11
Следващ опит да се предложи на експертите, работещи в сферата на семейното право, метода по която да бъде измерван и оценяван
най-добрия интерес на детето, е даден в Методиката за управление на случай за закрила на дете в риск от отдел „Закрила на детето“. Макар и включената в нея методология да е изградена в различен контекст, а именно относно социалната работа с дете в риск, същата съдържа критерии по които се осъществява оценката на здравното, познавателното, емоционалното и поведенческото състояние на детето. Последната от правна гледна точка няма силата на нормативен акт с присъщата на това задължителност. Независимо от това изложените в нея критерии следва да бъдат отчетени. Сред тях се
открояват следните сфери, които подлежат на изследване и на база на които могат да бъдат направени заключения до колко дадено разрешение отговаря на детския интерес:
2.2.1. Физическо, когнитивно и поведенческо развитие на детето 2.2.2. Установен родителски капацитет – и по-конкретно полагани основни грижи, гарантиране на
сигурността на детето, емоционалната му връзка, стимулиране на развитието му, напътствия и ограничения, осигуряване на
стабилна и сигурна среда 2.2.3. Образование – учебна дейност, професионална ориентация, бъдещи планове
2.2.4. Здраве и сексуалност –
здравен статус, интимни връзки, злоупотреби и пристрастявания;
2.2.5. Нагласи, ценности, убеждения –морални норми,
разбиране за смисъла на живота, нагласи към другите, самооценка;
2.2.6. Житейски умения – самообслужване, лична хигиена,
организиране на ежедневието;
2.2.7. Умения за междуличностно взаимодействие – включващо нивото на умения за взаимодействие с околните, тяхното разбиране и себеконтрол над поведението;
2.2.8. Умения за справяне с проблеми и генериране на креативни решения – към това може да бъдат отнесените уменията за дефиниране на проблема,
12 обмислянето на различните алтернативи за негово решаване и избор на
най- добър вариант за решение;
Сподели с приятели: 
