Елефас Леви „Учение и ритуал на висшата магия

Разбираш, че дамата настоява да дойде с теб и да помага в разследването, но по каква причина, не ти става много ясно. Така и не успявате да се разберете. Колегите ти явно са решили да се забавляват за твоя сметка, защото на всеки две минути при теб надниква някой и с най-сериозно изражение започва да задава глупави въпроси и нахално да оглежда посетителката.

Като връх на всичко идва нареждането на главния редактор, веднага да се явиш при него.

Обещаваш на Лора да я взимаш с теб, когато правиш проучванията си, правиш код Г8=5 и преминаваш на епизод 37.

Обещаваш на Лора, да я запознаеш с изследванията си, но отказваш да я водиш с теб по време на проучванията. Правиш код Г8=10 и отново си на епизод 37.
19
Според компютъра "бизнесът с тела" е нещо доста разпространено. Оказва се, че няма болница в щата, в която да не е избухвал подобен скандал. С учудване разбираш, че в твоя град това се е случвало вече няколко пъти. Купувачът неизменно се е оказвала една анонимна научна организация, вероятно свързана с някакви военни разработки. Шефът ти май беше прав. От цялата работа ще излезе нещо голямо.

Задълбочен в проучването на полицейски доклади до вечерта не помръдваш от мястото си. Стига работа за днес. Трябва да се прибираш и...

... ако ще идеш на срещата, която сутринта ти натрапиха по телефона, премини на епизод 6.

... ако няма да идеш, премини на епизод 16.

Твоето второ аз ти хвърля един поглед през рамо и...тика в ръцете ти някакво ръждиво острие. Преди да каже нещо двойникът ти изчезва, мъглата се разсейва окончателно и зомбитата отново се затътрят към вас.

Няма време за въпроси или експерименти Убедил си се, че пистолетът е безсилен срещу оживелите мъртви. Улавяш се за спасителната сламка, която в настоящия момент представлява къс и тежък меч с нащърбено острие. Замахваш несръчно и перваш най-близкото зомби. Острието преминава като нагорещен нож през масло и оставя грозна разкъсана рана. Развъртяваш се и скоро насичаш нападателите си на парчета. Поне за кратко успяваш да ги спреш. Отсечените ръце се гърчат по пода и сляпо пълзят. Главите се блещят насреща ти и ломотят несвързано. Постепенно насечените трупове се съединяват. Преди първият да се изправи отново ти нанасяш злобен удар по заялата врата и... изведнъж всичко свършва.

Зомбитата се строполяват като поразени от гръм и повече не помръдват. Раните, нанесени от пистолета ти, изчезват. Изразходеният пълнител кой знае как се отзовава в джоба ти, и то пълен. Най-после отваряш вратата.

С облекчение напускаш ужасната морга, правиш код 32=10 и преминаваш на епизод 62.

21
Значението на този епизод е единствено да дефинира "професията" ти така, както ще бъде използвана в играта. От тук нататък, само за целите на книгата, определението журналист-репортер е прието само заради подобието с определението фоторепортер. В книгата журналистът ще бъде човекът, който върви подир събитията и определено досажда на околните с многобройни въпроси. Понякога поведението ти изглежда малко неетично, но пък хората като теб много често успяват, преди всички да разплетат тайнствени и загадъчни случки.

Имаш право на един допълнителен избор. Ако смяташ да си от съвременния тип журналисти, които с удоволствие използват най-нова и модерна техника, направи код Б8=10. Ако смяташ, че изпитаните традиционни методи въпреки всичко дават по-добри резултати, запомни, че най-често си "въоръжен" единствено с бележник и химикалка и от време на време с малък диктофон. Запиши код Б8=15.

Ако оставаш в "този занаят", премини на епизод 41.

Ако не харесваш тази специалност, не променяй кодовете.

За да се изявиш като фоторепортер, отиваш на епизод 11.

За да опиташ силите си като компютърен специалист, давай към епизвд 31.

