Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление

4.2.1Проблеми, свързани с количеството на водите :

Регулиране на оттока и прехвърляне на води

• 
  недостатъчно вода в реките след водохващанията за по-големи водни количества (напр. за производство на електроенергия). Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват. Под водохващанията и язовирите реките пресъхват твърде често;
  
• 
  водни тела, в които наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на екологичния минимум, или пресъхват:
  
• 
  съществуващи прагове и бентове, които са пречка за свободната миграция на рибната фауна - в лошо състояние или без рибни проходи;
  
• 
  недостиг на вода за питейно-битово водоснабдяване и/или напояване за някои населени места в периоди на маловодие;
  
• 
  проблеми в състоянието и проводимостта на речните русла в много отделни участъци, предимно в границите на населените места. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра, е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
  

• 
  Липса на съвременна методика за определянето на минимално допустим отток, който трябва да остане в реката под съоръженията, отнемащи или задържащи води от повърхностните ВТ с оглед опазването на интегритета на речните екосистеми. Тази необходимост е в пълна хармония с една от основните цели на интегрираното управление на водните ресурси (вж. чл.чл. 2 и 116 от Закона за водите), а също и с основните постановки в EРДВ (Директива 2000/60/ЕС), където изрично се отбелязва, че "качеството и количеството на водните ресурси, заедно с физическата структура на водната среда, във всички случаи следва да бъдат достатъчни, за да опазват и поддържат добро екологично състояние и функциониране на водната среда, а също така да посрещат нуждите от вода за местообитанията на влажните зони и наземните екосистеми”;
  
• 
  Липса на нормативи, уреждащи оптималното разстояние между единични/ не каскадни ВЕЦ- ове (не участващи в каскада) по дължина на ВТ-река с оглед на комфорта на хабитатите;
  
• 
  Наличният естествен отток в реките в месеците на маловодие е в границите на литри или практически пресъхват. Под водохващанията и язовирите реките пресъхват твърде често;
  
• 
  Съществуват прагове и бентове, които са в лошо състояние или без рибни проходи, което е пречка за свободната миграция на рибната фауна;
  
• 
  Не навсякъде е осигурено добро техническо състояние на хидротехническите съоръжения (деривации, водовземни съоръжения, язовири, диги);
  
• 
  В много отделни участъци на речните русла, предимно в границите на населените места, състоянието и проводимостта на водата е чувствително влошена. Значителните промени в морфологичното състояние, със силно понижение на котата на речното дъно, довежда до съпътстващо обезводняване на речните тераси и заедно с извършвания преди години прекомерен добив на баластра, е довело до силно ерозирани брегове и лоша проводимост.
  

• 
  Все още има селища (предимно във водосбора на р.Места) с недостиг на вода за питейно-битово водоснабдяване, които са на воден режим в периоди на маловодие;
  
• 
  Питейната вода предимно се хлорира. На територията на БДЗБР има 8 бр. ПСПВ- за градовете Благоевград, Перник, Кюстендил, Брезник, Сандански, Гоце Делчев и селата Рударци (община Перник) и Сатовча Липса на достатъчен брой пречиствателни станции за питейни води (ПСПВ);
  
• 
  Населението предимно в селата не е обхванато напълно с водоснабдителна мрежа. (90-98%);
  
• 
  В голяма част от населените места водопреносната мрежа е остаряла и амортизирана (предимно с етернитови тръби), поради което загубите на вода са значителни: 52%-75%;
  
• 
  Липса на агитационни и възпитателни дейности за икономия на води, включително поощряване използуването на водоспестяващи арматури (на принципа на сензори, фотоклетки и др.), особено в обекти с голям брой посетители
  

• 
  Нерационално използване на съществуващите хидромелиоративни съоръжения (язовири, помпени станции, напоителни канали);
  
• 
  Лошо състояние на съществуващите хидромелиоративни съоръжения;
  
• 
  Липса на хидромелиоративни съоръжения в определени райони; (части от напоителни и отводнителни системи, заедно с помпените станции са унищожени).
  

4.2.2Проблеми, свързани с качеството на водите

• 
  Отпадъчните води от населените места не са обхванати напълно от канализационна мрежа, в градовете са обхванати 80-98 % от отпадъчните води, но в селата това е около 50%. Все още има селища с неизградени канализационни системи и колектори за отвеждане на отпадъчни води;
  
• 
  Непречистени отпадъчни води се заустват в Повърхностните Водни тела (ПВТ);
  
• 
  Състояние на съществуващите канализационни мрежи не навсякъде е добро;
  
• 
  Липса на достатъчно пречиствателни станции и съоръжения за пречистване на промишлени и битови отпадъчни води, поради което голямо количество непречистени отпадъчни води се изпускат във водните тела/обекти;
  
• 
  Състоянието на съществуващите ПСОВ не е добро (Перник, Дупница, Радомир и Кюстендил.). Сега те работят неефективно и от тях се заустват води, превишаващи нормите за ІІ-ра категория водоприемник по показателите: амониев азот, нитритен азот и фосфати. В поречие Места единствената ГПСОВ, която пречиства води от населено място е тази за град Разлог . Технологичната й схема включва механично и биологично пречистване с удължена аерация с третиране на утайките. ГПСОВ Благоевград е в експлоатация от 2008г и се нуждае от “въвеждане на допълнително пречистване по азот и фосфор”;
  
• 
  Наличие на нерегламетирани сметища за битови отпадъци, включително и в границите на заливаемите тераси на реките;
  
• 
  Нерегламентирано заустване на промишлени отпадъчни води;
  
• 
  Липсва на контрол върху наторяването;
  
• 
  Съществуват участъци от р.Струма и/или притоците й, в които се извършва добив на баластрови материали, което определя незадоволително състояние по химичен и хидроморфологичен статус;
  
• 
  Лошото състояние на участъци от реката, където преди години е добивано злато от речното русло и понастоящем е прекратено; незадоволително е състоянието по химични показатели: БПК, амониев азот, фосфати, общ фосфор, и в лошо – по биологичен статус;
  
• 
  Липсва контрол за вида, количеството и начина на използуваните торове.
  

4.2.3Хидроморфологични изменения и Защита от вредното въздействие на водите

• 
  Незадоволително е състоянието на корекциите на реките (диги, надлъжни и напречни съоръжения, дънни и хидравлични прагове);
  
• 
  Поддържането проводимостта на речните легла не е във всички участъци и не е достатъчно;
  
• 
  Състоянието на дигите и корекциите в някои участъци от реките изисква изграждане на нови и подновяване на старите в границите на населените места, с оглед превенция и защита от наводнения;
  
• 
  Добивът на инертни материали е довел до нарушаване на речните легла и водна ерозия;
  

• 
  За 47 броя повърхностни водни тела категория “реки” в БД ЗБР – Благоевград няма данни от провеждан мониторинг на химичното състояние - Липсват данни за химичното им състояние или за тях липсват данни от провеждан мониторинг – собствен и на контролните институции – БД ЗБР – Благоевград, РИОСВ, МЗ и МЗГ.
  
• 
  За 25 броя повърхностни водни тела категория “реки” липсват данни за екологичното им състояние – няма данни за провеждан хидробиологичен мониторинг.
  
• 
  Липса на мониторинг на Повърхностни водни тела - естествени езера.
  

4.2.4 Информационни проблеми:

• 
  Затруднения при обмена на информация и координация между институциите;
  
• 
  Липса или слаба информираност на обществеността, свързана с опазване количеството и качеството на водите;
  
• 
  Липсва и информация за прилежащите към транспортните линии площи, които са подложени на различен натиск в следствие на атмосферни отлагания от тях, както и разликите в "натиска", поради различната натовареност на пътищата;
  
• 
  Липса на информация за точния брой и площта на нерегламентираните сметища, както количеството и вида на депонираните отпадъци, поради което липсва информация за качеството и количеството замърсени води от тях, които по директен или индиректен път биха постъпили във ВТ;
  
• 
  Недостатъчен контролен мониторинг на отпадъчните води – Голям брой предприятия, които заустват по-малко от 100 куб. м. на денонощие отпадъчни води във водните обекти не попадат в списъците за задължителен годишен контрол на емитерите на всеки РИОСВ и липсват данни за концентрации на различните замърсители в отпадъчните води;
  
• 
  За редица точкови източници на замърсяване данните са съвсем оскъдни – има обекти, за които са налични еднократни и единични данни от провеждани физико-химични анализи, което не позволява тези данни да бъдат сравнени с някаква поредица и да се проследи трайна тенденция в концентрациите на заустваните замърсители;
  
• 
  Липса на мониторинг на Повърхностни водни тела - естествени езера.
  

Изтегляне 2.14 Mb.

Сподели с приятели: