Е издание на Културния център на су „Св. Климент Охридски
Изтегляне 0.6 Mb. Pdf просмотр
|
| Строшени идентичности Станало е трудно да назовем нечий феминизъм само с едно прилагателно – или дори да настояваме при всяко положение на съществителното. Съзнанието, че чрез назоваването извършваме изключване, е много силно. Идентичностите изглеждат противоречиви, частични и стратег ически. С трудно спечеленото признание, че представляват социален и исторически конструкт, социалният пол, расата и класата не са в състояние да създадат основания за вяра в „същностното“ единство. В това да бъдеш „жена“ няма нищо, което естествено да обединява жените. Дори няма такова състояние като това „да бъдеш“ жена, самата тя много сложна категория, конструирана в оспорвани научни дискурси върху пола, както и в други социални практики. Съзнанието за социален пол, раса или класа е постижение, наложено ни от ужасния исторически опит за противоречивите социални реалности на патриархата, колониализма и капитализма. И кой се брои за „ние“ в моята собствена реторика? Кои 7 За етнографски описания и политически оценки виж Epstein (1993), Sturgeon (1986). Без явна ирония приемането на логото „корабът земя“/цялата земя, фотографирана от космоса, украсена със слогана „Обичай майка си“, акцията, проведена в деня на Майката и Другите през май 1987 г. близо до военните съоръжения за ядрени опити в Невада, въпреки всичко взема под внимание трагическите противоречия във възгледите за земята. Демонстрантите отправят молба за официален достъп до района към ръководителите на племето на западните шошони, чиято територия е завладяна от американското правителство, когато то построява установката за тестване на ядрени оръжия през 50-те години на ХХ век. Арестувани за незаконно навлизане в чужда собственост, демонстрантите настояват, че полицията и служителите в базата са тези, които за влезли незаконно в чужда собственост без разрешение от съответните власти. Една група по интереси, състояща се от жени активистки, нарича себе си Сурогатните други; и в знак на солидарност със съществата, принудени да си пробиват път в същата земя заедно с бомбите, разиграва появата на киборг от конструираното тяло на голям, нехетеросексуален пустинен червей. (бел. авт.) 11 идентичности са достъпни за установяването на такъв силен политически мит, наречен „ние“, и какво може да мотивира включването в тази колективност? Болезненото разделение между феминистките (да не говорим между жените) по всички възможни линии на обвинения е направило понятието жена неуловимо, извинение за матрицата на доминация на едни жени над други. За мен – и за много други, които споделят обща историческа принадлежност към белите, принадлежащи към професионалната средна класа, женски, радикални, северноамерикански тела на средна възраст – източниците на криза в политическата идентичност са многобройни. За голяма част от американското ляво и американския феминизъм съвременната история е била отговор на този тип кризи чрез непрестанни деления и търсения на ново същностно единство. Но също така все повече бива разпознат и друг отговор посредством обединение – посредством сходство, а не посредством идентичност 8 Обсъждайки специфични исторически моменти при създаването на новия политически глас, наречен жени на цвета, Чела Сандовал създава обещаващ теоретичен модел за политическа идентичност, наречен „опозиционно съзнание“, роден от уменията за тълкуването на мрежите на властта от страна на тези, на които е отказана стабилна принадлежност към социалните категории раса, пол или класа. „Жени на цвета“, име, оспорено в самата си същност от тези, които обединява, както и едно историческо съзнание, бележещо систематичния провал на всички знаци на Мъжа в „западната“ традиция, конструира вид постмодернистична идентичност въз основа на другостта, различието и специфичността. Тази постмодернистична идентичност е изцяло политическа, независимо какво би могло да бъде казано за другите възможни постмодернизми. Опозиционното съзнание на Сандовал е свързано с противоречиви локации и хетерохронични календари, не с релативизми и плурализми. Сандовал набляга на липсата на какъвто и да било същностен критерий за идентифицирането на жената на цвета. Тя отбелязва, че дефинирането на една група става чрез съзнателното присвояване на отрицанието. Например, ч икана или чернокожата американка не може да говори като жена или като чернокож, или като 8 Мощно развитие на коалиционни политики идва от страна на говорители от „третия свят“, произнасящи се от никъде, от изместения център на вселената, земята: „Ние живеем на третата планета от слънцето“, Изтегляне 0.6 Mb. Сподели с приятели:
|