Пускаш чешмата и... сега пък чаша не се вижда наблизо. Подлагаш уста под крана и... оглушителен вой, последван от ужасен трясък и изнервящо скърцане на разкъсван метал те карат уплашено да подскочиш. Хапчетата "на сухо" се плъзват в гърлото ти. Задавяш се. Задъхваш се. И почервенял от усилието да си поемеш дъх...

... мрачно се връщаш в леглото. Преминаваш на епизод 42.

... хвърляш се към прозореца и преминаваш на епизод 3.

... хукваш навън, като пропускаш дори да се облечеш както трябва. Заминавай на епизод 13.
23
Добрият репортер никъде не излиза без поне един фотоапарат. Ти не правиш изключение. Щракваш няколко бързи снимки, от които едва ли ще излезе нещо сензационно, но все пак струва си да опиташ. След това...

... започваш да разпитваш околните, като правиш код В8=10 и преминаваш на епизод 33.

... решаваш веднага да изследваш вътрешността на кoлата. Правиш код В8=0 и отиваш на епизод 4.
24
— Извинявайте, капитане аз съм от /казваш името на вестника си и виждаш как оня веднага става предпазлив/. Мога ли да ви задам няколко въпроса?

— А-а, такова... още съм само лейтенант... нали така... ами... Все още нямаме официални данни, но като се вземат предвид обстоятелствата и предварителните данни на очевидците може да се заключи, че става въпрос за обикновено пътнотранспортно произшествие, което за наша радост...

Лейтенантът очевидно рецитира предварително подготвена реч, предназначена за такива като теб. Явно няма да измъкнеш нищо полезно...

... затова го оставяш да бъбри и преминаваш на епизод 34.

... но все пак си заслужава да опиташ. Прекъсваш го доста неучтиво и заминаваш на епизод 44.

25
Разтваряш кутийката и нетърпеливо надникваш вътре. Въздъхваш от разочарование и досада. Вътре върху тапицирана с кадифе подложка има само десетина камъчета, изписани от едната страна с египетски йероглифи. Или поне на теб ти изглеждат като египетски. Изсипваш ги и повдигаш подложката. Няма нищо друго. Оглеждаш кутийката за тайници, но явно няма такива.

Разбутваш камъчетата и несъзнателно започваш да ги подреждаш. Всяко едно от тях има по една издълбана и една вдлъбната страна, точно като на някакъв пъзел. И точно като при тези умопомрачителни играчки всички места за сглобяване са напълно еднакви. При пъзелите поне имаш базова рисунка, която трябва да подредиш, а тук няма нищо подобно.

Сглобяваш камъчетата както ти хрумне и...

... ако код 31 е равен на 15, преминаваш на епизод 45.

... ако код 31 е различен от 15, отиваш на епизод 35.
26
Нахлуваш като буря в огромната редакторска зала. Работното ти място представлява една малка ниша, отделена с пластмасова преграда от общото помещение. Все още не си заслужил собствен кабинет, но се надяваш това скоро да стане. Втурваш се към бюрото си като наляво и надясно сипеш закачки и поздрави. Заобикаляш преградата и застиваш. На стола ти се е настанил самият главен редактор и задълбочено разлиства някакви папки.

— Добро утро, сър — казваш притеснено. — Аз... такова... закъснях. Имаше катастрофа и исках...

— Нищо, нищо! Остави това сега — казва оня. — Каква катастрофа? Ти здрав ли си?

— А, не е с мен. Една кола блъсна...

— Добре де, добре! Вземи това. Преди няколко дена от моргата изчезнал някакъв труп. Вдигнала се ужасна врява, защото роднините на починалия обявили, че болницата е продала трупа на медицинския университет. По грешка, разбира се. Работата доста се размирисала, когато направили проверка и се установило, че липсват още няколко трупа. Все на скитници и бездомници. Полицията кой знае защо страшно се заинтересувала. Обвинили някакъв санитар. После го пуснали. Сега са се захванали с патолозите.

Искам ти да се заемеш с това. Вече виждам заглавието. "КОРУМПИРАНИ ЛЕКАРИ ПРОДАВАТ ТРУПОВЕ". Страхотно, а!

Поклащаш глава в знак на съгласие. Не ти се струва кой знае колко страхотно, но с началство не се спори.

Взимаш папките и ги преглеждаш. Нищо съществено. Рутинни полицейски доклади и стандартни изявления за пресата. Ще трябва сам да събираш информация.

Ако код Б8 е равен на 20, отиваш на епизод 36.

Ако код Б8 е различен от 20, можеш да избираш...

... да разговаряш с полицейския шеф, водещ разследването, като идеш на епизод 46.

... да разпиташ служителите на моргата. Давай към епизод 7.

— А-а, добре де, добре. Виж сега, я да идем малко по-настрани. Ами... такова... май има нещо странно в цялата работа. От няколко седмици почти всеки ден получаваме странни повиквания. Гражданите съобщават за катастрофи... като тази... за застреляни на улицата кора, за пожари и разни други такива. Никъде обаче не намираме трупове. Като че докато дойдем, се изпаряват. Имаше нещо такова... чакай да проверя... аха. В изоставената фабрика... е-е, знаеш я, нали... има бригада, която разчиства терена. Кметът е решил да строи там... е, няма значение. Та работниците разправят, че пристигнал някакъв смахнат тип. Започнал да рови из отпадъците и да крещи, че били му откраднали някаква скъпоценност. Налетял на бой и... ами един там го халосал с железен лост по главата и оня паднал право пред колелата на трактор-влекач. Машината минала точно през него. Труп обаче пак няма. Хората направо са се шашнали. Спряха работата по строежа, докато ние...

— Лейтенанте, може ли за момент — провиква се един от полицаите. — Май все пак открихме нещо!

Любопитно тръгваш с лейтенанта, но той вежливо те отстранява. Полицаите ограждат района с ярки, жълти ленти и отказват да пускат там "неупълномощени лица".

Прибираш се, като преминаваш на епизод 5.
28
Точно в уречения час се появяваш при задния вход на болницата. Нощният пазач, предупреден от шефа ти, вече те очаква. Бутваш една двадесетачка в протегнатата му ръка и влизаш. Оня ти посочва едно слабо осветено стълбище и грозно се ухилва.

— Оттук ще продължите сам, мистър. Нямам намерение да се срещам със Сами.

— Кои Сами, бе?

— Ще го видите. Той там подготвя... е-е... ония за последния им път, де. Работи само нощем. Слизаш по стълбите и попадаш в голяма, облицована с плочки зала. Над една циментова маса се е привел някой.

— Ъ-ъ... хм... извинете... вие ли сте Сами?

— И какво, ако съм аз? — тросва се оня без да се обръща.

— Ами идвам от вестника... говорили са с вас... трябва да...

— Добре, бе! Много дрънкаш! Върви направо, втората метална врата. После по коридора. Има още една врата. Ония са там.

— Ония ли?

— Умрелите, бе! Ти кой искаш! Там са хладилниците.

Намираш лесно мястото. Оказва се, че хладилният шкаф е разположен в дълго и тясно, подобно на коридор помещение с няколко неудобни чупки. Предпазливо протягаш ръка и дръпваш първата врата. Празно. Изпробваш още една две. Отново никакъв резултат. Ядосан поклащаш глава. Пак те изпързаляха.

— То-о-Ва... чо-овекът - изломотва изведнъж неякой.

Подскачаш направо до тавана. Обръщаш се и едва не припадаш. Към теб бавно, но безкрайно упорито се тътрят няколко зловещи фигури.

— Не си правете шеги момчета! — избъбряш разтреперан. — Знам че е майтап, но...

— Хва-ни... чо-овека — продължава да звучи странният глас. Един от тези, които се правят на оживели трупове, стига до теб и несръчно те хваща. Усещаш ледения допир на пръстите му и истината те зашеметява като гръм.

— Не! Това е невъзможно! Зомбита има само във филмите! — изкрещяваш и отскачаш назад.

— По дяволите! Тук нямам повече работа! — промърморваш страхливо и преминаваш на епизод 29.

— Предупреждавам ви, че имам оръжие! — казваш, като се стараеш гласът ти да не издава уплахата ти. — Зная, че е майтап! — настояваш и ако имаш пистолет и смяташ да го използваш, давай към епизод 39.

Сами обаче се е запилял нанакъде. Подвикваш един-два пъти, оглеждаш насам-натам, чуваш подозрителни тътрещи се стъпки и... благоразумно офейкваш.

Правиш код Д5=5 и преминаваш на епизод 62.
30

Млечната мъгла се разсейва бързо. В средата на изтъняващия облак се появява някаква позната фигура. Оглеждаш неочаквания си спасител и с изумление познаваш себе си. Малко по-млад и облечен в странен театрален костюм, но иначе съвсем същия като теб.

Твоето втора аз хвърля един поглед през рамо и смело застава пред упорито напредващите зомбита. Те предпазливо го заобикалят. Явно основната им цел си ти. Двойникът ти няколко мига гледа объркан, поклаща глава и изчезва.

Преминаваш на епизод 49.

Тази "професия" дава известни преимущества на героя, като същевременно понякога го ограничава в правото на избор.

Ако харесваш предложението, направи код Б8=20 и премини на епизод 41.

Ако предпочиташ да се изявяваш като фоторепортер, отиваш на епизод 11.

Ако имаш намерение да бъдеш журналист-репортер, давай към епизод 21.
32
Нищо особено. През прозореца втренчено те гледа един грозен тип. Отвръщаш на погледа му и забелязваш злобни искри в очите му. "Закъснялата конкуренция беснее — минава през ума ти. — Нека си зяпа! Да е бил по-бърз!" Странно, но погледът на отсрещния сякаш събужда някакви забравени спомени, нещо като отдавна сънуван кошмар или...

— ... пречите на полицейско разследване. За последен път ви предупреждавам. Не пипайте нищо! Излезте веднага от колата!

Изведнъж осъзнаваш, че това се отнася за теб. Смутено се измъкваш навън и се отзоваваш очи в очи с някаква пародийна версия на Коломбо, известния телевизионен детектив.

— А-а... х-мм.. мистър, бихте ли ми дали вещественото доказателство — учтиво казва оня.

— Какво доказателство? — правиш се на ударен. — Нищо се съм пипал.

— О-о, добре тогава. А пък на мен ми се стори, че взехте нещо.

— Ами! Не съм. Кълна се, че нищо не съм пипал! Сега виж кодове В7 и В8.

Ако и двата кода са по-големи от НУЛА, ще трябва да предадеш кутийката. Полицаят ясно ти дава да разбереш, че те е видял докато я взимаш. Няма как! Преминаваш на епизод 14.

Ако само единият код е по-голям от нула, разбираш, че ченгето подозира нещо, но явно не те е видял. Можеш все пак да предадеш кутийката, като идеш на епизод 14 или да откажеш и веднага да очистиш хоризонта от присъствието си, като преминеш на епизод 34.

Ако и двата кода са НУЛА, с насмешка можеш да отхвърлиш подозренията на детектива. Все пак, ако не искаш да пречиш на разследването, даваш му кутийката и отиваш на епизод 14. Отвръщаш нещо неразбрано, обръщаш се и преминаваш на епизод 34. Или въпреки риска, оставаш да събереш малко сведения, като прескочиш към епизод 24.

Предпазливо казваш, че историята звучи доста странно, но сигурен ли е, че не се е заблудил. Например докато се е съвземал от шока на жестокото убийство, някой по-хладнокръвен сигурно е успял да помогне на жертвата. Колкото до шофьора — вероятно се е измъкнал.

Мъжът ти хвърля яден поглед, понечва да каже нещо, но само махва с ръка и те оставя насаме с подозренията ти.

Ако смяташ да направиш някоя и друга снимка, запиши код В8= и премини на епизод 13.

Ако смяташ веднага да изследваш вътрешността на колата давай към епизод 4.
34
Прибираш се вкъщи и веднага се лепваш на прозореца. С помоща на един военен бинокъл следиш действията на полицаите. Те дост дълго се размотават насам-натам, докато един от тях очевидн намира нещо интересно, защото останалите изведнъж стават много припрени. Ограждат района и избутват зяпачите назад. Дори с бинокъла не успяваш да разбереш какво става. Придърпваш един стол и се приготвяш за дълго чакане. Преминаваш на епизод 5.
35
Поставяш и последното камъче. Получената рисунка не ти говори нищо. Посягаш да я развалиш и... изведнъж се дръпваш като ударен от ток. Незнайно как вместо в уютния си апартамент се появяваш в някаква мрачна и влажна килия, иззидана от груби каменни блокове. Килията е осветена само от няколко пушещи факли и един разпален мангал. На дебела дървена маса е завързан някакъв младеж със странно позната физиономия. До главата му е застанал дебел, гаден тип с ужасяващо изглеждащи клещи. В сенките смътно се вижда фигурата на някой, загърнат в тъмен плащ. Очевидно палача, жертвата и господаря.

Със слаб интерес разглеждаш нещастника. Просто не можеш да повярваш, че всичко става наистина. Прилича ти на някакъв нескопосан филм за тъмните средни векове. Докато се чудиш какво става, картината избледнява и ти отново си в стаята. Докато е траело видението, несъзнателно си развалил подредената от камъчета фигура. Прибираш ги замислен и хукваш към редакцията на вестника. Времето доста напредва, а началството винаги държи да знае къде се мотаят и с какво се занимават репортерите, особено младите и зелени сътрудници.

Записваш код Г6=10 и преминаваш на епизод 26.
36
Издирването на информация от компютърните мрежи и бази от данни е цяло изкуство. Всъщност в информационните банки може да се намери всичко, само да знаеш как и къде. Сама по себе си работата изглежда лесна. Извикваш необходимите ти програми и...буквално си залят от истински информационен потоп. Майсторлъкът се състои в това да задаваш правилните въпроси.

От теб се иска да решиш какво ти трябва най-напред.

Данни за престъпления, свързани с кражба на трупове с цел продажба. Така може да попаднеш на евентуалните престъпници или поне на организациите, които участват в позорния бизнес. Премини на епизод 19.

Информация за подобни "неразкрити" престъпления, свързани със загадъчно изчезване и връщане на трупове. Премини на епизод 48.

— ... и казвам ти, оня твърди, че когато отворил хладилния шкаф, отвътре го гледали две съвсем живи очи. Момчето здраво се стреснало, но помислило, че колегите му си правят поредната груба шега. Бил доста възбуден от факта, че открил "загубените" трупове, че дори посегнал да вземе номерчето от палеца на крака. Когато го докоснал, трупът казал "Гъделичкаш ме!" и се дръпнал. Санитарят така се уплашил, че веднага отишъл в деловодството и моментално подал оставка. Изхвръкнал дори без да си свали престилката. Страхотен номер, ако питаш мен!

— Добре де, аз какво...

— Ти май си се отнесъл някъде. Слушаш ли ме въобще?

— Ама, разбира се, шефе. Разправяхте ми за номера с оживелия мъртвец.

— Страхотно, нали! Виж какво, уредил съм ти едно малко нелегално интервю. Убедих нощния пазач да те пусне за няколко снимки. Представяш ли си заглавието? "В ЛЕГОВИЩЕТО НА ЗОМБИТАТА"!

— М-м, и защо точно през нощта? Утре не може ли? Не, че ме е страх, ама...

— Утре ще бъде фрашкано с народ, бе! Я стига се занася. Все пак вземи това. — Началството ти подава голям армейски пистолет и два пълнителя за него. — Знаеш ли как се борави с това?

— За какво ми е? Няма да стрелям.по умрелите.

— Абе, ти го вземи за всеки случай. Ами, ако крадците се появят отново?

— Ей, къде ме изпращаш всъщност? Ще искам специална премия!

— Имаш я! Само донеси нещо страхотно! Съгласяваш се и ако ще вземеш пистолета, запиши го в дневника.

Премини на епизод 47.

38
Точно в уречения час двамата с Лора сте пред задния вход на болницата.

— Трябва ли да влизаме там? — притеснено пита тя. — Не може ли утре... на светло?

— Това пък защо? — учудваш се. — Нали сама поиска да дойдеш.

— Не ти казах какво стана с брат ми — изведнъж променя темата тя.

— Чакат ни.

— Само една минута! През нощта преди погребението при ковчега бяхме само аз и майка ми. От болницата ни бяха накарали да затворим и запечатим капака веднага, защото се опасявали от някаква зараза.

— Това пък защо?

— Нали го бяха отмъкнали. Мислеха, че е за някакъв експеримент. Точно след полунощ от вътрешността на ковчега се чуха глухи удари. Помислихме, че... О, Оливър... беше ужасно. Разбихме капака и...

— Какво стана?

— Той гледаше! Беше се ококорил съвсем като жив. Майка ми припада, аз се разпищях, дойдоха хора. После нищо. Прегледаха трупа най-подробно. Беше си съвсем умрял. Обявиха ни едва ли не за луди.

— Така, така... и сега какво?

— Искам да разбера какво става! Да вървим. Никакви глезотии повече!

Нощният пазач, предупреден от шефа ти, вече те очаква. Бутваш една двадесетачка в протегнатата му ръка и влизаш. Оня ти посочва едно слабо осветено стълбище и грозно се ухилва.

— Оттук ще продължите сами, мистър. Нямам намерение да се срещам със Сами.

— Кой Сами?

— Ще го видите. Той там подготвя... е-е... ония за последния им път, де. Работи само нощем.

Слизаш по стълбите и попадаш в голяма, облицована с плочки зала. Haд една циментова маса се е привел някой.

— Ъ-ъ... хм... извинете... вие ли сте Сами?

— И какво, ако съм аз? — тросва се оня без да обръща.

— Ами идвам от вестника... говорили са с вас... трябва да...

— Добре, бе! Много дрънкаш! Върви направо, втората метална врата. После по коридора. Има още една врата. Ония са там.

— Ония ли?

— Умрелите, бе! Ти кой искаш! Там са хладилниците. Намираш лесно мястото. Оказва се, че хладилният шкаф е разположен в дълго и тясно, подобно на коридор помещение с няколко неудобни чупки. Предпазливо протягаш ръка и дръпваш първата врата. Празно. Изпробваш още една-две. Отново никакъв резултат. Ядосан поклащаш глава. Пак те изпързаляха.

— То-о-ва... чо-овекът — изломотва изведнъж някой.

Подскачаш направо до тавана. Обръщаш се и едва не припадаш. Към теб бавно, но безкрайно упорито се тътрят няколко зловещи фигури.

— Не си правете шеги, момчета! — избъбряш разтреперан. — Знам че е майтап, но...

— Хва-ани... чо-овека — продължава да звучи странният глас. Един от тези, които се правят на оживели трупове, стига до теб и несръчно те хваща. Усещаш ледения допир на пръстите му и истината те зашеметява като гръм.

— Не! Това е невъзможно! Зомбита има само във филмите! — изкрещяваш и отскачаш назад.

— По дяволите! Тук нямам повече работа! — промърморваш страхливо, хващаш ръката на вцепенената Лора и преминаваш на епизод 40.

— Предупреждавам ви, че имам оръжие! — казваш, като се стараеш гласът ти да не издава уплахата ти. — Зная, че е майтап! — настояваш и ако имаш пистолет и смяташ да го използваш, давай към епизод 50.