Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Западнобеломорски район за басейново управление



страница8/23
Дата05.03.2017
Размер2.14 Mb.
#16266
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23

2.6Материални активи


Дълготрайните материални активи с екологично предназначение включват наличност и движение на съоръженията, инсталациите и оборудването, необходими за опазване и възстановяване на околната среда по направления - за водните ресурси, въздуха, земята, обезвреждането на отпадъци, защита от шума. Материалните активи са недвижими имоти (терени, сгради, машини и съоръжения, стопански инвентар) и движими имоти (транспортни средства и оборудване).

Сградният фонд и стопанския инвентар на Басейнова Дирекция Западнобеломорски Район са в сравнително добро състояние. Техническото и офис оборудване също е в добро състояние и улеснява и повишава ефективността и качеството на работата на служителите на Басейновата Дирекция. Основната дейност на Басейновата Дирекция е свързана с издаване на разрешителни за водоползване и заустване на води във водни обекти и осъществяване на контрол върху водите и водните тела чрез използване на материалните активи (съоръжения на язовири и реки, пътища, инфраструктура, водоснабдителни и канализационни системи, ВЕЦ–ове и др.) прилежащи към тези обекти.


2.7Отпадъци


На територията на Басейнова Дирекция Западнобеломорски район функционират 3 депа за битови отпадъци (Гоце Делчев, Петрич и Сандански), които отговарят на изискванията на действащото европейско законодателство и обслужват 9 общини. С цел изпълнение на изискванията на съвременното законодателство за екологосъобразно обезвреждане на отпадъците в Националната програма за управление на отпадъците е планирано изграждането на регионални депа за неопасни отпадъци в гр. Перник и гр. Кочериново, на които след изграждането им ще депонират отпадъците си съответно шест и единадесет общини от съответните региони. В процес на подготовка е и депо за битови отпадъци в Разлог, което ще обслужва 4 общини. На територията на област Благоевград продължава експлоатацията на депата, които подлежат на закриване, след 2006 г., с изключение на депата за производствени отпадъци, които са преустановили дейността си в края на 2007 г. и началото на 2008 г. Общините, които не се обслужват от регионални депа използват общински депа, които не отговарят на изискванията на законодателството.

Специализираните депа за строителни отпадъци са малко. Резултат от липсата на депа за строителни отпадъци са проблемите свързани с неконтролираното изхвърляне на строителните отпадъци и създаването на нерегламентирани сметища, изхвърляне на същите в съдовете за битови отпадъци и повреждането на последните. Опасните и производствени отпадъци се депонират на депа собственост на фирмите, които ги генерират или се транспортират и депонират от фирми имащи разрешителни по чл. 37 от Закона за управление на отпадъците.



Голяма част от населението в общините е обхванато от организирана система за събиране и транспортиране на битови отпадъци до общински и регионални депа. Продължава да се работи за усъвършенстване на дейностите по редовност и периодичност на извозване, поддържане на необходимите техника и съдове. Все още има населени места, в които липсват съдове за събиране на отпадъците или те са недостатъчно, липсва техника за събирането и транспортирането на отпадъците. По подобен начин стои и въпросът с организирането на система за разделно събиране на отпадъците в населените места. Непрекъснато расте броя на селищата с организирани системи за разделно събиране но на някои места не са сключени договори между общинските администрации и организациите по оползотворяване на отпадъци.

2.8Население и човешко здраве


Западнобеломорски район за басейново управление включва 5 области (Благоевград, Перник, Кюстендил и части от област Смолян и област Пазарджик), 31 общини (2 частично и 29 изцяло), чието население по последни данни на Националния Статистически Институт е 630 312 човека (8,28 % от населението на страната).

Въз основа на анализа на ретроспективен период от 1998 г. до 2006 г. се очертават две основни тенденции – влошени демографски показатели и сравнително добро здравно състояние на населението на територията на Западнобеломорския район за басейново управление:

  1. Влошени демографски показатели.

