E на квадрат
Изтегляне 1.52 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Енергията-на-мислите
| Свидетелски показания От тук нататък повече не хленча, не отлагам и не се нуждая от нищо. От този момент заявявам, че съм свободен от всякакви ограничения и въображаеми граници. Уолт Уитман, американски поет Болестта е въпрос на избор. Сигурно трябва да отида да ми прегледат главата, щом реших да включа тази част в книгата. Вероятно ще забележите, че съм я скрила по средата на една дълга глава към края на книгата. Не че не сте чували подобни идеи и преди – как причината за рака на еди-кого си е натрупан гняв и как косата ви може да побелее от стрес само за една нощ. Но това, което ще си позволя да ви кажа, е, че до този момент сме били леко пързаляни от една раздута, ненаситна здравна система, която ни е убеждавала, че болестта е нещо неизбежно. Не се нахвърлям върху лекарите, сестрите и всички останали, които работят в сферата на здравеопазването, 99,9 процента от тях са добри хора, отдадени на работата си и добронамерени към пациентите. И те са заблудени като всички нас. Това, което се опитвам да кажа, е, че погрешното съзнание, на което всички сме жертва, е довело до „сривове в системата”. Вместо да гледаме на болестите като на проблем, който може да бъде коригиран, ние ги възприемаме като част от живота. Всички сме приели тези произволно създадени правила, които ни казват, че не можем да избягаме от болестта, че тя е нещо естествено. Повечето от нас дори не могат да си представят, че е възможно да са в идеално здраве. Много отдавна умовете ни са създали този неправилен начин на възприемане. След като умът ни реши, че не може да се справи с дадена задача (като например да отпуши някоя артерия), той съобщава на мозъка, че не може да направи това, а мозъкът от своя страна информира мускулите. „Вирусът” в съзнанието ни е ограничил възможността да оползотворим огромната мъдрост на телата си. Но убедеността ни в това, че тялото неизбежно ще остарее и ще се разболее, ни изглежда истинска само защото много отдавна сме повярвали, че е истинска. Доктор Алексис Карел, френски лекар и Нобелов лауреат, още преди години демонстрира, че клетката може да остане жива неопределено дълго време. Неговото изследване доказва, че „няма причина клетките да дегенерират. Никога”. „Според образованието, което получаваме, ние нямаме никакви сили и не знаем абсолютно нищо – обяснява Меир Шнайдер, човекът, който сам се излекува от слепота, – но това не е вярно. Цялото познание, от което се нуждаем, се намира вътре в нас.” През 1954 година, когато се родил в град Лвов, Украйна, Шнайдер страдал от кривогледство, имал глаукома, астигматизъм, нистагъм 31 и още няколко трудни за произнасяне заболявания, всички засягащи очите. Катарактата на очите му била толкова тежка, че се наложило да претърпи пет операции, преди да навърши седем години. При последната била повредена лещата на окото и когато бил във втори клас, лекарите официално обявили, че е сляп. Толкова по отношение на съвременната медицина. Когато бил на седемнайсет години, Шнайдер се запознал с едно хлапе на име Исак, което носело различно послание от това на лекарите и хирурзите. Исак, който бил година по-малък от него, имал нахалството да му каже: – Ако искаш, можеш да се научиш да виждаш. Никой преди това не бил проявявал подобна вяра. Единственото, което Шнайдер бил чувал до този момент, било „горкото сляпо момче”. 31 Нистагъм е неволево движение на окото – б. пр. www.spiralata.net 51 Семейството на Меир Шнайдер (като всяко друго добро и състрадателно семейство) не искало да насърчава надеждите му прекалено много. – Разбира се, пробвай тези упражнения – казвали му те, – но не забравяй, че си едно сляпо дете. След година, точно както Исак бил предсказал, Меир започнал да вижда – в началото не много добре, но достатъчно, за да повярва, че може би това шестнайсетгодишно хлапе знае повече от лекарите, които го отписали като сляп и неподлежащ на операция. В края на краищата зрението на Шнайдер се подобрило дотолкова, че можел да чете, да ходи, да тича, и дори да кара кола. Днес той е горд притежател на шофьорска книжка, издадена от щата Калифорния, и ръководи център за самолечение. – Слепите хора – казва той, – ослепяват още повече, защото никой не очаква от тях да прогледнат. Те просто попадат в определена категория. Нещо повече, той не може да разбере защо оптимистичните идеи звучат толкова странно за повечето хора. Барбара Стрейзанд се влюбила във филмите още когато била малко момиче и растяла в Бруклин. Единственото, което искала, било да стане блестяща филмова звезда. За съжаление, овдовялата й майка била ужасно бедна, а и Барбара не била красавица като Грейс Кели. Всеки здравомислещ човек би я посъветвал да се насочи към друга кариера. – Виж какво, миличка, имаш твърде необичаен нос и…ами... как да ти го кажа, без да те обидя? Да искаш да станеш актриса, е все едно Карим Абдул Джабар 32 да пожелае да стане жокей. Но намеренията на Барбара били толкова силни, че според мен тя манипулирала обстоятелствата по единствения възможен начин – извлякла от полето глас, който бил толкова мощен, че я превърнал в звезда на Бродуей и оттам в света на киното. Поклатете глава и кажете, че съм се побъркала, но това не променя факта, че никой в семейството на Барбара не можел да пее. Никой друг нямал музикален талант. Изтегляне 1.52 Mb. Сподели с приятели:
|