НЕРВНА СИСТЕМА. КРАЕН МОЗЪК. МОЗЪЧНИ СТОМАХЧЕТА. ОБВИВКИ. КРЪВОСНАБДЯВАНЕ. Крайният мозък-telencephalon, ен ай- доре развитата част на главния мозътк на човека и съставлява около 80% от масата му. Той е висш интеграционен център на нервната дейност, която се осъществява от милиарди нерви клетки. Мозъчните стомахчета, представляват кухини, в които се продуцира гръбначномозъчната течност. Разполагат се в различни части на мозъка и стените им са покрити с епендимни клетки. Мозъчните стомахчета са 4: две странични, 3 и 4. Мозъчните обвивки отделят главния мозък от костните стени на черепа и осигуряват постоянни условия за нервните структури. Обвивките са 3: твърда, паяжиновидна, мека. Главният мозък е много добре кръвоснабден. Кръвта се внася от вътрешната сънна артерия (80%) и прешленната (20%)
ПРОВОДНИ СИСТЕМИ. ЧЕРЕПНО-МОЗЪЧНИ НЕРВИ. ВНС:
СЕТИВНИ ОРГАНИ. ОРГАН НА ЗРЕНИЕТО: Сетивните органи съдържат специализирани рецептори, които трансформират определени дразнения в нервни импулси. Към тях спадат: рецепторите за обща сетивност и специализираните сетивни органи. Органът на зрението се състои от очна ябълка и спомагателни органи- мускули, клепачи, конюктива и слъзен апарат. Очната ябълка-bulbus oculi, представлява сферично тяло с диаметър около 25мм. От задномедиалния й участък излиза зрителния нерв. Стената на очната ябълка се състои от три обвивки- външна, средна, вътрешна. Вътрешната наречена ретина има две части- предна- сляпа и задна- оптична. Зрителният нерв се образува от аксоните на ганглийките клетки на ретината. Пътят на зрението започва от рецепторните клетки- 1 неврон. Те трансформират светлинните дразнения в нервен импулс и го прехвърлят на биполярните клетки, а те на ганглийките клетки. Ядрото на очната ябълка се разполага в нейната кухина. Към него спадат- стъкловидното тяло, лещата и очната течност. Диоптричният апарат на окото има светлопречупваща сила от 58 диоптъра. С най голяма сила на пречупване на светлината е роговицата- около 40 диоптъра.
