Е издание на Културния център на су „Св. Климент Охридски
Ироничната мечта за общ език на жените в интегралната схема
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
| Ироничната мечта за общ език на жените в интегралната схема Тази глава е опит да се построи ироничен политически мит, предан на феминизма, социализма и материализма. Може би предан повече по начина, по който е предано богохулството, а не почтителното обожание и идентификацията. Винаги е изглеждало, че богохулството изисква приемането на нещата много на сериозно. Не познавам по-добра позиция, която може да бъде възприета в рамките на светско- религиозните, евангелистки традиции на американскaта политика, включително политиката на социалистическия феминизъм. Богохулството предпазва индивида от моралното мнозинство в обществото, като все пак настоява върху необходимостта от общност. Богохулството не е отстъпничество. Иронията е свързана с противоречия, които не се разрешават в по-големи единства, дори диалектически, свързана е с напрежението за удържане заедно на несъвместими елементи, доколкото и двата, или пък всичките, са необходими и верни. Иронията е свързана с хумора и със сериозната игра. Тя е също така риторическа стратегия и политически метод, който бих искала да бъде по-уважаван в рамките на социалистическия феминизъм. В центъра на ироничната ми вяра, на моето богохулство, стои образът на киборга. Киборгът е кибернетичен организъм, хибрид от машина и организъм, създание на социалната реалност, но също и създание на фикцията. Социалната реалност – това са съществуващите социални отношения, нашата най-важната политическа конструкция, фикция, променяща света. Интернационалните женски движения са конструирали „женския опит“ и също така са разкрили или открили този изключително важен колективен обект. Този опит е фикция и факт от решаващ, политически вид. Освобождението се крепи на конструирането на съзнание (творческо разбиране) за потисничеството и по този начин, на възможността. Киборгът е предмет на фикцията и на преживения опит, който променя приеманото за женски опит през късния двадесети век. Това е борба на живот и смърт, но границата между научна фантастика и социална реалност е оптическа илюзия. Съвременната научна фантастика е пълна с киборги – същества е дновременно животни и машини, които населяват светове нееднозначно природни и изкуствено създадени. Модерната медицина също е пълна с киборги, със съчетания на организъм с машина, всяко от които заченато като кодирано изобретение в една интимност и с една мощ, които не са били произведени в историята на сексуалността. „Полът“ на киборга 3 възражда някои от прелестните възпроизводителни своеобразия на папратите и безгръбначните (толкова хубава органична профилактика срещу хетеросексизма). Размножаването на киборга е откъснато от органичната репродукция. Съвременното производство изглежда като сън за колонизаторска работа на киборгите, сън, който кара кошмара на тейлъризма да изглежда идилично. А съвременната война представлява оргия на киборги, кодирана по системата К 3 И, команда-контрол- комуникация-интелект, перо за 84 милиарда долара в бюджета за отбра на на САЩ през 1984 г. Твърдя, че киборгът е фикция, очертаваща нашата социална и телесна реалност, и въображаем ресурс, насочващ към някои много продуктивни сдвоявания В епохата на късния двадесети век, нашето време, едно митично време, ние всички сме химери, теоретизир ани и изфабрикувани хибриди от машина и организъм. Накратко, ние сме киборги. Киборгът е нашата онтология; той ни дава нашата политика. Киборгът е кондензиран образ на въображението и на материалната реалност, двата съединени центъра, структуриращи всяка възможност за историческа трансформация. В традициите на „западната“ наука и политика – традицията на расисткия, доминиран от мъжете капитализъм; традицията на прогреса; традицията на присвояването на природата като средство за производството на култура; традицията на репродуцирането на аз-а от отраженията на другия – връзката между организма и машината е била погранична война. Залозите в пограничната война са били териториите на производството, репродукцията и въображението. Тази глава ще настоява на удоволствието от объркването на границите и на отговорността при създаването им. Тя е също опит за принос към културата и теорията на социалистическия феминизъм в постмодернистичен, ненатуралистичен стил и в традициите на утопизма, въобразяващ един свят без социален пол, който вероятно е свят без произход, но също така, може би св ят без край. Въплъщението на киборга стои вън от историята на спасението. То също така не бележи времето на оралната симбиотична утопия или постедиповия апокалипсис. Както твърди Зоуи Софулис (1987) в непубликувания си ръкопис върху Жак Лакан, Мелани Клайн и ядрената култура, Lacklein, най-ужасните и вероятно най-обещаващите чудовища в света на киборгите са въплътени в неедипови наративи с различна логика на потискането, която ние трябва да разберем с оглед на оцеляването си. Киборгът е същество в постджендърен свят; то няма връзка с бисексуалността, с предедиповата симбиоза, неотчуждения труд или други съблазни за органична цялост 4 посредством окончателното присвояване на цялата власт на частите в едно по-висше единство. По някакъв начин киборгът няма история на произхода в западния смисъл – „последна“ ирония, тъй като киборгът е също ужасният апокалиптичен телос на „западните“ засилващи се доминации на абстрактната индивидуализация, окончателен аз, най-накрая освободен от всяка зависимост, човек в космоса. Историята за произхода в „западния“, хуманистичен смисъл зависи от мита за първичното единство, пълнотата, блаженството и ужаса, представлявани от фалическата майка, от която всички човешки същества трябва да се отделят – задачата за индивидуално развитие и за история, двата могъщи мита, вписани най-силно за нас в психоанализата и марксизма. Хилари Клайн (1989) твърди, че и марксизмът, и психоанализата, в своите понятия за труд и съответно за индивидуализация и формиране на социален пол, зависят от сюжета за първичното единство, от което различието трябва да бъде произведено и включено в драмата на нарастваща дом инация над жената/природата. Киборгът пропуска стъпката на първичното единство, на идентификацията с природата в западния смисъл. Това е незаконно обещание, което може да доведе до подриване на телеологията на киборга под формата на межд узвездни войни. Киборгът е решително отдаден на частичността, иронията, интимността и перверзията. Той е опозиционен, утопичен и съвсем не е невинен. Тъй като вече не е структуриран от полярността на публичното и частното, киборгът определя един технологичен полис, базиран отчасти върху революция на социалните отношения в oikos-а, домакинството. Природата и културата са преосмислени – едн ото не може да бъде повече ресурс за присвояване от страна на другото или за включване в него. Отношенията при формирането на цяло от части, включително тези на полярността и йерархичната доминация, са предмет на обсъждане в света на киборга. За разлика от надеждите на чудовището на Франкенщайн, киборгът не очаква неговият баща да го спаси чрез възстановяване на рая, т.е., чрез създаването на хетеросексуален партньор, чрез превръщането му в завършена цялост, град и космос. Киборгът не мечтае за общност по модела на органичното семейство, но този път без едиповия проект. Киборгът не би разпознал Едемската градина; той не е направен от кал и не може да мечтае да се завърне в пръстта. Може би затова искам да разбера дали киборгите могат да подкопаят апокалипсиса на завръщането към ядрения прах в маниакалния импулс за назоваване на Врага. Киборгите не са почтителни; те не помнят космоса. Те са предпазливи към холизма, но имат ну жда от връзка – те изглежда имат естествен усет 5 за политика на обединения фронт , но без партия в авангарда. Основният проблем с киборгите, разбира се, е, че те са незаконното поколение на милитаризма и патриархалния капитализъм, да не говорим за държавния социализъм. Но незаконните поколения са често изключително нелоялни към произхода си. Техните бащи, в края на краищата, са без значение. Бих искала да сигнализирам за три ключови гранични пробива, които правят възможен изложения по-долу политико-фикционален (политико-научен) анализ. В късния двадесети век в американската научна култура границата между човек и животно е напълно разрушена. Последните фундаменти на уникалността са опетнени, ако не и превърнати в увеселителни паркове. Езикът, използването на сечива, социалното поведение, умствената дейност, нищо не постановява наистина убедително разделението между човека и животното. И много хора вече не чувстват нуждата от такова разделение; наистина, много клонове на феминистката култура утвърждават удоволствието от връзката между човешките и другите живи същества. Движенията в подкрепа на правата на животните не са ирационално отрицание на човешката уникалност; те са далновидното признаване на връзката между природа и култура, след като разривът помежду им е бил дискредитиран. През последните два века биологията и еволюционната теория едновременно произвеждат модерни организми като обекти на познание и заедно с това стесняват граничната линия между човека и животните до неясна черта, очертавана повторно в ид еологическите борби или в професионалните спорове между живота и социалните науки. Биологично-детерминистката идеология е само една позиция, създадена в научната култура с цел обсъждане на значението на животинското у човека. Има много възможности за радикалните политически активисти да оспорят значението на разрушената граница. 1 Киборгът се появява в мита точно там, където границата между човека и животното е прекрачена. Без да сигнализират за изолирането на хората от другите живи същества, киборгите сигнализират за обезпокоително и удоволствено тясната връзка помежду им. Животинското има нов статус в този цикъл на брачен обмен. 1 Полезни препратки към левите и/или феминистките радикални научни движения и теории и към биологичните/биотехнологичните проблеми включват: Bleier (1984, 1986), Fausto-Sterling (1985), Gould (1981), Harding (1986), Hubbard и др. (1982), Keller (1985), Lewontin и др. (1984), Radical Science Journal (става Science as Culture през 1987), 26 Freegrove Road, London N7 9RQ, Science for the People, 897 Main St, Cambridge, MA 02139. (бел. авт.) 6 Втората уязвима разлика е тази между животно-човек (организъм) и машина. Предкибернитичните машини могат да бъдат обитавани от призраци; сянката на призрака в машината винаги е съществувала. Този дуализъм е структурирал диалога между материализма и идеализма, успокоен от диалектическия резултат, н аречен според вкуса, дух или история. Но в основата си машините не се задвижват и проектират сами, не са автономни. Те не могат да осъществят мечтата на човека, само могат да я осмеят. Те не са човек, самият автор, а само карикатура на тази маскулинна репродуктивна мечта. Да мислим, че са нещо друго, беше параноично. Вече не сме толкова сигурни. Машините на късния двадесети век са направили напълно неясна разликата между естествено и изкуствено, между разум и тяло, между нещо саморазвиващо се и нещо конструирано отвън и още много други разлики, които преди се приписваха на организмите и машините. Нашите машини са притеснително живи, а ние самите – плашещо инертни. Технологичната детерминация е само едно идеологическо пространство, отворено от новите понятия за машина и организъм като кодирани текстове, чрез които се включваме в играта на писане и четене на света. 2 „Текстуализирането“ на всичко в постструктуралистката, постмодернистична теория е било заклеймено от марксистките и социалистическите феминистки заради утопичното незачитане на изживените отношения на доминация, които уреждат „играта“ на спорното четене. 3 Със сигурност е 2 Отправна точка за левите и/или феминистки подходи към технологията и политиката са: Athanasiou (1987), Cohn (1987a, 1987b), Cowan (1983), Edwards (1985), Rothschild (1983), Traweеk (1988), Weizenbaum (1976), Winner (1977, 1986), Winograd and Flores (1986), Young and Levidow (1981, 1985), Zimmerman (1983). Global Electronics Newsletter, 867, West Dana St, No 204, Mountain View, CA 94041; Processed World, 55 Sutter St, San Francisco CA 94104. (бел. авт.) 3 Провокативно, изчерпателно разсъждение за политиките и теориите на „постмодернизма“ е направено от Fredrick Jameson (1984), който твърди, че постмодернизмът не е възможност, един стил между другите, а културна доминанта, изискваща радикално ново изобретяване на леви политики отвътре; вече няма каквото и да е място отвън, което да придава значение на успокоителната фикция за критическа дистанция. Джеймисън също така изяснява защо човек не може да бъде за или против постмодернизма, един по същество морализаторски ход. Моята позиция е, че феминистките (и всички останали) имат нужда от непрекъснато културно преизобретяване, постмодернистична критика и исторически материализъм; само киборг би имал шанс. Старите доминации на белия капиталистически патриархат сега изглеждат носталгично невинни: те нормализираха хетерогенността в мъж и жена, бял и чернокож например. „Напредналият капитализъм“ и постмодернизмът излъчват хетерогенност без правила и ние сме объркани, без субективност, която изисква дълбочина, дори враждебна дълбочина, която крие опасност от удавяне. Време е да напишем Смъртта на клиниката. Методите на клиниката изискват тела и работа; ние имаме текстове и повърхности. Нашите доминации вече не действат чрез медикализация и нормализация; те действат чрез включване в мрежа, препроектиране на комуникациите, управление на стреса. Нормализацията дава път на автоматизацията, на крайното излишество. Раждането на Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|