Екологична оценка и swot анализ Екологична оценка на проект на План за управление на речните басейни в Черноморски район за басейново управление

2.2Води

2.2.1Повърхностни води

Екорегиони за реките и езерата – Понтийска провинция и Източни Балкани включва водните тела в сухоземната част на ЧРБУ и е съставен от две части: Понтийска провинция – обхваща северната половина на региона до Стара планина и Източни Балкани от Стара планина до границата с Р.Турция.

Добрудреките реки Хърсовска, Карамандере, Суха и Добричка са ефимерни реки. Имат отток само в горното си течение, а в средното и долно течения оттокът е краткотраен само по време на валежи и снеготопене, не достигат до Дунав, а понират в подземните водни тела на същата територия. Речното корито за всяко водно тяло е характеризирано чрез параметрите: височина, големина, субстрат и геология в Приложение 1-2.5а на проекта на ПУРБ. Пролетното пълноводие се проявява в периода февруари-май, а маловодието през юли-октомври. В режима на оттока в рамките на годишния цикъл р.Провадйска се наблюдават два максимума през април-май и есенен – през ноември. Минималният отток на реката обикновено е през август.

Реките р. Девненска и р. Батова имат карстово подхранване, поради което имат относително по-стабилен режим и са непресъхващи. Вътрешно-годишното разпределение на оттока в реките Голяма Камчия, Луда Камчия и р. Камчия се свежда до пролетното пълноводие (от февруари до края на май) когато се формира средно 62-63% от годишния отток, докато през летните маловодни месеци (от юли до края на октомври) този процент варира от 6 до 9% (за р. Луда Камчия той е едва 5,8 %).

Повърхностните води в Екорегиона за реките и езерата – Източни Балкани се формират от множество по-къси или по-дълги самостоятелни реки, които се вливат направо в Черно море и са известни под общото наименование Бургаски реки, в които са включени реките Двойница, Хаджийска, Ахелой, Айтоска, Русокастренска, Средецка, Факийска, Ропотамо, Дяволска, Велека и Резовска. Характерното за поречията на реките е, че колкото повече се отива на юг, толкова повече се увеличава гъстотата на речната мрежа и влиянието на средиземноморския климат нараства. Вътрешно годишното разпределение на оттока на тези реки е различно от това на реките от Понтийския екорегион. Подхранването на реките тук е предимно дъждовно и много слабо снежно. Обикновено подема на високите води започва през есента (ноември) и продължава до края на април, след което започва маловоден период през който голяма част от реките пресъхват. Речните корита са променени (модифицирани). Съгласно Приложение ІІ-3-в на ПУРБ по реките на ЧБУ са изградени 16 бента, 5 водохващания и 15 прагове, а посочените в Приложение ІІ-3-г язовири, обект на ЕО, са 21 ВТ.

Съгласно споменаваната в ПУРБ разработка на ИВП - БАН, водните ресурси в обхвата на Черноморския район за басейново управление са най-оскъдни в сравнение с другите три района. В условия на много суха година (90% обезпеченост на притока), потреблението би надвишило ресурса с около 17%. Общопризнато е изменението на климата. Съгласно ред разработки намалението на водния ресурс на ниво 2025 г ще бъде от порядъка на този, който е бил в България в периода 1982-1994 г. Тогава в този регион се е формирал ресурс 58 % от средномоногогодишния – от началото на организираните хидрологични наблюдения за Понтийския екорегион и съответно 54% за екорегиона Източни Балкани. Във връзка с това, приетия от авторите на проекта на ПУРБ период 1985-1994 за прототип на оттока при условия на глобалните изменения на климата в процеса на следващи оценки е съвсем основателен.

