Е централен орган на кръвообръщението. То се разполага в средния медиастинум на гръдния кош, върху диагфрагмата. По форма наподобява на конус, обърнат с върха си надолу и наляво

ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН МЕХУР, ПАНКРЕАС,ПЕРИТОНЕУМ

Изтегляне 118.44 Kb.

страница	4/8
Дата	25.02.2024
Размер	118.44 Kb.
	#120447

1 2 3 4 5 6 7 8

Anatomy 4

ЧЕРЕН ДРОБ, ЖЛЪЧЕН МЕХУР, ПАНКРЕАС,ПЕРИТОНЕУМ Черният дроб-hepar, е най-големият орган на обмяната на в-ва. Той отделя жлъчка, образува белтъци и е депо на гликоген, витамини и др. Той следва движенията на диагфрагмата и при вдишване се спуска надолу. Черният дроб има две повърхности: диагфрагмална и висцерална. Той е паренхимен орган. Отвън е покрит със сероза, под който лежи тънка съед. капсула. Основна структурка единица е чернодробното делче. То има многоъгълна форма, в средата му се намира централна вена. Жлъчният мехур-vesica biliaris, е резервоар на жлъчката. Кръвоснабдяването на черния дроб става от вратната и чернодробна артерия. В междуделчевите пространства артерията, вената и жлъчното каналче образуват т.нар триада. Движението на кръвта по порталната вена и разклоненията й се нарича чернодробно портално кръвообръщение. Задстомашната жлеза-pancreas, e голяма смесена екзо и ендокринна жлеза, разположена зад стомаха. Екзокринната част е изградена от делчета, произвеждащи пакреатичен сок. В сока се съдържат ензими, разграждащи храната. Ендокринната част е съставена от ендокринни клетки. Изградени от четири вида клетки: A,B,D и PP. Коремницата-peritoneum, представлява серозна ципа, която огражда перитонеалната кухина и покрива коремните органи. Перитонеумът има резорбтивна способност, включително и на токсини при инфекции и представлява рефлексогенна зона. Образуванията на перитонеума са: опораците, голямото и малко було, широката връзка на матката

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА. НОС. НОСНА КУХИНА. ОКОЛОНОСНИ СИНУСИ. ЛАРИНКС: Дихателната състема осъществява газообмена (преминаване на кислород от атмосферния въздух в кръвта и отделянето на образувания въгл.диоксид). Освен това участва в образуването на речта, обмяната на веществата, терморегулацията на организма, имунния статус. Тя се изгражда от въздухоносни пътища и респираторна част. Дихателните пътища биват горни (нос-външен нос и носна кухина) и долни (гръклян, трахея, бронхи). Респираторната част са белодробните алвеоли, където се осъществява газообмена. Носът-nasus, се състои от външен нос и носна кухина. Външният нос-nasus externus, е придобивка на човек. Той има връх, основа с две ноздри, гръб, корен и крила. Носната кухина-cavitas nasi, се състои от предверие и същинска носна кухина. Стените на носната кухина са покрити с лигавица, която според стоежа бива респираторна и обонятелна. Кръвта в съдовете затопля вдишвания въздух, слузестият секрет върху лигавицата овлажнява, обеззаразява и прочиства вдишания въздух. Околоносните синуси, представялват кухини в съседните кости, постлани с носна лигавица. Те са резонатор на гласа, олекотяват черепа. Това са- горночелюстният синус,челният,решетъчните,клиновидният. Гръклянът-larynx, е дихателен и гласообразуващ орган. Разполага се в шията. Притежава хрущялен скелет със стави и мускули, а стените на кухината са покрити с лигавица. Хрущялите на гръкляна са предимно хиалинни. По-големите от тях са щитовиден, пирамиден и надгръклянник. Ставите и връзките позволяват движения между хрущялите. Мускулите на гръкляна осъществяват движенията между хрущялите. Те са напречнонабраздени, волеви. Кухината на гръкляна наподобява пясъчен часовник, съставена от- предвери, гласна цепка и подгласно пространство.

