действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от

4
„г“), както и в регионални инструменти и много национални и международни
правни актове.
Mакар и постановлението да дава насоки и примерни критерии, които да послужат на съдиите за преценка на едно или друго решение относно начина на упражняване на родителските права, последните са в голямата си степен бланкетни и лишени от практическо значение. Подобен своеобразен вакуум понастоящем се разрешава чрез становищата, предоставяни от дирекция
„Социално подпомагане“, в рамките на които при недостатъчно ясни критерии се установява интересът на детето и доколко дадено съдебно решение би го защитило. Така на практика и в по-голям процент от случаите съдът се задоволява да постанови, че например „постигнатото споразумение ….. е в интерес на роденото от брака дете“ или че „е в интерес на детето“ упражняването на родителските права да бъде предоставено на единия или другия от родителите. В общия случай обаче съдиите не упоменават на база на каква преценка и при отчитането на какви обстоятелства именно стигат до заключението, че дадено разрешение отговаря или не на интереса на детето.
Срещат се и съдебни актове, в които именно поради липсата на яснота в критериите, използвани от даден съдия, се прибягва до директното позоваване на доклада на дирекция „Социално подпомагане“. Последният обаче от процесуална гледна точка в същността си представлява просто едно доказателствено средство, което има същата доказателствена тежест като останалите доказателства по делото и на което законодателят не е предоставил специален статут. Поради това и въпросният доклад не следва да бъде въздиган в нещо различно от един от способите за установяване на обстоятелства по делото. Същевременно обаче начинът за установяване дали дадено разрешение отговаря на най-добрия интерес на детето е на практика ограничен именно до това доказателствено средство, което в действителност трудно бива оборено от други експертни заключения или свидетелски показания
(например за доказване на същите обстоятелства). Изхождайки от последното се поставя въпроса на каква основа, при каква методология и какви критерии се изготвя експертното заключение на социалните работници, което приоритетно бива прилагано в съдебните производства за оценка на „най- добрия интерес на детето“. От една страна, социалните работници следва да обезпечат задълбоченото обследване на онези аспекти от детския интерес,

5 посочени в Постановление №1 от 12.11.1974 г. по гр. дело №3/1974 г. От друга страна, приложение следва да намерят заложените в § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗД) критерии за осъществяването на дадена преценка на детския интерес. Въпреки, че така изброеното в цитираната разпоредба съдържа в себе си общата насоченост на съдебната преценка/съответно преценката, която следва да бъде осъществявана от страна на дирекция „Социално подпомагане“, същите са с твърде широк обсег, без да представят детайлизирана уредба на това какво би следвало да се счете, че отговаря на интереса на детето и какво – че влиза в противоречие с последния. Извод в тази насока може да бъде изведен и при общ преглед на законовия текст, гласящ следното: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето.
Действително, изброяването на редица критерии, които следва да бъдат отчитани при оценяването на интереса на детето, е законодателна техника, срещана често в общия случай и имаща за свой плюс генерирането на своеобразен списък, който да облекчи правоприлагането и да подпомогне изграждането на единна и непротиворечива практика. Паралелно с това обаче и особено при отчитане специфичната сфера, каквато се явява изследването на детския интерес, подобна техника на изброяването трудно може да съдейства във внасянето на яснота при съдебния контрол върху дадено постигнато разбиране между родителите за начина на упражняване на родителските им права. Нещо повече, съдебната практика към 2018 г. изрично не описва точно по какъв начин изследването именно на тези точки от § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби на Закона за закрила на детето (ЗЗД) се прилага

6 било при развода по взаимно съгласие, било при този по исков ред, в случаите на изменение на режима за упражняване на родителски права, отнемането на родителски права и др. Нещо повече, тяхната широка формулировка на практика обезсмисля наличието им именно поради липсата на стройна методология и инструментариум, чрез които съдебната преценка да бъде осъществена. Така определянето на най-добрия интерес на детето остава да бъде отнесенo към единствената законово предвидена компетентна институция, притежаваща тези правомощия – а именно дирекция „Социално подпомагане“. По този начин в дирекцията се концентрират редица правомощия, поставящи я в позицията на решаващ орган в казуси, при които поради различни причини не са налице други начини и средства за прилагане на критерии от страна на съдията. Последното не следва да бъде тълкувано като ограничаващо съдията или още по-малко отнемащо му правомощията на правораздавателен орган, който да осъществи собствена и конкретна преценка на дадена ситуация. Напротив, ролята на съдията в дадено съдебно дело по никакъв начин не е отречена, още по-малко изместено от дирекция
„Социално подпомагане“. Това, което се наблюдава обаче, е едно засилено влияние именно на оценката, давана от дирекция „Социално подпомагане“, провокирано от липсващите нормативна уредба и критерии за обследване на най-добрия интерес на детето. Същото е обяснимо, от една страна, поради дефицита на критерии за извършване на самостоятелна оценка на детския интерес от страна на съдиите, а от друга – поради недостатъчната квалификация на самите магистрати в материята, свързана с детско развитие и оценка на последното. Същевременно, констатираната липса на критерии при определянето на детския интерес е също така относима и спрямо социалните работници, на които се възлага изготвянето на доклада, често предрешаващ изхода на даден спор. Подобен законодателен вакуум има за своя последица недостатъчната закрила на детския интерес, макар даден съдебен акт да е законосъобразен, обоснован и като такъв неподлежащ на отмяна при последващ съдебен контрол. Всичко това в дългосрочен план има за свой резултат едно незадоволително разрешаване на родителския спор без отчитане на влиянието, което даденото решение би имало върху детето и неговото развитие в дългосрочен план.

7
Във връзка с това настоящият доклад цели да представи серия от критерии, които да бъдат предложени и закрепени като приложими при определянето на най-добрия детски интерес. Последните са извлечени на база емпирични изследвания в редица чуждестранни юрисдикции и интегрират в себе си достиженията на психологията в сферата на детско развитие. Сред тях могат да бъдат предложени следните такива, извлечени от чуждестранни разработки в сферата, а именно:
1) подготовка и планиране на прехраната;
2) къпане, обличане и поддържане на хигиената;
3) покупка, пране и поддържане на дрехите;
4) медицински грижи, включително кърмене и водене на доктор;
5) организиране на социалните контакти на детето с неговите връстници след училище;
6) организиране на алтернативна грижа, т.е. гледачки, детски градини и т.н.;
7) организиране лягането на детето, ставане нощем при нужда, сутрешни разходки;
8) дисциплина, включително и възпитание на обноски и себегрижа;
9) образование, включително социално, културно, религиозно и други;
10) обучаване в изпълняването на основни умения, т.е. четене, писане, смятане и т.н.
За да имат практическо приложение, критериите следва да бъдат отчитани и измервани единствено при наличието на конфликт между родителите по отношение на общото им дете или в случаите на поставяне на дадено дете в риск. Поради това и предвид зависимостта на детето от възрастния, се налага разбирането, че гореизложените критерии следва да бъдат разглеждани през призмата на следното:
1) Емоционалните връзки между детето и другите членове на семейството;
2) Интересите на родителите и отношението им към детето;
3) Желанието на родителите дадени отношения да бъдат продължени.
От второстепенно значение са следните обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид в един съдебен процес за родителски права:

8 1) Поведение на всеки от родителите;
2) Семеен статус (в случай, че последните не са женени);
3) Доходи;
4) Социален статус и заобикаляща среда.
Въз основа на дадените критерии може да бъде направено заключението, че те в най-голяма степен се доближават до това, което в съдебната практика често се измерва под формата на изготвяните съдебно-психологични експертизи, които се стремят да отговорят на въпроса за родителския капацитет на съответния родител и годността му да отглежда дадено дете. В този контекст измерванията, които се правят по подобни експертизи, изследват самостоятелно и в цялост конкретни въпроси, които са пряко свързани с даден родител, а именно – дали е психично здрав, способен ли е да задоволява физиологичните потребности на детето (от храна, дом, дрехи), потребностите му от образование и познавателно развитие, здравеопазване (да посещава детско заведение с оглед процесите на социализация на детето, да стимулира развитието на когнитивната (познавателна) сфера; да обезпечи личен лекар за детето, да се проследява развитието и състоянието му, да се осигурява лечение, ваксини и др.), да има емоционална връзка с детето си, а именно способности за емпатия, подкрепа, да оказва разбиране и внимание, обич и грижа. Паралелно с това се изследва и капацитетът на родителя да познава детето си - неговите преживявания, нужди и интереси, при условие на една хармонична структура на самия родител. Всичко това показва, че за да се наложат унифицирани и общовалидни критерии за определяне на „най- добрия“ интерес на детето, последните следва да инкорпорират в себе си едно цялостно и по-пълно изследване на самия родителски капацитет, на база единствено на който ще може да се даде отговор на въпроса за това до каква степен дадено разрешение, обсъждано в хода на едно съдебно производство или прието от родителите в постигната между последните спогодба, отговоря на този интерес. Единствено посредством последното ще може да бъде прието, че не просто е установен най-добрият интерес на детето в една изолирана и на практика идеална среда, но и същият е положен в контекста на възможностите за неговото задоволяване от страна на родителите. На база на това може да бъде осъществено нормативно закрепване на способите и механизмите за

9 измерване на онези варианти за упражняване на родителските права, които в максимален обем да осигурят най-доброто в интерес на детето.

Изтегляне 0.99 Mb.

Сподели с приятели: