страх от изоставяне, да прибягва до стратегии за самоуспокояване /например, да смуче пръста си/, да се появят проблеми със съня. От 3 до 6 години На тази възраст детето би се чувствало спокойно, ако продължава да вижда и двамата си родители. Може да му се обясни по подходящ начин, че мама и татко няма да живеят в една къща но ще продължават да го обичат и ще останат неговите родители. Родителското поведение следва да пази авторитета на другия родител, да не се допускат дисквалификации, на които детето да става свидетел. Детето от 3 до 6 години все още е във възрастта на твърде конкретното мислене и на ниво желания не иска да допусне родителите му да се разделят, независимо от напрежението вкъщи. Ако не се подходи правилно, детето се чувства безпомощно, защото няма контрол върху последствията. Децата в предучилищна възраст могат да си внушат, че те са причината за родителската раздяла. Може да усещат несигурност за бъдещето, да задържат гняв в себе си, да страдат от неприятни мисли, неприемливи идеи, нощни кошмари, депресия, енуреза, енкопреза, да имат агресивни и автоагресивни прояви. От 6 до 11 години Ако детето е израснало в подкрепяща и любяща среда, би било естествено да се страхува от изоставяне по време на раздялата. Детето от 6 до 8 години може все още да не разбира концепцията на развода и да го преживява, като че родителите се развеждат с него. Може да има страхове да не загуби баща си /ако живее с майката/ и да фантазира, че може да „спаси“ брака на родителите си. Риск от
