Единна методология за обследване най-добрия интерес на детето
Приложими модели в България за определяне на най-добрия
Изтегляне 0.99 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- 1.2.1. Указания на Държавната агенция за закрила на детето
| 1.2. Приложими модели в България за определяне на най-добрия интерес /НИД/ на детето: Понастоящем не е наложен единен модел за начина на изследване и определяне на най-добрия интерес на детето. На практика сред отделните експерти, работещи в страната, са разпространени различни практики без да е налице единна консолидация или кодификация на прилаганите подходи.Подобна липса на методология води до инструментализация на децата и липсата на предвидимост в практиката. Същата, от своя страна, се обуславя и от липсата на нормативно закрепени критерии за начина на оценка на най-добрия интерес на детето в приложимата законодателна рамка в страната. 1.2.1. Указания на Държавната агенция за закрила на детето: Опит за преодоляването на подобен неконсистентен подход са приетите през 2015 г. от Държавната агенция за закрила на детето „Указания за изготвяне на социален доклад до съдебен орган при спор относно упражняване на родителски права, режим на лични контакти, разрешение за излизане в чужбина (при условията на заместващо съгласие) и др.“ Същите съдържат матрица на социалния доклад, изготвян по Дирекция „Социално подпомагане“ и представян по производствата, за които това е предвидено в Семейния кодекс. Впечатление прави примерният набор от критерии, които е заложено да бъдат изследвани от страна на социалните работници с оглед установяване на родителския капацитет на всеки от родителите. Това в обобщение са: ▪ Полагането на основните грижи за детето – включително и родителят, полагащ основни грижи за детето и начина на посрещане на основните му потребности според възрастовата характеристика; ▪ Жилищни условия и гарантиране на безопасна и сигурна среда за детето– включително и битово-хигиенните условия и наличие на дължимите удобства за нормално развитие на детето; 10 ▪ Трудова заетост, работно време и доходи на родителите – последното се обследва като относим фактор за определяне степента на материална обезпеченост у всеки родител за полагане на грижи за детето; ▪ Роднински, приятелски кръг на детето и семейството – включително и лицата, имащи близост с детето, влияние на социалната среда върху развитието му и евентуални данни за социална изолация; ▪ Възпитание, обучение, образование и социална интеграция на детето–този критерий включва начина на възпитаване и стимулиране интелектуалното развитие на детето; ▪ Емоционална взаимовръзки и стабилност – по този критерий се прави оценка на степента на стабилност на семейната среда, нивата на задоволяване на емоционалните потребности на детето, степента на въвличане на детето в конфликта; ▪ Родителско сътрудничество и желание за активна родителска връзка – оценка на желанието на родителя за сътрудничество с другия родител и за съвместно преодоляване на проблемите, свързани с развитието му. Наличието на диалогичност, толерантност и обща визия за развитието на детето. Това, което е важно да се отбележи, е че за изготвянето на цялостната и пълна оценка следва да бъде събран достатъчно материал от всички достъпни и налични източници – в това число от други членове на семейството, учебни или специализирани институции, съседи, доставчици на социални услуги. Редом с това методологията изрично указва че за оценката на най-добрия интерес на детето може да се ползва ресурс на социална услуга на Център за обществена подкрепа, като в този случай изготвените доклади от съответния доставчик се прилагат към социалния доклад. Нещо повече, приетите от ДАЗД Указания изрично допускат на практика осъществяването на оценката на детето да бъде извършено изцяло от доставчик на услуга при условия ясно да бъде отбелязан този факт като бъде изрично посочено че достигнатите заключения са мнение на доставчика на услугата. Изтегляне 0.99 Mb. Сподели с приятели:
|