Основна цел на проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район

1.2Основна цел на проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район

Съгласно РДВ екологичното състояние на повърхностните водни тела се определя на базата на биологически и физикохимически елементи за качество. Биологическият елемент за качество, използван в България, е „Адаптиран Ирландски Биотичен Индекс” (АИБИ). Хидроморфологичните и физикохимични елементи за качество са поддържащи.

Състоянието на подземните води е определено въз основа на количественото и химическото им състояние.

В Плана за управление са представени екологичните цели за отделните категории води по водни тела. Подходящи индикатори на национално ниво все още не са разработени, както няма разработени референтни условия и класификационна система. Те ще бъдат разработени през 2009 г.

Повърхностните води в Черноморски район са различни категории: “река”, “езеро”, “крайбрежни води”. Поради разлика в данните за броя на повърхностните водни тела в Раздел 1, Раздел 4 и Раздел 5 е необходимо да се уеднаквени и/или се направи пояснение и препоръка кои са меродавни - 91 ВТ от оценката за екологично състояние или 83 –от оценката за химическо състояние, а също какъв е броят на крайбрежние водни тела в Раздел ІІ

Екологични цели за повърхностни и крайбрежни водни тела в Черноморски район:

За района на басейново управление са определени екологичните цели за повърхностните и крайбрежните водни тела - постигане на „Добро екологично състояние” и „Добър екологичен потенциал” до 2015 г. Те включват:

• 
  Достигане на добро химично състояние на повърхностните води
  
• 
  Достигане на добро екологично състояние на повърхностните води
  
• 
  Достигане на добър екологичен потенциал на силно модифицираните и изкуствени водни тела
  
• 
  Предотвратяване влошаването на състоянието на повърхностните водни тела
  
• 
  Прекратяване на заустванията на приоритетни опасни вещества в повърхностните води
  

• 
  Водни тела, за които са определени по-строги цели. За някои от водните тела са определени по-строги цели от ДЕС (95 броя), ако попадат в зона за защита съгласно: Директива 92/43/ЕС за опазване на местообитанията; Директива 79/409/ЕС за опазване на птиците; Наредба № 4 от 20.10.2000 г. за качеството на водите за рибовъдство и за развъждане на черупкови организми; Наредба №3 от 16.10. 2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на СОЗ около водоизточниците и съоръженията за питейно- битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди.
  
• 
  Водни тела, определени като изкуствени и силно модифицирани. Като такива са определени канали, язовири и корекции на реки - 23 броя. За тях е поставена цел „Добър екологичен потенциал” и „Добро химическо състояние”. На този етап в България няма определен максимален екологичен потенциал, поради което целта е достигане на „Добро химическо състояние”.
  
• 
  Водни тела, за които постигането на целите ще бъде отложено до 2021 г. За някои от определените като СМВТ е възможно постигането на целите да бъде отложено поради определянето им в риск/вероятно в риск за непостигане на добро състояние до 2015 г. или лошо физикохимично състояние – 17 броя. За 2 от крайбрежните морски тела, както и за 2 от езерата целите са отложени до 2021 г.
  

Съгласно изискванията на РДВ, целите за подземните водни тела са постигане на „Добро количествено състояние” и „Добро химическо състояние”.

Определени са следните общи цели за опазване на околната среда по отношение на количеството и качеството на подземните води:

• 
  Промяна на значимите и устойчиви тенденции нагоре при концентрацията на замърсители в подпочвените води (недопускане или ограничаване отвеждането на замърсители в подземните води и предотвратяване влошаването на състоянието на всички подземни водни тела, опазване, подобряване и възстановяване на всички подземни водни тела, осигуряване на баланс между водовземането и подхранването на подземните води и постигане доброто им състояние);
  
• 
  Предотвратяване влошаването на състоянието на подземните води (идентифициране и насочване в обратна посока още при достигане на прага на замърсяване на всяка значима и устойчива тенденция за повишаване на концентрацията на всеки замърсител с цел непрекъснато намаляване замърсяването на подземните води).
  