В басейна на Екорегионите Понтийска провинция и Източни Балкани са застъпени водостопански системи и дейности от всички специализирани браншове на водното стопанство, които въздействат върху количествения, химическия, екологичния и хидрографски статус на повърхностните водни тела (ПВТ). Водоизточници на питейно-битовото водоснабдяване са извори каптирани в горното течение на реките , както и язовири, карстовите води на Девненските извори и такива, добивани от голям брой сондажни кладенци, дренажи и каптажи. За аварийно питейно-битово водоснабдяване на гр. Варна и още няколко по-малки населени места е предвиден от яз. “Цонево”. Основни водоснабдетелни язовири са: ”Цонево”, „Камчия”, „Ясна поляна„ и „Тича”. Промишленото и селскостопанското водоснабдяване се извършва предимно от повърхностни води, главно от язовирите „Тича”, „Цонево”, „Елешница”, някои малки язовири и речни водохващания. В района на добруджанските реки поради недостатъчен повърхностен ресурс се използуват подземни води чрез сондажи, шахтови кладенци, каптажи и дренажи. На юг питейното водоснабдяване се осъществява предимно от яз. “Камчия” (Бургас, Поморие, Несебър) и от яз. “Ясна поляна” (Созопол, Приморско, Китен, Царево), яз. “Мандра” за селищата от водосбора на р. Факийска, яз. “Трояново” и яз. “Поляново” -за водосбора на р.Айтоска и от яз ”Ново Паничарово” за селищата от басейна на р.Ропотамо. Повърхностните водоизточници за питейно-битово водоснабдяване подробно са дадени в приложение ІІІ-1.1.на ПУРБ. Преди подаването на питейната вода за населението, тя минава през пречиствателни станции ПСПВ към язовирите. Питейната вода, подавана от каптажите към малките села, се хлорира. Селищата водоснабдителна мрежа е изградена 98 %, но е амортизирана в голяма степен (с изключение курортните комплекси) , изградена е 76% от етернитови тръби, поради което загубите от течове са около 70%. Динамиката на демографското развитие е определена въз основа на хипотезата, че през годините, непосредствено преди присъединяването на страната ще има силен спад на населението, в следващия период от 3-4 години ще има „отрезвяване на оптимистичните очаквания”, което ще доведе до стабилизиране на темпа на спад на населението и от 2009 г., ще започне постепенен положителен, в смисъл намаляващ спад в броя на населението.

Освен това съществува ясно изразена тенденция за намаляване на водопотреблението в битовия сектор от 135 л./ж./ден през 1999 г. до 118 л./ж./ден през 2003 г. но и увеличение поради курортния „бум”, което предполага, увеличение на водопотреблението.

Съществуват диференциация между отделните поречия в Черноморския район, дължащи се на влиянието на туризма. На сезонен режим е около 12 % от населението в ЧРБУ. Най-тежко е положението в селищата от водосбора на Добруджански реки и дерета. Към декември 2008 г., общият обем иззети повърхностни води възлиза на 131386 хил. м³ за питейно-битови нужди. Очакваният размер на водите за питейно-битови цели към 2015 г. е 149 882 хил.м ³. Оценката на очакваното водоползване до 2015-2020 г. за промишлени цели и за напояване е задача с голяма неопределеност поради не добре структурирана икономика и без ясни тенденции за развитие. Към декември 2008 напояването от повърхностни води възлиза на 40314,6 хил.м³. Прогнозните количества за напояване съобразени с анализите и оценките, посочени от ИВП – БАН в разработените „Генерални схеми за използване на водите в района за басейново управление” за следващите 15-20 години е поливното земеделие да обхване до 30% от годните за напояване площи, като по-значимо увеличаване на напояваните площи може да се очаква едва към края на посочения период, т.е. след 2015 г. Очакването е, че през 2015 г. ще са необходими 57 103,49 хил. м³ водни маси (от повърхностни водоизточници) за напояване.

В ЧРБУ няма хидроенергийни обекти от национално значение за отрасъла. Изградените 3 броя ВЕЦ имат второстепенно значение (работят на подчинен режим) и служат за оползотворяване на наличните падове и гасене на енергията при транспортиране на водите към водопотребителите от отраслите водоснабдяване и напояване. Основният проблем се състои в недостатъчната регулираност на оттока, тъй като голямата част от водния обем изтича през пълноводните периоди. В тази връзка няма възможност за въвеждане на нови значими водоползватели от повърхностни води. Такива могат да бъдат само от подземни води.

През 2009 г. предстои да бъдат изготвени ВСБ за всички подбасейни в рамките на обществена поръчка „Оценка на въздействието върху количествата на водите, включително водовземанията” със средства по ОПОС, с което оценките за задоволяване на населението с вода ще се прецизират.

