това е истинското поемане на дълг. Тук едно трето лице (нов длъжник) идва на мястото на досегашният длъжник, който се освобождава от дълга - чл.102(1). Това става с изричното съгласие на кредитора. Той се лишава от досегашният си Дл. като на негово място идва нов. Лишава се от него по своя воля. Една цесия може да стане без съгласието на Дл. но едно поемане на дълг не може да стане без участието на Кр. За Дл. е безразлично кому ще плати, но за Кр. не е безразлична кой ще бъде длъжник.

Облигационното отношение се запазва при едностранно поемане на дълг. Договорът за заместване на досегашният длъжник се сключва м\у Кр. и трето лице. Този д-р може да се сключи и без да бъде уведомен Дл.

При двустранното поемане на дълг имаме предварително уговаряне м\у Дл. и третото лице. То има действие за кредитора, ако той изрично се съгласи. Съглашението добива действие за Кр. с обратна сила (от деня на сключването му) едва ако той го одобри. Дотогава съглашението м\у третото лице и Дл. се намира във висящо състояние. Ако кредиторът не се съгласи, съглашението ще се трансформира в поемане на задължение.

Основания за поемане на дълг.

Най-различни могат да бъдат основанията, поради които трето лице поема чужд дълг. Те могат да бъдат дарствени, с цел да се погаси един дълг, придобивни. Тези основания въобще не интересуват кредитора. Поемането на дълг е абстрактна правна сделка.

Действие на заместването в дълг.

а) Кр. вече не може да предявява претенция спрямо досегашния Дл. - а може само от новия. Макар Дл. да е нов обл. отношение е старо.

б) Кр. не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария Дл. Нито заложните права и ипотеките. Не ги запазва, защото Дл. е нов. Лицата, които са дали тези гаранции, са поели акцесорно задължение с оглед определен Дл. С тия обезпечения Кр. може да разполага само, ако поръчителя или собственика на заложената вещ или ипотекарният имот се съгласи те да служат за гаранция и на новия Дл.

Чрез новацията не може да се смени пасивният правен субект (длъжника), без да има промяна в самото облигационно отношение. Често пъти е необходимо да може да се прехвърли един дълг - да се промени длъжника, без да настъпва погасителният ефект на новацията т.е. промяната на длъжника да се свързва със стария дълг и всички негови особености - основание, модалитети, възражения, обезпечения, течащите давностни срокове и други.

Правната уредба се намира в чл.101 и 102 ЗЗД.

Случаи на поемане на дълг.

1) Поемане на изпълнение - когато едно трето лице се задължи към длъжника да престира вместо него на кредитора. Това е едно вътрешно задължение. Тази вътрешна сделка не създава права и задължения на Кр. и не променя нищо в отношението на същият и длъжника.

2) Кумулативно поемане на дълг (присъединяване на дълг). Дадено трето лице може да встъпи като съдлъжник в едно ПО по съгласие на Кр. или Дл. По този начин Кр. запазва претенцията си към стария Дл. и се сдобива с още една претенция за дължимото спрямо встъпилото трето лице. Вж. чл.101 ЗЗД.

Третото встъпило в дълг лице отговаря солидарно. Когато д-рът е сключен м\у Кр. и третото лице той не представлява никаква особеност. Това е д-р в полза на трето лице, по силата на който Кр. може да иска изпълнение на дълга от третото встъпило в дълга лице.

Заместване в дълг.

Това е истинското поемане на дълг. Тук едно трето лице (нов длъжник) идва на мястото на досегашният длъжник, който се освобождава от дълга - чл.102(1). Това става с изричното съгласие на кредитора. Той се лишава от досегашният си Дл. като на негово място идва нов. Лишава се от него по своя воля. Една цесия може да стане без съгласието на Дл. но едно поемане на дълг не може да стане без участието на Кр. За Дл. е безразлично кому ще плати, но за Кр. не е безразлична кой ще бъде длъжник.

Облигационното отношение се запазва при едностранно поемане на дълг. Договорът за заместване на досегашният длъжник се сключва м\у Кр. и трето лице. Този д-р може да се сключи и без да бъде уведомен Дл.

При двустранното поемане на дълг имаме предварително уговаряне м\у Дл. и третото лице. То има действие за кредитора, ако той изрично се съгласи. Съглашението добива действие за Кр. с обратна сила (от деня на сключването му) едва ако той го одобри. Дотогава съглашението м\у третото лице и Дл. се намира във висящо състояние. Ако кредиторът не се съгласи, съглашението ще се трансформира в поемане на задължение.

Основания за поемане на дълг.

Най-различни могат да бъдат основанията, поради които трето лице поема чужд дълг. Те могат да бъдат дарствени, с цел да се погаси един дълг, придобивни. Тези основания въобще не интересуват кредитора. Поемането на дълг е абстрактна правна сделка.

Действие на заместването в дълг.

а) Кр. вече не може да предявява претенция спрямо досегашния Дл. - а може само от новия. Макар Дл. да е нов обл. отношение е старо.

б) Кр. не запазва поръчителствата, които са обезпечавали дълга на стария Дл. Нито заложните права и ипотеките. Не ги запазва, защото Дл. е нов. Лицата, които са дали тези гаранции, са поели акцесорно задължение с оглед определен Дл. С тия обезпечения Кр. може да разполага само, ако поръчителя или собственика на заложената вещ или ипотекарният имот се съгласи те да служат за гаранция и на новия Дл.

Нашето зак\во никъде не се занимава изрично с делегацията. Мълчанието обаче не трябва да се схваща като че ли институтът е отпаднал. Нещо повече той има широко приложение.

Най-често делегацията се извършва м\у лица, които помежду си са обвързани със задължения. Обикновено делегантът е Кр. на делегата. В повечето случаи на приложението си делегацията има погасително действие.

Делегацията може да бъде дефинирана като изявление, което едно лице - ДЕЛЕГАНТ, нарежда на друго лице ДЕЛЕГАТ да престира или да се задължи да престира на едно трето лице - ДЕЛЕГАТОР.

Делегатът нарежда на Дл. си (делегата) да плати или да се задължи спрямо кредитора му (делегатаря). С реализиране на престацията двете задължения се погасяват. Благодарение на делегацията с едно плащане се погасяват стопанските и правните резултати на две плащания: от делегата на делеганта и от делеганта на делегатаря.

Не всяка делегация обаче има погасително действие. Тя маже да има погасително действие само ако има дълг за погасяване.

Делегацията не е новация. Ако делегацията понякога повлича новацията, този резултат не е нейна необходима, а само възможна последица.

1. Делегация за плащане.

Кр. (делегант) нарежда на Дл. си (делегат) да престира дължимото на трето лице (делегатор) - обикновено негов кредитор. С други думи Кр. отправя една заповед за плащане на Дл. С изпълнението на тази заповед делегатът се освобождава спрямо делеганта, а делегантът спрямо делегатаря. Това е делегация за плащане и при нея нямаме новация, защото не възниква никакво ново задължение на мястото на досегашното.

Чекът е най-изтъкнатият представител на делегацията за плащане. Чекът е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на едно лице (делегат), у когото има пари, да заплати на посоченото в документа лице (делегатор) определена сума пари (чл.423 ТЗ)

2. Делегация за задължаване - към делегата може да бъде отправена една заповед да поеме едно задължение към делегатаря. Това е делегация за задължаване. Тя може да бъде активна и пасивна в зависимост от това, от кого изхожда заповедта.

а) Активна делегация - Кр. нарежда на Дл. да се задължи да престира на едно трето лице и с\у това го освобождава от задължението му към него. Налице е смяна на Кр. Задължението на Дл. към Кр. се погасява. Тази делегация е новативна, защото задължението на делегата към делеганта се погасява и на негово място възниква ново задължение на делегата към делегатаря.

б) Пасивна делегация - Дл. (делегант) нарежда на трето лице (делегат) да се задължи да престира на Кр. (делегатор). Дл. предлага на Кр. нов Дл. Тази делегация ще е възможна само, ако Кр.се съгласи да приеме новия Дл. като има две възможности:

- кредиторът може да се съгласи да приеме нов длъжник в замяна на стария, когото освобождава. Налице е съвършена делегация, която има новативно действие (чл.107(1) изр.1);

- кредиторът да е приел нов длъжник наред със стария. Налице е пасивна, несъвършена делегация. Първоначалното задължение остава в сила. Няма новация.

в) Делегацията може да бъде едновременно и пасивна и активна. Възможно е Дл. (делегант) да заповяда на собствения си Дл. (делегат) да се задължи към новия Кр.(делегатор) и с това се уговори, че погасява дълга на делеганта към делегатаря, но и тази на делегата към делеганта.

Представител на делегацията за задължаване е менителницата. Тя е писмен документ, с който издателят му (делегант) безусловно нарежда на друго лице (делегат) да се задължи да плати определена сума пари на посоченото в документа лице (делегатор) или на лице, на което посоченият ще нареди с джирото си.

Възникват два вида отношения:

1) Вътрешно отношение м\у делеганта и делегатаря - на това отношение се основава нареждането. То може да е от различно естество. Това отношение е неизвестно и правото не се интересува от него за действителността на делегацията. То се нарича още валутно отношение. Затова се казва, че делегацията е абстрактна сделка.

2) Външно отношение (отношение на покритие) - м\у делегант и делегат. То определя дали делегатът е длъжен да престира или да се задължи да престира.

Правна същност на делегацията- абстрактна сделка т.к. липсва основанието като елемент от ФС на сделката. Веднъж поел задължението да престира на делегатаря, делегатът не може да му противопоставя възражения, които би черпил от отношенията си с делеганта - в отношението си на покритие, макар и основанието за неговото задължаване към делегатаря да се корени в това отношение. Отношенията м\у делегат и делегатор са откъслечни и пораждат т.н. абстрактност.