По отношение на използването на ресурсите на подземните води с най-висок приоритет е определено водоснабдяването. Отнемането на вода от водовземните съоръжения не трябва да е в конфликт с влажните зони, езерата и реките.

• 
  Извличането на подземни води не трябва да превишава дългосрочното подхранване на тези водни тела;
  
• 
  В съответствие с горепосочените приоритети, нивото на подземните води не трябва да бъде повлияно от антропогенни изменения, като пречка за достигане на екологичните цели на свързаните повърхностни води, езера и влажни зони или да оказва влияние на понижаване количеството на тези водни тела или да води до значими щети на сухоземните екосистеми, директно свързани с подземните води.
  

Оперативните цели по отношение на химическото състояние са:

• 
  Осигуряване на вода за питейно-битови нужди със съдържание на нитрати с концентрации, близки до естествените;
  
• 
  В зоните, където подземните води са обект на нитратно замърсяване, концентрацията не трябва да надвишава средно 50 мг/л;
  
• 
  В подземните води, които се използват за питейно-битови нужди, не трябва да се съдържат пестициди и други опасни вещества.
  

В програмата от мерки са включени основни, а при необходимост и допълнителни мерки за постигане на екологичния ефект.

При избора на мерки за постигане на екологичните цели е отчетено изискването те да са многофункционални и да се отнасят не само за отделното водно тяло, а да се прилагат интегрирано и устойчиво.

1. 
   Нормативни актове за прилагане на мерки
   
2. 
   Мерки, които осигуряват прилагане на принципа за по–пълно възстановяване на разходите за водни услуги, включително и за ресурса и опазване на околната среда.
   
3. 
   Мерки за подпомагане на ефективното и устойчивото използване на водите за
   
4. 
   постигане на целите за опазване на околната среда.
   
5. 
   Мерки за опазване на водите за питейно-битово водоснабдяване, включително мерките за опазване на качеството им, с оглед намаляване на степента на пречистване за получаване на води с питейни качества.
   
6. 
   Регулиране на водовземанията на пресни повърхностни и подземни води, завиряване на пресни повърхностни води.
   
7. 
   Регулиране изкуственото подхранване на подземните води.
   
8. 
   Регулиране на емисиите за подземните и повърхностните води чрез определяне на забрани за въвеждане на замърсители от точкови източници на замърсяване или изисквания за издаване на разрешителни и техния периодичен преглед и актуализация.
   
9. 
   Определяне на забрани за въвеждане на замърсители от дифузни източници на
   
10. 
    замърсяване и мерки за предотвратяване или регулиране на замърсяването
    
11. 
    Мерки за намаляване на значителните въздействия от хидроморфологични изменения върху състоянието на водите.
    
12. 
    Мерки за прекратяване замърсяването на повърхностни води с приоритетни вещества и за постепенно намаляване на замърсяването с други вещества, които могат да възпрепятстват постигането на целите за опазване на околната среда за повърхностните водни тела.
    
13. 
    Мерки за предотвратяване на техническите загуби на замърсители и за предотвратяване и/или намаляване въздействието на аварийни замърсявания в резултат на наводнения.
    

1. Законодателни мерки – по-строги индивидуални емисионни ограничения за постигане на целите на опазване на околната среда, използване на води за питейно-битово водоснабдяване и екологични прагове за опазване на подземните води.

2. Административни мерки – по-строги административни мерки при нарушение на екологичното законодателство в областта на опазване на водите.

3. Икономически и/или финансови мерки - намаляване ползването на питейна вода за други цели; повишаване на цената на водата, като ресурс с цел разумно потребление; комплексно използване на водните ресурси.

4. Споразумения в областта на околната среда.

5. Мерки за контрол на емисиите - разширяване на мрежите за мониторинг, мониториране и документиране на значимите параметри за водите, с цел проследяване на проблемите и подобренията.

6. Кодекси за добра практика - Прилагане на схема за управление на околната среда и одитиране EMAS, която стимулира предприятията да преминат отвъд минималните законови изисквания във връзка с екологията и да усъвършенстват непрекъснато системата си за управление на околната среда.

7. Възстановяване и създаване на влажни зони.

8. Мерки за контрол на водовземането - допълнителен мониторинг на СОЗ; контрол на регистрираните и нерегистрираните кладенци за индивидуално водовземане, съгласно Закона за водите;

9. Мерки за управление на потреблението - насърчаване използването на водоспестяващи технологии в земеделието, промишлеността и бита; реконструкция и модернизация на канализацията, с цел намаляване на загубите, ниска степен на аварийност и висока ефективност; реконструкция и модернизация на помпеното оборудване на водовземните съоръжения, с цел намаляване на загубите.

10. Мерки за ефективност и повторно използване на водите в промишлеността - въвеждане на оборотно водоснабдяване в промишлеността чрез прилагане на безотпадъчни технологии; оползотворяване на отпадъчните продукти, замърсяващи водите от промишлеността, чрез прилагане на инсталации за използване на вторични енегийни ресурси (ВЕР).



11. Образователни проекти - образователни програми за бизнеса, земеделието, битовите абонати, училищата и за усъвършенстване на специалистите по водни ресурси в държавната администрация.

• 
  Изграждане, разширяване и модернизация на канализационни системи;
  
• 
  Изграждане, разширение и модернизация на дъждовни дренажни системи;
  
• 
  Изграждане на нови, разширяване и модернизация на съществуващи ПСОВ;
  
• 
  Модернизация на пречистващите технологии в съществуващите ПСОВ;
  
• 
  Депониране на утайки.
  

• 
  Изграждане на нови водоеми (местни водоизточници) и съоръжения за водовземане от повърхностни и подземни води;
  
• 
  Изграждане на нови и модернизация на съществуващите водоснабдителни системи;
  
• 
  Обновяване и доизграждане на напоителните системи;
  
• 
  Изграждане на зони за защита на подземните води (СОЗ).
  

• 
  Ликвидиране на нерегламентирани депа за отпадъци и рекултивация на нарушени терени;
  
• 
  Привеждане в съответствие на общинските депа за битови отпадъци.
  

• 
  - Изграждане на ПСОВ за промишлеността;
  

• 
  - Използване на оборотни охлаждащи води;
  

• 
  - Привеждане в съответствие на депата за промишлени отпадъци.
  

1. 
   Животновъдство:
   

• 
  Изграждане на ПСОВ за животновъдството;
  

2. 
   Растениевъдство:
   

• 
  Защита от ерозия и замърсяване;
  
• 
  Прилагане на добри земеделски практики;
  
• 
  Смяна в технологиите за напояване.
  

3. 
   Лесовъдство:
   

• 
  Увеличаване на залесените територии.
  

1. 
   Формиране на благоприятни условия за съществуване на водните организми:
   

• 
  Изграждане на рибни проходи;
  
• 
  Защита на естествените екосистеми;
  

2. 
   Оформяне на естествени и изкуствени shaping natural and drtincial retention:
   

• 
  Възстановяване на естествени заливаеми площи;
  
• 
  Намаляване на ерозията в крайбрежните зони, създаване на влажни зони;
  

3. 
   Въздействия върху хидроморфологичното състояние с цел защита от наводнения:
   

• 
  Изграждане на укрепителни съоръжения;
  
• 
  Възстановяване на укрепителни съоръжения;
  
• 
  Оформяне на речните легла и брегове;
  
• 
  Възстановяване на хидротехническите съоръжения;
  
• 
  Управление на водите в язовирите.
  

• 
  - Изграждане, разширяване и модернизация на канализационни системи;
  
• 
  - Изграждане на ПСОВ;
  

• 
  - Изграждане на нови и модернизация на съществуващите водоснабдителни системи.
  

1. 
   Морски транспорт:
   

• 
  Изграждане на нови и модернизация на съществуващите съоръжения за събиране и обработка на отпадъците и отпадъчните води от плавателните съдове;
  
• 
  Отреждане на площадки отговарящи на изискванията за съхранение на опасни отпадъци (нефтопродукти);
  
• 
  Изграждане на инсенератори за изгаряне на опасни отпадъци (нефтопродукти);
  
• 
  Определяне и изграждане на депа за драгажни маси.
  

1. 
   Екологично образувание:
   

• 
  Образователни кампании.