Канализацията е дейност която едновременно влияе както на количеството вода в реката (увеличава), така при определени условия е и точков замърсител по отношение на качеството и екологичния статус на водното тяло. В Черноморския басейнов район функционират 33 пречиствателни станции за отпадъчни води от населени места и курортни комплекси, като 10 от тях са с механично третиране, а останалите са и с биологично пречистване. Единадесет ПСОВ заустват директно в Черно море. Заустване във водни обекти чрез канализационни системи, без изградена ПСОВ се осъществява в 20 населени места. В басейновия район функционират 103 индустриални обекта, 77 от тях са определени като значими източници на отпадъчни води

Отпадъчните води на половината от населението се пречистват. Все още са недоизградени всички ПСОВ към курортната зона, а има случаи за непълноценно пречистване във вече изградени ПСОВ, което води до сериозно замърсяване на морската вода в зоните за къпане. Установени са нерегламентирани зауствания от промишлени производства в реки и дерета и някои от крайбрежните езера.

Тралирането на морското дъното с цел улов на рапани влияе силно негативно на дънните съобщества като директно разрушава повърхностния слой на седимента, където са концентрирани дънните организми. Въпреки, че дейността е забранена (чл. 35 от Закон за рибарство и аквакултури), все още голяма част от улова се добива по този начин. Въвеждането на не черноморски видове чрез морските води, използвани като баласт, вече сериозно е променило екосистемата на Черно море и продължава да е една от основните заплахи.

В процеса на оценката на състоянието на повърхностните води са идентифицирани 118 водни тела категория „реки”, 33 ВТ категория „езера” (от които 7 естествени езера, 3 канала и останалите са язовири) и 12 ВТ категория „крайбрежни води” В резултат от извършената оценка на екологичното състояние са установени: за категория „реки”: 22 ВТ в добро състояние, 11 ВТ в умерено състояние, 54 ВТ в лошо състояние, 4 водни тела в много лошо състояние и 27 без достатъчно данни за оценка на състоянието. Екологичното състояние са за категория „езера” е следното: 9 ВТ в добро състояние, 7 ВТ в лошо състояние,6 ВТ в много лошо състояние и 11 ВТ без достатъчно данни за оценка на състоянието.

Общото физико-химично състояние е: за категория „реки”: 26 ВТ в добро състояние, 57 ВТ в лошо състояние, 35 ВТ без достатъчно данни за оценка на състоянието; за категория „езера”: 9 бр.ВТ в добро състояние, 13 бр.ВТ в лошо състояние, 11 бр.ВТ без достатъчно данни за оценка на състоянието.

Лошо и много лошо състояние по биологични и физико-химични елементи за качество е обусловено от следните фактори:

• 
  замърсяване с органични вещества, азот и фосфор от населени места
  
• 
  непостоянен речен отток, съчетан със замърсяване от населени места под 2000 е. ж. без ПСОВ
  
• 
  замърсяване с азот, фосфор, хлориди, карбонатни съединения и сулфити от индустриални източници
  
• 
  замърсяване с минерални форми на азот и фосфор от дифузни източници (земеделски практики)
  
• 
  еутрофикационни процеси, съпроводени с ежегодни цъфтежи на фитопланктон (Варненско и Белославско езеро)
  

При определяне на биологичното състояние на крайбрежните морски води се използват изведените показателни метрики и индекси, за които има разработени класификационни системи за оценка. В Раздел 4 на ПУРБ са използвани оценките от 2007 г, поради недостатъчната информация към момента на подготовка на анализа за водните тела. При получаване на информацията, която в момента се обработва, оценките ще бъдат актуализирани. Очаква се финализиране към края на първото тримесечие на 2009 г. Към настоящия момент няма официално утвърдена методика за оценка на състоянието по хидроморфологичн елементи за качество на крайбрежните морски води. Предстои разработването на такава методика през 2009г., във връзка с изпълнение на обществена поръчка на тема „Оценка на хидроморфологичното състояние, включително твърдия отток на повърхностните тела”.

2.2.2Подземни води

Черноморският район за басейново управление на водите, обхващащ водосборните области на реките, вливащи се в Черно море от северната до южната граница, включително вътрешните морски води и териториалното море, се характеризира с разчленена хидрографска мрежа, многообразие на литостратиграфски формации, в които са формирани множество водоносни хоризонти и/или комплекси, както следва:

Кватернерен водоносен хоризонт - основно се формира в алувиалните образувания (терасите на по-големите реки и повърхностно-течащи води) и по рядко в делувиалните и пролувиални образувания. Според хидравличните условия по горнището се разграничава като безнапорен. Подхранването се осъществява основно от валежните скатови води във водосборната област и привлекаеми ресурси от оттока на реките. В някои случаи кватернерният хоризонт изгражда общ водоносен хоризонт с неогенския, малм-валанжския или горнокредния водоносен хоризонт.

Неогенски водоносен хоризонт - формиран в кримокавказки тип седименти (основно в североизточната част на БДЧР и югоизточно от Стара планина като отделни локални комплекси. Състои се от комплекс с локални водоносни серии в отложенията на миоцена (предимно чокрака), долния и горен сармат, в които се разграничават напорни и безнапорни води.

Палеогенски водоносен хоризонт - формиран предимно в долно и средноеоценските отложения с порово-пукнатинен колектор. Той е издържан в Североизточна България и заляга на дълбочина от 20 до към 600 m. В останалите райони на БДЧР той е представен като повърхностен комплекс или маломощен хоризонт с локално подхранване. В някои случаи формира общ комплекс с кватернерния, неогенския, горнокредния или малм-валанжския водоносен хоризонт, като се подхранва или подхранва някой от тях. В Североизточна България е напорен, като в останалите места предимно е безнапорен до полунапорен.

Горнокреден водоносен хоризонт (или по-точно комплекс) - формиран в повърхностните разкрития на горнокредните литостратиграфски единици. Литолого-стратиграфският състав на колектора е пъстър - седиментогенен теригенно-карстов и ефузивно-интрузивен. По тип е карстов, карстово-пукнатинен или порово-пукнатинен. Подземните води са предимно безнапорни, отчасти полунапорни. Има локално представяне в определените водни тела. В отделни случаи формира общ комплекс с кватернерния, неогенския или палеогенски водоносен хоризонт.

Долнокреден водоносен комплекс - формиран в повърхностните отложения (афльоримента) на валанжските, хотривските, баремските, аптските и албските седименти. Пъстрият литоложки състав, представен от мергели, глинести варовици и пясъчници представлява неиздържан пукнатинен, карстово-пукнатинен или порово-пукнатинен колектор на локалните води в него. Водите са предимно безнапорни и рядко полунапорни. Комплексът е слабо изучен. Понякога формира общ комплекс с кватернерния и палеогенския водоносен хоризонт

Малм - валанжски водоносен хоризонт. Повсеместно е разпространен в северната част от Черноморския район (северно от линията Преслав, Смядово, Дългопол, Бяла). Характеризира се с висока водообилност. Литоложки отдолу нагоре е представен от доломити, доломитизирани варовици и варовици, неравномерно напукани и окарстени, представляващи пукнатинно-карстов колектор със слоеста, третирана като квазиеднородна, структура. Подхранването основно се осъществява в обсега на Северобългарския свод от атмосферни валежи и от реките, които губят частично или изцяло водите си в карбонатните афльорименти, отчасти – от подземните води в по-горе лежащите хоризонти. Водоносният хоризонт се дренира на територията на Румъния, от Девненските и Златинските извори по Южно-Мизиския разлом и Венелин-Аксаковската дислокация, в акваторията на Черно море и от дълбоки сондажни кладенци. Предполага се, че известна част от водата се разтоварва по дизюнктивни нарушения в района на Черноморския шелф.

Водоносният хоризонт е безнапорен в областта на подхранване и придобива значителен напор в северна, източна и южна посока към Черно море и р. Дунав, където водоносния колектор затъва на дълбочина до 300÷600 m.

Юрско-триаски водоносен комплекс - представен от пукнатинно-карстови и карстови води основно в басейна на Странджанския район.

Палеозойско-протерозойски водоносен комплекс. Има много голямо площно разпространение, но се характеризира с малка водообилност. Колекторът е пукнатинен, като оценката за ресурсите е извършена на база изворния отток и маломощните безнапорни извори.

Въз основа на комплексния анализ от всички фактори и параметри (стратиграфска, геолого-литоложка, хидрогеоложка характеристика на водоносния колектор, повърхностните отложения и подхранващия водосбор, взаимодействие с повърхностни води и сухоземни екосистеми и пр.) на територията на Черноморския район, следвайки геохронологията от по-млади към по-стари формации, са определени 43 броя подземни водни тела, разположени в седем слоя:

Слой 1 - Кватернер – 14 водни тела;

Слой 2 - Неоген (сармат и миоцен) – 11 водни тела;

Слой 3 - Палеоген (основно еоцен) – 4 водни тела;

Слой 4 – Горна креда (с преобладаване в отложенията на сенона) – 6 водни тела;

Слой 5 – Долна креда – хотрив, барем – 4 водни тела;

Слой 6 – Долна креда - малм-валанж – 2 водни тела;

Слой 7 - Протерозой-Палеозой и Триас-Юра – 2 водни тела.

Всяко подземно водно тяло е с уникален код в зависимост от неговото място в определена геоложка формация.

Наименованията на подземните водни тела, присвоеният им код, площта на разпространение, типът и средните стойности за дебелината, естествените, привлекаемите и експлоатационните им ресурси са отразени в Приложение 2.2.2.1. на ПУРБ, а границите им, заедно с местоположението на водовземните системи и съоръжения, изградените и предстоящи за изграждане ПСОВ, кариерите за добив на инертни материали и пр., са илюстрирани на картите на подземните водни тела в Черноморския район за басейново управление на водите (Приложения 2.2.2.2, 2.2.2.3, 2.2.2.4, 2.2.2.5, 2.2.2.6 и 2.2.2.7 на ПУРБ).

На територията на Черноморския район са формирани 16 находища на минерална вода, които са изключителна държавна собственост, включени в Приложение № 2 към чл. 14, т. 2 на Закона за водите, както и Наредба № 1 от 10 октомври 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

Химично състояние

Критерии за оценка на химичното състояние на подземните водни тела в Черноморския район са:

• 
  морски солени навлизания в подземните води (морска интрузия);
  
• 
  стандарта за качество на подземните води - Приложение 1 към Наредба № 1 / 2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води;
  
• 
  прагови стойности, определени съгласно “Обща методология за определяне на праговите стойности на подземните води” Работна група С на ЕК;
  
• 
  съотношението на общата площ на водния обект, представен от мониторинговите точки, превишаващи стандарта за качество, сравнени с общата площ на водното тяло ( <20 % - добро; >20 % - лошо, съгласно Ръководство за химическо състояние на подземните води, състояние и тенденции, Работна група С);
  
• 
  тенденция на концентрациите.
  

От оценката на химичното състояние произтичат следните по-съществени изводи:

• 
  10 подземни водни тела са в лошо състояние, респ. в риск и 30 водни тела - в добро състояние, респ. не в риск за постигане на екологичните цели. От 10 ^те подземни водни тела, три водни тела (BG2G000000N015, BG2G000000N018 и BG2G000K1hb036) са в риск за непостигане до 2021 г на поставените цели за опазване на околната среда. В 11 водни тела са открити показатели предимно на нитрати и амониеви йони с концентрации над стандарта за качество в отделни участъци, които спрямо площта на водното тяло са по-малко от 20%. Замърсяването е от дифузни източници – използване на хербициди и на азотни торове при земеделски практики, селища без ПСОВ. В районите в близост до морето около гр. Обзор и с. Оброчище са открити електропроводимост, хлориди и сулфати в концентрации над стандарта за качество, което показва наличие на морска интрузия. Установено е съдържание на Mn и Fe над стандарта за качество около Шумен и Бургас, което е от естествен произход;
  
• 
  няма данни за конкретно негативно въздействие от точкови източници на замърсяване върху подземните води. Такова се формира чрез заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти и последващо преминаване на замърсители в подземните води в зоните на взаимодействие с повърхностните;
  
• 
  заустване на отпадъчни води от точков източник директно в подземните води се осъществява единствено в землището на гр. Кардам, община Генерал Тошево, където няма обособено водно тяло на кватернерния водоносен хоризонт.
  

Количествено състояние

Количественото състояние на подземните води е определено на база сравняване на общото водочерпене по издадените разрешителни за водоползване с експлоатационните ресурси, утвърдени с Заповед №29 / 07. 03. 2007 г. на Директора на БДЧР.

В Черноморския басейнов район няма водни тела, идентифицирани в риск по количествено състояние,

Изтегляне 2.06 Mb.

Сподели с приятели: