Дял първи въпрос понятие и система на гражданското право. Обективно гражданско право

Родството представлява връзка, основана на произхода. Родството е връзка между две лица, от които едното пряко или непряко произхожда от другото или които имат общ родоначалник, без еднот ода произхожда от другото.

Роднините и по права и по съребрена линия се намират в различна степен на близост помежду си. Степен на родство е законното разтояние между вама роднини, изчислявано според броя на свързващите ги поколения, т.е. на ражданията, необходими за възникване на родствената връзка. Между двама роднини по права линия има толкова степени, колкото са поколенията. Така бащата и синът са от първа степен, дядото и внукът от втора. Броят се ражданията без да се брои родоначалникът. Между двама роднини по съребрена линия има толкова степени, колкото са поколенията от единия от тях до общия родоначалник и от последния до другия роднина. Така двама братя са от втора степен, чичото и племенникът от трета, първите братовчеди от четвърта степен и т.н. отново се броят ражданията, без да се брои родоначалникът. По съребрена линия липса първа степен. Защотот са необходими минимум две раждания, за да възникне такова родство /това важи и за близнаците/. Следователно най-близката степенсъребрено родство е втората степен.

Произходът е нормалният източник на отношения между родители и деца. Но подобни отношения могат да възникнат и по юридически път посредством осиновяването. Допустимостта на осиновяването се предпоставя от определени усровия, свързани с личността на осиновяващия и осиновявания. С оглед на това, дали се касае до факти, които трябва или не трябва да бъдат налице, те могат да бъдат разделени на положителни условия или просто условия и на отрицателни условия, т.е. пречки за осиновяването. С оглед на това, дали се касае до самата годност на лицето да бъде осиновяващ или осиновяван или пък се касае до допустимост на осиновяването между определени лица, условията за осиновяване могат да се разделят на абсолютни и относителни.

• 
  Може да бъде осиновено само лице, което не е навършило 18 години. Следователно осиновяването на пълнолетни лица е забранено. Осиновяването има за цел отглеждането и възпитанието на детето. А пълнолетното лице е излязло от тази житейска фаза. Моментът към който осиновеният трябва да не е навършил пълнолетие, е подаването на молбата за осиновяване. Навършването на 18 години по време на производството и достигнатото пълнолетие при постановяване на решението не са пречка за осиновяването. Наред с максималната възраст законът не е установил минимална възраст на осиновявания. Известно е, че едва след определено развитие на детето могат да бъдат констатирани някои аномалии и наследствени обременености, които са в състояние да разстроят отношенията. Но според СК детето може да бъде осиновено веднага след раждането. Според Правилника на Дома за майка и детето осиновяване се допуска след петмесечна възраст, а преди това – само по изключение. Заченатият не може да бъде осиновен. Никой не може да бъде осиновен едновременно от две лица. Никой не може да бъде осиновен втори път, докато не е прекратено съществуващото осиновяване. Не е допустимо паралелно съществуване на няколко осиновявания, но последователното им съществуване е допустимо. Едно лице може да бъде осиновено за втори и следващ път след прекратяване на предходното осиновяване. От забраната за паралелни осиновявания е допуснато важно изключение. Възможно е осиновяване от две лица, ако те са свързани с брак. Законът не изисква бракът на съпрузите да е траял определено време. Осиновяването от двама съпрузиможе да стане както едновременно, така и последователно. Извършеното осиновяване от двама съпрузи не е единствено правоотношение. То е съчетание на две отделни осиновителни правоотношения.
  

• 
  Може да осиновява само деесопсобно лице, което не е лишено от родителски права /чл.50 СК/. Имат се предвид само физическо лице. Юридическо лице не може да бъде осиновител. Осиновяващият трябва да бъде дееспособен. Това значи, че той трябва да е навършил пълнолетие и да не е поставен под пълно или ограничено запрещение. Ненавършилите 18 години и запретените не могат да осиновяват. Би могъл обаче да осиновява всъпилият в брак непълнолетен. Той става по принцип дееспособен. Дееспособността на осиновяващия трябва да е налице, както при подаване на молбата з аосиновяване, така и при постановяване на решението. Ако към вторият момент, тя е отпаднала, осиновяването не може да бъде допуснато. Вън от възрастта свързана с придобиването на дееспособност, законът не установявав друга минимална възраст на осиновяващия. Той не установява и максимална възраст като предел до който е възможно да се осиновява. Осиновяващият трябва да не е лришен от родителски права /чл.50 СК/. Лишеният от права е признат за негоден да упражнява родителски функции по отношение на собствените си деца. Той не се ползва с необходимото обществено доверие, за да му се повери грижата на чуждо дете. Не са установени други изисквания или пречки, свързани с личността на осиновявания – например от расов, националин или религозен характер, същото важи и за пола. Може да осиновява, както мъж, така и жена и то дете от същия или от другия пол. Не е пречка за осиновяването и наличието на собствени деца или на вече осиновени деца.
  

• 
  Между възрастта на осиновяващия и осиновявания трябва да има определена разлика. Тя е необходима за доближаване на осиновяването до естествения произход и за обезпечаване на нормални отношения между родители и деца. Разликата поначало трябва да наподобява възрастовата дистанция между родител и дете. По начало осиновяващия трябва да е поне с 15 години по-възрастен от осиновявания. От правилото са допуснати две отклонения, отнасящи се до две важни хипотези: когато съпругът осиновява рожденното дете на съпруга си, разлика във възрастта не се изисква; когато осиновяването се извършва от двама съпрузи едновременно или последователно – достатъчно е да съществува разлика във възрастта за единия от тях. Наред с минималната разлика, не е установена от закона максималната разлика във възрастта, но очевидно е че една неподходяща разлика /от 60-70 години/ отклонява осиновяването от подобието на естествената родителска връзка и симптоматизира неадекватните подбуди.
  

• 
  Не се допуска осиновяване между роднини по права линия и между братя и сестри. Недопустимо е на първо място осиновяване между роднини по права линия. Родител не може да осинови детето си. Ако обаче произходът не е формално установен, осиновяването би било възможно. То би могло да замени практически припознаването, свързано понякога с деликатни положения. Ако произходът бъде установен след осиновяването, последното ще се окаже автоматически обезсилено. Дядо, прадядо и пр. Не може по начало да осинови своя внук, правнук. Така би било даже и ако самия син /дъщеря/ е осиновен при пълно осиновяване и семейно-правните отношения с бащата са прекратени. Кръвната връзка не е заличена и в определени случаи проявява правно значение.
  
• 
  Недопустимо е на второ място осиновяване межу братя и сестри. Не е естествено братът да стане син на брат си. А от там – внук на родителите си, племенник на другите си братя и пр. Ако родителите липсват, по-големият брат напълно подходящо може да бъде назначен за настойник. Нищо не му пречи и да издържа невръстния си брат. Забраната важи както при пълнокръвно, така и при непълнокръвно родство. Тя важи както между братя и сестри по кръв, така и между такива по пълно осиновяване.
  
• 
  Без да е посочено изрично, недопустимо е осиновяването и между съпрузи. Брачната връзка и родителската връзка са несъвместими отношения.
  

• 
  Необходимо условие за допускане на осиновяването е то да бъде в интерес на осиновявания. Това условие е самостоятелно. Възможно е всички формални условия да са налице и вси пак осиновяването да не е в интерес на детето. Съдът допуска осиновяването само, ако то е в интерес на осиновявания /чл.59, ал2 СК/. Съдържанието на понятието “интерес” не е дефинирано. По същество, интересът на осиновявания се свежда към получаване на условия за нормално отглеждане, добро възпитание и подготовка за дейност в живота. Те са свързани с : моралните качества на осиновяващия, здравословното му състояние, семейно и обществено положение, професия, материални условия за живот и т.н.
  

• 
  Условия – дядото и бабата или едни от тях могат да осиновят своя внук само, когато той е роден извън брак или когато са починали двамата или единият от родителите му.
  
• 
  Съгласие на родителите – за осиновяване от дядо и баба на общо основание е необходимо съгласиетона известните и живи родители: на самотната майка, на установения извънбрачен баща, на останалия жив родител.
  
• 
  Допускане и вид на осиновяването – осиновяването на внук от дядо и баба е само една възможност, която съдът не е длъжен да приложи. Допуснатото от съда осиновяване може да е както пълно, така и непълно. Тъй като не е предвисдено нищо специално, важат общите правила.
  

Осиновяванео е акт, който засяга значителен кръг лица. За да бъде то извършено, законът изисква да се вземе предвид становището на най пряко заинтересованите между тях. Това становище е предвидено във формата на съгласие или на мнение в зависимост от лицата или от сътоянието на лицата. Необходимото съдържание на съгласието или мнението може да се разложи на два въпроса: дали де се извърши осиновяването и какъв да бъде неговия тип.

• 
  За извършване на осиновяването е необходимо преди всичко съгласието на осиновяващия.
  

• 
  Необходимо е съгласието и на осиновявания, ако е навършил 14 години. Към кой момент на производството се взема под внимание възрастта на осиновявания и важимостта на изискването за неговото съгласие. В закона липса уточнение. Ако осиновявания е навършил 14 години, още при подаване на молбата, проблем не съществува. Ако тогава той е бил под тази възраст, но е навършил 14 години при провеждане на съдебното заседание, съгласието му трябва да се вземе предвид. Ако и тогава е бил под 14 години, но ги е навършил при произнасяне на решението, съдът е длъжен да се съобрази с този факт и трябва да проведе ново заседание, в което да вземе съгласието на осиновявания. Ако осиновяваният е на възраст от 10 до 14 години, той се изслушва от съда. Неговото отношение към проектираното осиновяване приема формата на мнение.
  

• 
  Необходимо е съгласието на родителите на осиновявания. Тяхната възможност да проявят меродавна воля по въпроса за осиновяването е проява на родителските им права. Естеството на отношенията, чувствата и привързаността на родителите към детето правят недопустимо принудителното скъсване на връзките с него. Необходимо е единодушното съгласие на двамата родители. При несъгласие на единия от родителите , осиновяването е недопустимо по принцип. В определени случаи родителите дават само мнение за осиновяването /ограничено запретения родител и лишения от родителски права/. Има и случаи, в които съгласието /а също и мнението/ на родителите изобщо не се изисква – ако те са недееспособни или ако местожителството им не е известно.
  

• 
  Необходимо е съгласието на съпруга на осиновяващия. Изискването е оправдано, макар осиновяването да не създава правни връзки между него и осиновения. Тези лица ще се окажат в отношение на втори баща или втора майка и доведено или заварено дете. По аналогични съображения се изисква съгласието и на съпруга на осиновявания – касае се до рядката хипотеза на осиновяване на стъпил в брак непълнолетен. Необходимо е съгласието и на непълнолетните съпрузи, тъй като чрез брака те са станали дееспособни.
  

• 
  Ако осиновеният се намира под настойничество или попечителство, настойникът или попечителят дава само мнение за осиновяването. Макар той да замества родителите, законът не изисква неговото съгласие.
  

• 
  В три случая съгласие за осиновяването дава управител на обществено заведение: 1. когато детето е оставено за отглеждане в обществено заведение и родителите му предварително са дали съгласие за неговото осиновяване; 2. когато родителите са неизвестни; 3. когато детето се осиновява без съгласие на родителя в специалната хипотеза на чл.57 СК
  

• 
  Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда. Съгласието на осиновяващия, на родителите и на съпрузите, както и мнението на родителите, на настойника или попечителя, може да бъде изразено по три начина: лично пред съда, чрез особен пълномощнок, чрез отделен акт с нотариално заверен подпис.
  

• 
  при тежко укоримо поведение – по изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето, не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.
  
• 
  при изоставяне на детето в обществено заведение – осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставел детето за отглеждане в обществено заведение и не го е потърсил в 6-Месечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
  

Производството по допускане на осиновяването е грижливо организирано като гаранция, че осиновяването ще бъде в интерес на детето, в хармония със закона иморала и със социалното предназначение на института. Но то не е нито същинско исково, нито чисто охранително. То е едно своеобразно производство, създадено и уредено от СК.

Компетентен е Районния Съд. Местната подсъдност не е посочена. ВС прие за компетентен Районния Съд по местожителството на осиновителите. РС бива сезиран с молба за осиновяване. Кодексът не сочи откого тя трябва да изхожда. Приема се, че молбата може да бъде подадена от осиновяващия, от осиновявания, от родителите, настойника, попечителя. Обикновено тя се подава от осиновяващия. РС се произнася в съдебно заседание при закрити врата. Съдът изслушва заключението на прокурора, което се отнася до допускането или недопускането на осиновяването предвид изискванията на закона и интересите на осиновявания. Участието на прокурора е продиктувано от общественото значение на решавания въпрос. Участието на съдебни заседатели не е предвидено. Решението на съда може да допуска или да не допуска осиновяването. Това дависи от констатациите за наличността на законовите условия и за интереса на осиновявания. Специално е уредено обжалването на решението. Уточнени са преди всичко легитимираните лица. Това са прокурорът, осиновяващият, осиновяваният, неговите родители, т.е. основните субекти на акта. Съпрузите, чието съгласие е необходимо за осиновяването, не са овластени да обжалват решението. Уточнен е и редът на обжалване на решението. Това става по “общия ред”.

Действия на осиновяването

Видове осиновяване

Стремейки се именно да отговори най-пълно на житейските нужди, първия СК установи два типа осиновяване. Предпоставките, които обуславят типа на осиновяването са от двуяко естество. Те са свързани, както с обективните обстоятелства на случая, така и с волята на заинтересуваните лица.

Основния принцип е пълното приравняване на осиновения към родно дете спрямо осиновителя и неговите роднини, съчетанон с прекратяване на правоотношенията към родителя и другите роднини по произход.

• 
  Осиновен – осиновител: между визираните лица се създава по силата на закона родствена връзка. Поради юридическия си произход тя може да се окачестви като законно родство, за разлика от естественото родство. Линиите и степените и в двата случая са напълно идентични. За осиновителя, този ефект е резултат от изявено съгласие. За роднините на осиновителя, това е наложена от закона последица, несвързана с тяхната воля. Пораждат се по конкретно следните групи правоотношения:
  

• 
  Между осиновителя и осиновения: те сават родител и дете, т.е. роднини по права линия от първа степен.
  
• 
  Между осиновителя и низходящие на осиновения – те стават дядо и внуци, т.е. роднини по права линия от втора и следваща степен.
  
• 
  Между осиновения и роднините на осиновителя – те стават роднини по права и странична линия от различни степени, идентични с тези на естественото родство: осиновения е внук на родителите на осиновителя, брат на неговите деца, племенник на неговите братя и т.н.
  
• 
  Между низходящите на осиновения и роднините на осиновителя – те стават роднини по права и странична линия от различни степени: детето на осиновения е пра внук на родителите на осиновителя, племенник на неговите деца и т.н.
  

• 
  между осиновения и съпруга на осиновителя – последния не става родител на детето. Пълното осиновяване като концепция логически включва детето в родствения кръг на осиновителя, а съпругът не е роднина. Сам той се намира в правна връзка с осиновителя.
  
• 
  между осиновителя и съпруга на осиновения – връзката е идентична с тази между родител и съпруг на родно дете. Това е връзка на сватовство от първа степен.
  
• 
  между осиновителя и роднините на осиновения /вън от низходящите му/ - родители, братя сестри и пр. Тук липсата на семейни връзки е пълна и абсолютна. Към тези лица осиновителят няма никакво отношение.
  

1. Вписване на осиновителя като родител. То се извършва задължително.

2. Име – осиновеният при пълно осиновяване приема бащиното и фамилно име на осиновителвя.

3. Родителски права и задължения – те преминават върху осиновителя. Без да е посочена изрично, това е несъмнено проявление на създадените отношения.

4. Задължения за издръжка – в качеството на родител, осиновителят е длъжен да издържа осиновения. Важи режимът на родителското алиментно задължение, отличаващо се със засилена взискателност. При невъзможност на осиновителя да оставя издръжка, такава ще се търси в рамките на неговия семеен кръг, а не от роднините по произход. Осиновеният на свой ред дължи издръжка на осинвителят и на неговите роднини, съгласно общите правила.

5. Наследяване – пълното осиновяване създава взаимна наследствени права между осиновения и неговите низходящи и осиновителя и неговите роднини. Юосиновителят наследява осиновения. Низходящите на осиновения наследяват осиновителя. Осиновеният и низходящите му наследяват роднините на осиновителят. Роднините на осиновителя наследяват осиновения и низходящите му.

6. Пречки за брак – забране е бракът между лицата, които осиновяването прави роднини по права линия и братя и сестри.

7. Други последици – пълното осиновяване поряжда и всички други последици, които законите свързват с отношенията между родители, деца и др. роднини в различните области на правото: отговорност за вреди; спиране на погасителна давност; презумпция за недобросъвестност; получаване на детски надбавки; възникване или утежняване на наказателна отговорност; право на процесуално представителство; възможност за отводи в гражданския и наказателния процес.

• 
  Осиновен – естествени сродници: конкретните проявления на принципа представляват обратна страна на последиците, които се пораждат по направления към осиновителя:
  

• 
  Начална формалан основа за тези проявления е суспендирането на автентичния акта за раждане. Това става паралелно със съставянето на нов акт за раждане, сочещ осиновителя като родител.
  
• 
  Необходима последица от официално съзцдадената привидност относно произхода на детето е отпадането на досегашното бащино и фамилно име и приемането името на осиновителя. Възможна е и промяна на собственото име.
  
• 
  Отпадат родителските права и задължения на рожденните родители. Те вече принадлежат на осиновителя. Те не се възстановяват даже и ако осиновителят изпадне в невъзможност да ги упражнява, ако бъде лишен от родителски права или ако почине.
  
• 
  Прекратяват се и задълженията да издръжка между осиновения, родителите и другите роднини. Осиновиният разполага с материалната обезпеченост на новото си семейство. Алиментните задлъжения не се възстановяват даже и ако осиновителят изпадне в невъзможност за издържа детето.
  
• 
  Отпадат наследствените права – те се компенсират с такива права в новия семеен кръг.
  

Характеризира се в поставяне на осиновения в правоотношение само с осиновителя, смятана със запазване на правоотношенията към роднините по произход. По направлението осиновен-осиновител, принципът е създаване съмо на лична връзка: права и задължения като между роднини по произход взникват само между осиновителят от една страна и осиновеният и неговите низходящи от друга. Правоотношение с роднините на осиновителя не се създават. Това е основната разлика между двата типа осиновяване по тази права линия. Осиновителят и осиновеният стават родител и дете. Осиновителят и низходящите на осиновения стават дядо и внуци. СК изрично включва в обсега нта правоотношението и низходящите на осиновения. По направлението осиновен-естествени сродници, принципът е запазване на правоотношенията: правата и задълженията между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход се запазват. Следователно осиновеният и низходящите му са субекти на две системи от семейни връзки. Това съчетание поражда определени съотношения на правните последици.

1. чл.62 СК не предвижда възможност за вписване на осиновителя като родител чрез съставяне на нова акт за раждане.

2. естеството на правоотношенията прави в случая приложима алтернативността относно името на осиновения по чл.6, ал.4 ЗЛС. При осиновяване по чл.62 СК осиновеният може да приеме собственото и фамилното име на осиновителя като свое бащино и фамилно име.

3. родителските права и задължения не биха могли да принадлежат едновременно и на осиновителя и на рожденните родители. В този случай родителските права и задължения преминават върху осиновителя.

4. относно издръжката на осиновения е възможно привличане и на осиновителя и на рожденните родители. Неприемливо е разбирането, че издръжката на осиновения трябва да се разпределя между родителите и осиновитея съобразно с възможностите. Привличане на родителите е оправдано, ако осиновителят изпадни в невъзможност да доставя издръжка. Прочее осиновеният трябва да търси издръжка от осиновителя, а а ко той не може да я достави от рожденните родители и други роднини.

5. в областта на наследяването и необходимо разграничение. Осиновеният и низходящите му наследяват както осиновителя, така и роднините си по произход. Ако през времетраене на осиновяването почине рожден родител или друг кръвен родственик, осиновеният ще се яви на общо основание като наследник по закон в ествествения си семеен кръг. Това наследяване няма да бъде пречка за наследяване в последствие на осиновителя. Ако най-напред почине осиновителят, осиновеният ще го наследи като дете. В послбедствие той ще може да наследи и роднините си по произход.

6. пречките за брак съществуват паралелно в двете направления. Спрямо роднините по произход те важат на общо основание.

Осиновяване от съпруг на родител

• 
  Запазване на правата и задълженията – осиновяването от съпруг на родител може да бъде както пълно, така и непълно. Под права и задължения, които се “запазват” в този специален случай на осиновяване, се разбират тези, които по правило се прекратяват в останалите случаи. При пълно осиновяване по чл.61 СК, товав са въобще “правата и задълженията” между осиновения и неговите низходящи с роднините им по произход.
  
• 
  Въздействие на развода – рожденният родител и съпругът осиновител на детето, могат да се разведат. Поставя се въпросът за въздействието на развода върху осиновяването. Щом е извършено по повод на брака, разводът н его ли обезсилва автоматически? Такава причина за прекратяване на осиновяването не е предвидена в кодекса. Нито такъв извод е наложителен житейски. Въпреки развода, връзките и чувствата между осиновителят и детето могат да бъдат незасегнати. А юридически положението на детето трябва да бъде уредено съгласно общите правила на чл.106 и 101 СК за мерките спрямо децата при развод. Не е даже изключено детето да се повери на осиновителя, а не на родителя. Разводът се оказва “обстоятелство, което дълбоко разстройва отношенията между осиновителя и осиновения”. В това си качество той може да послужи като основание за съдебно прекратяване на осиновяването. Но това е един възможен и косвен, а не автоматичен резултат. Ако при развод между осиновителят и родителят осиновяването бъде прекратено и особено ако детето бъде поверено на осиновителя, пита се дали не се прекратяват отношенията с рожденния родител? Защото се създава обстановка, при която детето се оказва осиновено от външно лице, чуждо на родителя. А т такава хипотези, принципът е прекратяване на правоотношенията с родителя. В случая обаче прекратяване няма да настъпи. Това следва преди всичко от положението на родителя и на детето при развода.
  
• 
  Въздействие на смъртта на осиновителя – при смърт на осиновителя – съпруг народителя възникват специфични въпроси, отнасящи се до прекратяване на осиновяването. В случая ще се касае дасмърт на единствения осиновител. Трябва да се има в предвид установените за този случай последици от чл.65 СК. Непълното осиновяване ще “се счита” прекратено, а осиновеният ще наследи осиновителят. Смъртта на “единствения осиновител” при пълно осиновяване по правило може да обоснове съдебно прекратяване на осиновяването “ако то се налага от интересите на осиновения”. Прекратяване могат да искат и родителите на осиновения.
  

Възможно е в резултат на различни причини да се получи разстройство на осиновителната връзка. Тя се превръща във формално отношение, опразнено от жизнено съдържание, негодно да изпълнява социалната си роля. Запазването на осиновяването става неоправдано и противно на морала. А има и факти, които автоматически изчерпват даден тип осиновително правоотношение /смърт при непълно осиновяване/. Нашият закон допуска прекратяване на осиновяването, но го подчинява на строга регламентация. Точно определен е начинът за прекратяване и само в един единствен случай това става автоматически: със смъртта на страна по непълно осиновяван. Във всички други случаи прекратяването се осъществява чрез съдебно решение. Осиновяването не може да бъде прекратено чрез едностранно денонсиране от едната страна, нито чрез извънсъдебно взаимно съгласие. То не се счита и автоматически прекратено и с прекратяване на брака, по повод на който е било извършено. Основания за прекратяване: