Биологично разнообразие, флора, фауна

2.5Биологично разнообразие, флора, фауна;

Флората в разглеждания район попада в 3 провинции, 10 окръга и 21 флористични района. Подробно описание на флората в разглеждания район е дадено в Приложение 4.

1. 
   Илирийска (Балканска) провинция - От тази провинция в разглеждания район попадат следните 5 окръга:
   

• 
  Софийски окръг – В окръга се срещат 35 балкански и 9 български ендемита –От този окръг в Западнобеломорския район попадат два геоботанически района - Граовско-Черногорски район, Конявско-Земенски район.
  

• 
  Западнобългарски планински окръг – В този район са разпространени около 65 вида балкански и 4 вида български ендемита. Окръгът се разделя на шест района - Знеполски район, Лисецко-Каменицки район, Осоговски район, Влахински район, Малешевски район, Огражденски район.
  
• 
  Рилски окръг – В този окръг се срещат 70 вида балкански ендемити и реликти, 25 вида български ендемити. Този окръг се разделя на три района - Източнорилски район, Южнорилски район, Западнорилски район.
  
• 
  Родопски окръг – Доминиращ вид в района е палеоендемитът силивряк (Haberlea rhodopensis). В този район се срещат още 90 вида балкански ендемити (58 вида илирийски, и 32 вида македоно-тракийски флорни елементи). От този окръг в Западнобеломорския район попада един геоботанически район - Дъбрашки район.
  
• 
  Пирински окръг – Тук се срещат и 84 вида балкански ендемити, като по-голямата част от тях (54) са илирийски флорни елементи, а останалите (30 вида) са македоно-тракийски флорни елементи. Ендемичните за България видове са 32, от които 22 вида са илирийски флорни елементи, а 10 - македоно-тракийски. Този окръг се дели на два района - Севернопирински район, Средно- и Южнопиринки район.
  

2. 
   Македонско-Тракийска провинция.
   

• 
  Местенски окръг – В този окръг доминират македоно-тракийски балкански ендемити. Окръгът се дели на два района - Гоцеделчевски район, Разложки район
  
• 
  Славянопланински окръг – Най-голяма е групата на македоно-тракийските флорни елементи 44 вида, от които 38 са балкански и 6 са български ендемити. Илирийските флорни елемнти са 27 вида, от които 25 вида са балкански ендемити
  
• 
  Беласишки окръг – В този окръг се срещат 13 илирийски флорни елемента, от които 11 са балкански елементи. Македоно-тракийските флорни елементи са 13 вида, от които 12 са балкански ендемити.
  

• 
  Горнострумски окръг – Във флористично отношение окръгът не е много богат. Установени са 17 диагностични флорни елемента – 12 илирийски, 1 македоно-тракийски и 4 степни вида. От илирийските видове 11 са балкански ендемити. Окръгът се дели на два района - Благоевградски район, Кюстендилски район.
  

3. 
   Източно Средиземноморска провинция.
   

• 
  Среднострумски окръг – В този окръг най-широко разпространени са балканските ендемити от македоно-тракийската група флорни елементи –Окръгът се дели на три района - Кресненски район, Сандански район, Петрички район
  

• 
  Проблем на флората не само в разглеждания ЗБР район, а и в цяла България е, че в резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях и се получава фрагментитране на местообитанията, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите;
  
• 
  Проблем за растителността в Пирин е лошото състояние на клековия пояс на места (Pinus montana). Този пояс има голяма почвозащитна и водорегулираща роля. Там, където клековите съобщества са в оптимално състояние, няма наличие на ерозионни процеси, задържа се голямо количество сняг, който се топи постепенно и няма повърхностен воден отток. Прекомерното им експлоатиране, както и опожаряването им за разширяване на пасищата е довело до унищожаването им върху големи територии. Проблемът за недостига на водни ресурси в планинските райони изисква не само запазване на съществуващите клековите съобщества, но и възстановяването им в редица планински масиви и отделни райони. Там където е спрян или силно намален антропогенния натиск се наблюдава сравнително бързо само-възстановяване на клековите съобщества;
  
• 
  В по-високи планински територии се срещат съобществата на черната боровинка (Vaccinium myrtillus) и съобществата на синята боровинка (Vaccinium uliginosum). Те се използват като пасища и като източник на боровинкови плодове. Имат важно значение като почвообразуващ, почвозащитен и водорегулиращ фактор с плътна покривка. Проблем на тези съобщества е че на много места те са претърпели деградационни промени под влияние на антропогенните фактори;
  
• 
  Основен проблем за растителните съобщества в планинската растителност е прекомерното й използване. В резултат от човешката дейност условията за съществуване на растителността в планинските райони са се влошили и тя е претърпяла значителни деградационни изменения. Намалели са площите на дървесните съобщества, което е довело до съществено снижаване на биологичната, функционалната и средообразуващата роля на растителната покривка. Влошени са състава и структурата на повечето от запазените естествени същества, което е довело до намаляване на тяхната продуктивност и средообразуваща роля. Усилено са използвани тревистите (ливадни и пасищни) и храстовите съобщества. В резултат се е стигнало до влошаване на видовия състав и структура, на места и до частичното или пълното им унищожаване и заменяне на първичните с вторични съобщества;
  
• 
  Съществен показател за деградационните изменения в растителната покривка на планинските части е широката смяна на коренните (първични съобщества), които са главно дървесни, с производни, които са с по-ниска продуктивност и по-малка ценност, в резултат от засилената антропогенизация на районите;
  
• 
  Значителното разпространение на плевели и рудерални растения и групировки в планинските райони също е в резултат от отрицателната въздействие на човека върху естествената растителност;
  
• 
  Върху планинските растителни съобщества влияние са оказали и хидростроителството, пътното строителство, урбанизацията. Влияние имат и прехвърлянето на земи от горския фонд към селскостопанския, и обратно, изоставянето на обработваеми земи и използването им като пасища, строителството на различни обекти върху терени, които до момента не са били антропогенизирани, изкуствено залесяване на терени, замърсяване на екосистемите с вещества от промишлеността, транспорта, селското стопанство, туризма, курортното строителство.
  

Територията на България е разположена в две зоогеографски подобласти – Евросибирска и Средиземноморска. Разнообразния релеф и климат са причина за формиране на богата и многообразна фауна, която има характерни особености. Според Георгиев (1982) в България се разграничават седем зоогеографски района, четири от които се отнасят към Средиземноморската подобласт и три към Евросибирската подобласт. Фауната в разглеждания район попада в два района – Родопски и Струмско-Местенски район. Пълно описание на фауната в разглеждания район е дадено в Приложение 4.

В този район евросибирските и европейски видове значително преобладават над средиземноморските. Най-много ендемични безгръбначни са познати от Пирин - 235 вида и подвидове, от Западните Родопи - 232, Рила - 225 и от Витоша - 145. По отношение на ендемитите сред подземната фауна районът е на второ място в България: балканските ендемити са 6, а българските - 28.

На територията на парк „Пирин” се срещат 171 вида гръбначни животни. На територията на парк „Пирин” се срещат 171 вида гръбначни животни, 10 вида земноводни, 14 вида влечуги, 101 вида птици и 42 вида бозайници. В животинския свят преобладават средноевропейските видове. На територията на НП Пирин и в околностите му са установени 177 вида птици, които съставляват около 44% от видовото разнообразие за територията на България. Гнездящи са 104 вида.

Фауната на Рила също не отстъпва по богатство и разнообразие. Много видове са включени в Червената книга на България. От птиците в Рила се срещат редките видове белогръб кълвач (рядък реликтен вид), черен кълвач, а от защитените видове – осояд, черен щъркел, трипръст кълвач (застрашен реликтен подвид), орел змияр, сокол скитник, глухар.

Най-ясно ендемизмът е проявен в Западните Родопи, където ендемитите са два пъти повече отколкото в която и да е от останалите планини в района. От птиците включени в Червената книга на България в района се срещат редкият за България черен кълвач, а от защитените видове - черен щъркел, осояд, черна каня, орел змияр, белоопашат мишелов, малък креслив орел, белошипа ветрушка, лещарка, глухар, бухал. От бозайниците тук се срещат редките видове - трицветен нощник, дългопръст нощник, мечка, и застрашените видове - вълк, видра, златка, дива коза.

Голямото разнообразие на релефа, климата и растителността обуславят значителното многообразие на животинския свят в Осоговско-Беласишката планинска редица, представен тук от средноевропейски и средиземноморски видове. В планините преобладават животни от Седноевропейската фаунистична област: сърна, елен, дива свиня, лисица, вълк, заек, таралеж, бухал, яребица.

В този район влиянието на средиземноморския климат е по-осезателно, в сравнение с другите зоогеографски райони. Долините на Струма и Места са естествен коридор за навлизане на средиземноморски видове. Долината на р. Струма се характеризира с наличие на около 360 вида редки безгръбначни, живеещи само там. Типични за целия Струмско-Местенски район са множество видове паякообразни, скакалци, бръмбари, пеперудите със субтропичен, иранотурански или средиземноморски произход. Значителен е и броя на ендемитите – 170 вида безгръбначни, предимно от надземната фауна (многоножки, първично безкрили насекоми, мухи, бръмбари). Районът се явява северна граница на ареалите на много типични средиземноморски видове.

От гръбначните животни с висок процент на средиземноморски видове са представени класовете на влечугите и птиците. При гнездящите птици те са 26.5%, значително повече отколкото в който и да е друг зоогеографски район.
Състояние на фауната

• 
  Проблем на фауната не само в района, а и в цяла България е че в резултат от интензифициране на човешката дейност в последните години, увеличаване на застрояването и антропогенизирането на териториите се нарушава и променя биоразнообразието в тях предават се замърсителите по хранителните вериги и се получава фрагментитране на хабитатите и местобитанията, унищожаване на местата за гнездене, безпокойство и прогонване на животински видове, както и интрудуциране на нови не-местни видове, които са по-приспособими за живот в конкретните условия и конкурират и заместват видовете които естествено се срещат в териториите;
  
• 
  Усилената антропогенизация на планинските територии влияят отрицателно върху числеността и пространствената структура на популациите на влечугите и земноводните, срещащи се в тях;
  
• 
  Провеждането на голи сечи и неправомерния добив на дървесина в някои райони са причина за намаляване на биоразнообразието, безпокоене на животните, унищожаване на гнездови местообитания, територии за храна и почивка на животински видове в някои райони;
  
• 
  Основните проблеми за ихтиофауната и батрахофауната произтичат от: промяната на хабитатите вследствие на индустриално и битово замърсяване; фрагментиране на популациите след изграждането на руслови МВЕЦ и поради липса на рибни проходи в стените на язовирите Студена, Пчелина и Доспат; унищожаване на хайвера и личинкит от внесените чужди за района видове риби – костур((Perca fluviatilis), слънчева рибка (Lepomis gibbosus), обикновен бибан (Gymnocephalus cernus); псевдоразбората (Pseudorasbora parva); промяна в екологичните условия вследствие добива на инертни материали.