  • Съществени промени в демографското, брачното и фертилно поведение на населението – намаление на раждаемостта, висока средна възраст на населението и респективно висока смъртност;

  • Интензивно придвижване на населението извън границата на страната;

  • Тенденция в динамиката на населението към намаляване;

  • Засилване на тенденцията към повишаване на средната възраст на населението.

Трябва да се отбележи, че по последни данни от Националния център по здравна информация (НЦЗИ, 2009), след 2006 г. се отчита повишаване на раждаемостта, която през 2008 г. е рекордно висока от 14 години насам – регистрирани са 77 712 живородени деца. В сравнение с предходната година броят на живородените деца се е увеличил с 2 363. Раждаемостта се е увеличила и в градовете, и в селата (в по-малка степен). Едновременно с това, коефициентът на детска смътност намалява значително - след достигнатото високо равнище през 1997 г. - 17.5‰, през 2008 г. стойността му е 8.6‰. Това е най-ниското равнище на детската смъртност за цялата история на демографската статистика в България. Разликата между ражданията и умиранията формира естествения прираст на населението. И тъй като от 1990 г. досега умират повече хора, отколкото се раждат, тази разлика е с отрицателна стойност, в резултат на което населението на страната непрекъснато намалява. През 2008 г. абсолютният брой на естествения прираст е минус 32 811 души. Това е най-малкото намаление на населението в резултат на естествения прираст след 1995 година. Стойността на коефициента на естествения прираст е минус 4.3‰. Той е с много голяма отрицателна стойност в селата - минус 11.7‰, докато в градовете е минус 1.3‰. И ако тези положителни тенденции се запазят, намалението на населението и негативните демографски показатели в следващите години нямат да бъдат така силно изразени, както е било в периода до 2006 г.

2. Добро здравно състояние на населението - заболеваемостта и детската смъртност в района са сред най-ниските в страната.

Едни от основните и най-важни показатели, характеризиращи здравния статус на населението е „заболеваемост” (общият броят на регистрираните нови случаи на заболявания при първичната медицинска помощ за 1 година и „болестност” - общият брой регистрирани стари и нови случаи през годината). Информативен показател е и смъртността сред населението, особено детската смъртност.

Данните от НЦЗИ (за последните 5 години – 2003-2008 г.) показват, че заболеваемостта в Западнобеломорския речен район е по-ниска от средната за страната както общо, така и по отделни нозологични единици.

Смъртността сред възрастното население в района също е по-ниска от средната за страната, съответно 11,7 ‰, спрямо 14,6‰.Детската смъртност в региона също е по-ниска от средната за страната (8,6 на 1000 живородени за 2008 г.) – в Благоевград тя е 5,8 ‰, в Перник – 6,5 ‰, в Кюстендил – 3,4 ‰ (най-ниската в страната за 2008 г.). Посочените данни категорично определят разглеждания район като благоприятен по отношение на човешкото здраве - здравните показатели на населението са сред най-добрите в страната.

Демографската характеристика на района е свързана със сегашното и бъдещото потребление главно на питейна вода, тъй като преобладаващата част на консумацията на питейна вода се отнася за населението. Потреблението на питейна вода в определена степен следва динамиката на населението, разбира се не пряко, тъй като питейна вода се ползва за производствени нужди, селско стопанство (животновъдството на първо място) и други потребители, имащи непроизводствен характер (бюджетни, здравни и учебни учреждения, търговия, противопожарни нужди и т.н.).

Демографските промени в района до 2006 г. са негативни, но след това се наблюдават благоприятни тенденции, които са характерни и за страната като цяло – повишаване на раждаемостта, намаляване на детската смъртност. Показателите за здравното състояние –„заболеваемост” и „болестност” са сред най-ниските в страната, което определя разглеждания район като благоприятен по отношение на човешкото здраве.

Поради това устойчивите решения по отношение качествата на водите в района, предотвратяване на необратимите щети върху околната среда и населението са съществен елемент в общата стратегия за подобряване на демографията и здравето на населението.



Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   23




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница