Единна методология за обследване най-добрия интерес на детето
Труд и отношение към труда –
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 2.2.11. Жилищни условия
- 1.2.3. Налични добри чуждестранни практики за изследване най-добрия интерес на детето: 1.2.3.1. Канада
- Нуждите на детето съобразено с възрастта и степента му на
| 2.2.9. Труд и отношение към труда – включващо трудовите навици и умения, както на детето, така и на родителя; 2.2.10. Социална интеграция – прекарване на свободното време, приятелства, контакти, ангажираност към традициите; 2.2.11. Жилищни условия – място и вид на жилището и жилищни условия. Видно от гореизложеното, методологията дава индиция за основните категории, в които се прави изследването на най-добрия интерес на детето, макар и да не уточнява начина на измерването му. Същевременно обаче следва да се отчете нейното лимитирано приложение единствено с целеви групи социалните работници, занимаващи се със случаи на деца в риск. Респективно – същата не може да бъде приета, че е 1) съобразена с нуждите, които други специалисти биха имали при изготвянето на оценка на най-добрия интерес на детето; 2) известна на експерти, включени в способите за разрешаване на родителски спорове, в това число и на съдии, адвокати и медиатори. В обобщение, може да бъде заключено, че понастоящем в България не е наложен единен модел за изследване на най-добрия интерес на детето – както на ниво правна уредба, така и от страна на практикуващите експерти. Последното на самостоятелно основание се явява и причина за изготвянето на настоящата методология, посредством която авторите се надяват да съдействат за налагането на единен стандарт и утвърждаването на една нова и осъвременена методика за постигането на експертна оценка на най-добрия интерес на детето. 1.2.3. Налични добри чуждестранни практики за изследване най-добрия интерес на детето: 1.2.3.1. Канада Концепцията за най-добрия интерес на детето е централна за семейното право на Канада и е приета за водеща при съдебната преценка на дадено решение. С цел осъвременяването на законодателната уредба в страната са предприети серия от законодателни изменения, сред които и закон С-78 за 13 измененията и допълненията (Bill C-87) в Закона за развода (Divorce Act), Законът за семейните заповеди и съдействието за постигане на спогодби по семейни казуси (Family Orders and Agreements Enforcement Assistance Act) и Закона за запорите, възбраните и право на социалните помощи (Garnishment, Attachment and Pension Diversion Act). Последният изрично предвижда приемането на ниво закон критерии, спрямо които да се изследва най-добрия интерес на детето в хода на съдебните производства при развод. Последното е съчетано със законовата презумпция, установена в канадското законодателства от няколко години за споделено родителство, т.е. за паралелно упражняване на родителските права от страна на двамата родители. Съгласно последната съдиите при постановяване на всякакви решения, касаещи деца и упражняване на родителските права, изхожда от общо приложимата уредба, че определеният режим на лични отношения и полагане на ежедневна грижа за децата следва да е споделена между родителите. Отклонение от това е допустимо единствено в случаите, при които бъде доказано, че постановяването на споделено родителство не би отговаряло на най-добрия интерес на детето. Всичко това предопределя и нуждата от нормативно закрепяне на именно тези критерии, за които съдиите следва да следят при оценка на дадено разрешение. Посредством последното на практика се гарантира, от една страна, предвидимост на очакваните съдебни актове, а от друга страна – налагането на единен стандарт и повсеместното прилаганена наличните добри практики. Сходни законодателни практики следва да бъдат приветствани като положителни и да се подкрепи тяхното прилагане и мултиплициране и в родното законодателство. Същите индикират и разбирането, че начинът на определяне и оценяване на най-добрия интерес на детето е от първостепенна важност и неговата правна уредба следва да бъде осъществена в нормативен акт от най-висок порядък, какъвто на практика се явява законът. С оглед на това канадският законодател е приел следният неизчерпателен списък с критерии, които следва да бъдат оценявани при преценката на съдията, а именно: 1.2.3.1.1. Нуждите на детето съобразено с възрастта и степента му на Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|