ДИХАТЕЛНА СИСТЕМА. ТРАХЕЯ. БЯЛ ДРОБ. ПЛЕВРА: Дихелната тръба-trachea, представлява платична тръба с дължина около 12см. Започва от пръстеновидния хрущял на гръкляна и завършва пред 4 гръден прешлен. Разделя се на шийна и гръдна част. Стената на трахеята е изградена от хрущялни полупръстени, свързани чрез съединителнотъканни връзки. Бронхите представляват въздухоносни тръби, които се разклоняват в белия дроб, образувайки бронхиалното дърво. Различават се главни, лобарни и сегментни бронхи. Главните бронхи са два- ляв и десен. Стената на главните и лобарните бронхи е устроена подобно на тази на трахеята. Отвън всички бронхи са покрити с хлабава съединителна тъкан- адвентиция, чрез която се интегрират към структурата в белия дроб. Белите дробове-pulmones,pneumones, са чифтни органи, в които се осъществява газовия обмен. Всеки бял дроб се състои от лобове, сегменти и делчета. Основната структурна и функ. единица на респираторната част на белите дробове е белодробния ацинус. Кръвоносните съдове на белите дробове са част от малкия кръг на кръвообръщението. Белодробната артерия е клон на белодробния ствол, който излиза от дясната каемра на сърцето. Функционалното кръвообръщение се осигурява от малкия кръг на кръвообръщението и за него е характерно ниско кръвно налягане. Плеврата-plevra, представлява серозна ципа, съставена от два листа- висцеларен и париетален, между които се огражда плевралната кухина. Средостението-mediastinum, представлява пространството между двата бели дроба и се ограничава от плеврата.
ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА.БЪБРЕК: Пикочоотделителната система заедно с половата образуват урогениталния апарат. Пикочните органи образуват и отделят урината, чрез която организмът се освобождава от продуктите на обмяната. Към пикочните органи спадат бъбреците, пикочните пътища и пикочния мехур. Бъбрекът-ren, е чифтен паренхимен орган с характерна форма и тегло 120-150г. Разполага се върху задната корема стена, встрани от гр.стълб, на нивото на 12 гръден, 1 и 2 поясен. Десният лежи по ниско, поради черният дроб над него. Върху горний край на бъбрека заляга надбъбречната жлеза. Бъбрекът е изграден от кора и сърцевина. Кората е по светла, има дребно зърнест строеж, сърцевината по- тъмна с лъчист строеж. Нефронът-nephronum, е основната структурна и функционална единица на бъбрека. Нефроните филтрират кръвта и я освобождават от отпадъчните продукти на метаболизма. Нефронът се състои от бъбречно телце и каналчеста система. Бъбречното каналче започва от пикочния полюс на телцето. То провежда първичната урина, като резорбира по голямата част от водата и промейки състава й я превръща в крайна урина. Кръвоснабдяването на бъбрека става от бъбречната артерия, което е клон на коремната аорта. Венозната кръв се оттича по вени, от които се образува бъбречната вена, която се влива в долната куха вена.

ОТДЕЛИТЕЛНА СИСТЕМА. ПИКОЧОПРОВОДИ. ПИКОЧЕН МЕХУР. ПИКОЧЕН КАНАЛ: Пикочопроводът-ureter, е чифтен орган и представлява тръба, която провежда урината от бъбречното легенче до пикочния мехур. Има две части- коремна и тазова. Стената на уретера се изгражда от три слоя. Лигавицата образува надлъжни гънки, покрита с преходен епител. Мускулната обвивка е дебела и се състои от върешен надлъжен и външен кръгов слой. Пикочният мехур-vesica urinaria, служи за резервоар на урината и има вместимост 500-700 мл. Той се разполага в предната част на малкия таз, зад симфизата и е покрит в перитонеум. Съставен е от връх, тяло и дъно. Пред пикочния мехур е симфизата на таза. Стената на п.мехур е дебела. Лигавицата е покрита с преходен епител. Оформят се два мускула, които действат противоположно: мускул изгонващ урината в тялото и дъното на мехура; циркулярен стягащ мускул около шийката на мехура. Пикочният канал-urethra, извежда урината от п.мехур. Той представлява тръба, която е устроена различно при мъжа и жената. Женската е дълга 4-5 см, започва от триъгълника на мехура, покрита с преходен и многослоен невроговяващ епител. мъжката уретра извежда урината, така и семенната течност и е дълга около 20-22см и започва от долния ъгъл на мехурния триъгълник. Надолу преминава през простатата, тазовото дъно и спонгиозното пещеристо тяло на пениса и се отваря главата на члена. В зависимост от разположението различаваме- простатна, диагфрагмална и спонгиозна част. Мъжката уретра има три стеснения- при вътрешния и външния отвор и при преминаването през дъното на таза. Стената е изградена подобно на тази на женската. Лигавицата е покрита с три вида епител.

Изтегляне 118.44 Kb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5 6 7 8