Елефас Леви „Учение и ритуал на висшата магия

— Де да беше така. Адептите на клана смятат, че само с човешка жертва могат да привлекат и омагьосат някакво могъщо същество или дух. По някакъв начин ти си свързан с тази сила. Рано или късно ония ще се доберат до теб. И двамата сме в опасност. Ти трябва да ми вярваш, Оливър.

— Чакай малко. Започваш да говориш смешни неща. Каква е тая сила, защо е всичко това, тези кошмари?

— Ох, нека да започна отначало. Най напред искам да те питам нещо. Може ли?

Давай — съгласяваш се и преминаваш на епизод 66.


65
Събуждаш се от някакъв страшен кошмар. Сънуваш как от пода и стените на апартамента ти израстват десетки лигави пипала и улавят пищящата от ужас Лора. Пипалата бавно задушават момичето, докато ти обезсилен от някаква магия можеш само да седиш и да наблюдаваш. През целия този кошмар някой или нещо силно удря по вратата и буквално тресе всичко.

Отваряш очи и стреснато се оглеждаш. Разбира се, няма никакви пипала, но блъскането по вратата продължава. Ставаш и с разтрепервани крака се помъкваш към входа. Препъваш се в нещо лежащо на пода и падаш върху някаква мокра и топла купчинка. Вратата отхвръква разбита и в квартирата ти нахлуват няколко тежковъоръжени полицаи. Осветяват те и един от тях моментално се обръща и шумно се освобождава от закуската си.

Поглеждаш надолу. Седнал си в жестоко разкъсаните останки на Лора. Целият си в кръв, а в ръцете си стискаш някакви размазани парчета.

— О, Господи — едва успяваш да промълвиш. — Не е това, за което си мислите.

Знаеш, че не си виновен и наистина ти лично не си сторил нищо на момичето, но никога не успяваш да го докажеш. Цялата обстановка те обвинява. Оказва се, че съседите, обезпокоени от ужасени писъци, които се чували от апартамента ти са повикали полицията. Намират те да седиш сред жестоко обезобразени остатъци с явно "кръвожаден вид".

Толкова за книгата. Този път играта завършва доста грубо. Сам трябва да се сетиш къде сгреши. КРАЙ!

— О-хо! Нещо странно! Напоследък нищо друго не ми се случва.

— Можеш ли да бъдеш по-конкретен.

— Всичко започна с една на пръв поглед обикновена катастрофа. Случи се точно под прозореца ми. Излязох да видя какво става, нали съм журналист все пак. Някаква кола се беше забила в отсрещната стена, но вътре нямаше никой. Поразгледах, поразпитах и...

... ако имаш странна снимка и искаш да я покажеш на Лора, премини на епизод 76.

... ако имаш магнетофонен запис със странни гласове и искаш да го покажеш на Лора, премини на епизод 86.

... ако нямаш нито едно от изброените неща или не искаш да ги показваш, премини на епизод 96, ако код Г6 е различен от 5.

Ако код Г6 е равен на 5 и няма да показваш снимки или интервюта, давай към епизод 57.

Веднага щом няколко от камъчетата пасват едно с друго, странните нападатели изчезват. Пред теб се появява полупрозрачен образ-фантом на висок негър, накичен със странни гердани и висулки. Неканеният посетител леко се покланя и казва:

— О, Избранико, прости ми невежеството и самонадеяността. Казвам се Джонла Кали и съм вудо-бокор, служител на тъмните божества Конга и Петра. Отново се извинявам за нападението. Зная, че постъпката ми е непростима, но не предполагах, че вече си овладял Силата. Прости ми, Избрани!

— Махай се!

— Имам предложение. Смятам, че дори да успееш да се справиш съвсем сам, Силата няма да ти позволи да я подчиниш изцяло. Предлагам ти съюз. Зарежи сатанистите, те са само банда невежи глупаци.

— Какво точно искаш?

— Само един разговор. Можеш да ме намериш тук — казва оня и махва с ръка.

В краката ти бавно се материализира елегантна визитна картичка, а ти преминаваш на епизод 70.

Можеш веднага да идеш при него, като преминеш на епизод 78.

Или предварително да му се обадиш по телефона. Тогава си на тиод 88.
69
Изсипваш камъчетата на една малка масичка и понечваш да ги подредиш.

— Остави на мен — бута те настрани магьосника. Майстор Доналт Тийфън с разтрепервани от напрежение ръце слага на главата си странна диадема и провесва на врата си блестящ амулет. После след кратко колебание посяга и докосва камьчетата. Не се случва нищо. Магът внимателно ги обръща с йероглифите нагоре, подрежда ги, но така, че между тях да остава известно разстояние.

— Точно така, много добре — мърмори той. — О, то било много просто. Я виж ти! Хей! Тука липсва една част — провиква се по едно време.

— Така ли? Не знаех. Не съм губил нищо.

— О, жалко! Не мога да разчета надписа. Единственото нещо, юето е оцеляло достатъчно, са двете начални заклинания. Ето тук и тук:

"В името на Ра и чрез духа на живите води на Нил, бъди за мен знак на светлината и тайнство на волята" — това е едното.

"Чрез бронзовата змия, която унищожава змиите на огъня, бъди за мен знак на силата и тайнство на мощта" — това е второто.

Останали са и два почти разрушени сегмента:

"В името на.... /унищожено е/... нека... /липсва цяла част/... ти заповяда и те отдалечи оттук" — това вероятно е за прогонване.

"Бъди за мен като мечът на... /по-нататък липсва/"

— Не може да бъде! Как успя толкова бързо. Мислих, че това е египетско

— Е, да, но не е оригинал. Това е доста по-късен препис, в който йероглифите са използвани фонетично, а не картинно.

— Я гледай ти. Сигурен ли си.Р

— Разбира се! Какво искаш за камъчетата? Мога да ти дам много пари.

Ако ще се съгласиш да продадеш талисмана си, премини на епизод 98.

Ако ще откажеш, отиваш на епизод 79.

Кол е един от многобройните ти приятели, които имат навика да се появяват неканени в най-неудобни моменти. Сега обаче си доволен от нахалството му. Обикновено Кол се държи като завеян-бърборко, но сега впечатлен и уплашен от опустошената ти квартира без много приказки се заема да помага. Най-напред отива и повиква линейката на "Бърза помощ". После напрегнато изслушва разказа ти за невероятните събития. Не ти се иска да споделяш всичко това с бъбривия Кол, но чувстваш, че ще се пръснеш по шевовете, ако не поговориш с някого.

За твое огромно изумление Кол приема всичко най-сериозно. Обмисля някаква идея и предпазливо ти подава една измачкана визитна картичка.

— Обади се тук, мой човек. Само тоя може да ти помогне

— Доналт Тийфън — четеш. — Че той живее в другия край на континента. Какъв е тоя?

— Велик маг! Ето какво. Освен това сега е в Чикаго, на някакъв конгрес доколкото знам!

— Остави го, познавам мистър Тийфън — обажда се тихо Лора. — Той е един от съвременните магове, които имат странната идея, че магията може да се обработва и прави с помощта на компютри.

— Е, не познавам дамата, но мога да й кажа, че ужасно греши. Познавам майстор Доналт отдавна и знам какво може — обижда се Кол.

— По-добре да идеш при Джонла — не мирясва Лора. — Опасен е, но поне има Сила и Знание. Ако имам при мен негова снимка, няма да посмее да ти стори нищо.

В този момент линейката пристига и откарва Лора. Кол подозрително загрижен за здравето и спокойствието ти предлага да я придружи. Ясно какво е намислил, но сега няма време да се разправяш с него.

Ако ще послушаш Лора и ще посетиш Джонла, премини на епизод 80.

Ако ще се възползваш от съвета на Кол Бърни, премини на епизод .

— Можеш да минеш през ключалката, ако искаш — делово казва — Не ми пречи сега!

Изумен гледаш как тя измъква някакви пакетчета от чантата. Изсипва някакъв бял прах и прегражда коридора с тънка, неравна ивица.

— Осветена сол — заявява доволно. — Това ще ги задържи за малко.

Наистина, сякаш по чудо зомбитата спират пред ивицата сол. Лора трескаво смесва някакви прахове, разпределя си на купчинки и чертае сложни фигури. В този момент едно от зомбитата излиза напред, вдига ръце и започва да ломоти нещо неразбрано. Солта започва да се разпръсква. Скоро преградата е премахната и живите-мъртви отново тръгват.

— Много късно, Джонла! — тържествуващо се провиква Лора и запалва очертаните фигури.

Изведнъж кошмара свършва. Зомбитата се строполяват като поразени с гръм и повече не помръдват. Раните, нанесени от пистолета ти, изчезват. Изразходеният пълнител кой знае как се озовава в джоба ти, и то пълен. Най-после вратата се отваря.

С облекчение напускаш ужасната морга, правиш код 32=10 и преминаваш на епизод 91.

Историята, която ти разказва момичето, още повече затвърдява убеждението ти, че "нещо й хлопа". Изслушваш объркания разка за някаква сатанистка организация, която преди време привлякла Лора. Отначало всичко й било забавно, като на шега. После се оказало, че сатанистите смятали да овладеят някаква тъмна зловеща сила. Трябвала им човешка жертва. Един от главните магове бил... е-е... с по-особени отношения към Лора. Предупредил я, че тя е избрана за жертва. Отначало не му повярвала. Мислила, че е някакъв трик, с който да я омае. Ден по-късно обаче намерили ... хм... приятеля й мъртъв.

— Добре де, аз какво общо имам с това? — питаш изумен.

— Силата, която търсят, е в теб. Без твое съгласие не мога да я получат. Ако съм близо до теб, нищо не може да ми се случи. Моля те!

— О, я стига глупости! Не мога да схвана номера, но няма да се вържа. Препоръчвам ти повече да не ме безпокоиш — отсичаш и преминаваш на епизод 97.

— Изглежда ми доста смахната, но кой знае защо ти вярвам. — продумваш и решаваш, че при дадените обстоятелства наистина трябва да приемеш предложението на момичето. Отиваш на епизод 82.

"Ние смятаме, че това е Избрания, Джонла! — произнася ти женски глас. — Не се намесвай!"

"Да върви по дяволите! — избоботва като далечна гръмотевица някой. — Стелата е моя! Не се бъркайте с вашите глупости!"

"Няма да ти позволим да... НЕ ПРАВИ ТОВА!"

Разнася се тихо пращене и гласовете се стопяват. Успяваш да доловиш няколко неясни заплахи и толкова.

"Това обаче е интересно — мислиш си. — Жалко, че не мога да открия тоя... ъ-ъ... Джонла. Може да излезе страхотен материал!"

Сега обаче трябва да се заемеш със задачата си. Премини...

... на епизод 28, ако код Г8 е равен на 10.

... на епизод 38, ако код Г8 е равен на 5.

Ако код Б8 е равен на 5, имаш собствена фотолоборатория, преминаваш на епизод 83.

— Ох, де да беше сън. Споменах ли ти вече за Джонла? Това е един могъщ бокор, зъл вудо-магьосник. Той и адептите на моя клан отдавна са във война. Причината е някакъв талисман, в който е затворена древна сила. Моите хора твърдят, че тя им принадлежи. Кланът съществува от векове и през цялото време издирва този талисман. Джонла се появил преди една година. Имал някаква информация и отначало се престорил че е готов да помогне на клана. После отмъкнал свещения свитък и сега се опитва да овладее Силата. Прекалено е могъщ. Точно сега моят клан е в един от периодите на упадък. Не можем да се справим с него.

— Добре де. Аз какво общо имам с това?

— Ти си свързан със силата. Не ме питай как. И моите хора и Джонла го знаят. Зомбитата бяха неуспешен опит на бокора да те улови. Доста груб и неизпипан метод, но можеше да успее. Искам де ми отговориш на един въпрос.

— Питай — казваш примерен със съдбата и преминаваш на епизод 66.
75
Около теб и главно вътре в теб някаква страшна сила започва да се надига и да взема връх над съзнанието ти. Изведнъж лигавата твар ти се струва жалка и слаба. Без никакво усилие избутваш Лора настрани и се изправяш. Усещаш се могъщ и велик. Разтваряш ръце и от пръстите ти се посипват синкави мълнии. С леко учудване отбелязваш, че ръцете ти са се преобразували в някакви зверски лапи. Отвратителната слуз нараства още повече и от нея изпълзява огромна змия.

— О, богове, това нищожество се опитва да се бие с мен, победителката на непобедимата свещена змия Апопи — изревабаш и с едно движение разкъсваш змията.

Моментално всичко изчезва. Ти отново седиш на пода, прегърнал окървавената Лора. Пред теб, затворено в блестящ безкраен цилиндър се е изправило някакво подобие на жена със страховита лъвска глава. Разбира се, това е Сехмет — богинята на клането. Решението на твоето средновековно аз — Оливие дьо Камбре, да позволи на божеството да се всели в него те е спасило от кошмарната твар, но те поставя пред ужасно изпитание.

Сехмет все още е впримчена в древното заклинание. Като отплата за спасението тя иска от теб да направиш всичко възможно да я освободиш.

Ти обещаваш тържествено, правиш код Д6=5 и преминаваш на епизод 70.

Отказваш категорично и падаш като поразен от гръм. Свестяваш се на епизод 65.

— Я гледай ти, това тук е Джонла, бокора. Знаеш ли каква ценност притежаваш? С тази снимка ще можем да призовем духа му. О, богове, отмъщението е близо!

— Ей, ей, снимката си е моя! Не съм казвал, че ще ти я дам, само ти я показах.

— Но тя не може да ти послужи за нищо. Продай ми я! Съгласна съм на всякакви условия!

— О, я не започвай пак — промърморваш и решаваш дали да й подариш снимката. Запиши решението си в дневника.

— Остави го сега тоя Джонла. Виж какво друго намерих — казваш и преминаваш на епизод 96. Само ако код Г6 е различен от 5.

— Намерих и някаква кутийка, но едно ченге ми я взе — оплакваш се и преминаваш на епизод 57. Само ако код Г6 е равен на 5.
77
Не знаеш дали постъпваш правилно, но единственото, което ти хрумва, е да пъхнеш снимката в ръката на Лора. Тя вижда какво й даваш и злобно се ухилва. Грабва снимката и отнякъде се появява дълга златна игла. Иглата пронизва духа на бокора и... ужасните гадинки моментално изчезват. На тяхно място се появява образа-фантом на един строен и висок негър, цял окичен с дрънкулки и гердани.

— Сега си в ръцете ми Джонла — тържествуващо извиква Лора и отново пробожда снимката.

Негърът се свива от болка, замахва с ръка и произнася неразбираемо заклинание. Лора изведнъж се вцепенява и изпуска прободената снимка. Негърът спокойно ти се покланя и казва:

— О, Избранико, прости ми невежеството и самонадеяността. Казвам се Джонла Кали и съм вудо-бокор, служител на тъмните божества Конга и Петра. Отново се извинявам за нападението. Присъствието на вещицата ме подведе. Прости ми, Избрани!

— Махай се!

— Имам предложение. Смятам, че дори да успееш да се справиш съвсем сам, Силата няма да ти позволи да я подчиниш изцяло. Предлагам ти съюз. Зарежи сатанистите, те са само банда невежи глупаци.

— Какво точно искаш?

— Само един разговор. Можеш да ме намериш тук — казва оня и махва с ръка.

В краката ти бавно се материализира елегантна визитна картичка, а ти преминаваш на епизод 70.
78
Леко обезпокоен от късния час заставаш пред вратата на стаята , в която трябва да се е настанил мистър Тийфън и предпазливо почукваш.

В същия момент вратата се отваря и се появява един нисък, плешив и започнал доста да напълнява мъж.

— Добър вечер, мистър Камбре, заповядайте!

Изумен от прозорливостта му влизаш в уютен хотелски апартамент. Вътре освен Доналт Тийфън се е настанил един много едър и много масивен мъж с грубо изсечени индиански черти. Поздравяваш го и сядаш на предложения ти стол.

— Изумен съм, мистър Тийфън — казваш. — Вие наистина сте велик маг, щом веднага ме познахте.

— Ами да... може би... не беше трудно — бърбори уж скромно той, но явно личи, че комплимента му харесва.

— Особено когато имаш на разположение телефон, нали Дон — подсмива се индианецът.

— Е, да... вашият приятел Кол ми се обади — казва магьосникът.

— Но имайте предвид, че аз още преди десет дена предвидих тази среща...

— Точно така, точно така — прекъсва го пак индианецът. Ще ме запознаеш ли с младежа?

— О! Това е мистър Оливър Камбре... а този дърдорко носи името Мъжът-Който-Стои на прага и е шаман от племето... е-е... кое беше...

— Сиукси оглала и ти много добре го знаеш, Дони! Хайде, че трябва да тръгвам.

— Изчакайте мистър... ъ-ъ... извинете... не можах да разбера точно името Ви — казваш и преминаваш на епизод 59.

— Лека нощ, мистър... беше ми приятно да разговарям с Вас — казваш и отиваш на епизод 69.

— Чакай малко! Добре разбирам. Не искаш пари и правилно. Това нещо е безценно. Хайде да повикаме духа му!

— Какво, какво!

— Да го призовем. Тук очевидно е затворена някаква сила, която иска да се свърже с теб. Ти си така да се каже Избраникът. Случвали са се такива неща.

— И за какво ми е?

— Власт! Пари! Слава! Всичко, което можеш да се сетиш!

— Охо, да опитаме тогава — казваш и преминаваш на епия 107.

— Не! Това са глупости — заявяваш и преминаваш на епизод

В самия край на предградието са построени няколко по-свестни, еднотипни къщи от готови модули. Всяка от тях е със собствено малко дворче и полуподземен гараж. Вероятно някой предприемач ентусиаст е изсипал купчина пари със странната идея да си докара печалба от благоустройство на "Нова земя". В момента само една от къщичките е обитаема и точно там се е настанил търсеният от теб мистър Джонла Кали.

Какъв според теб е той все пак?

Ако смяташ, че е ексцентричен учен-историк, премини на епизод 101.

Ако предполагаш, че е вудо-бокор, отиваш на епизод 111.

Възможно е и в двата случая да имаш право! Действай според получената до момента информация.

Това е последното, което виждаш. Преминаваш на епизод 49.

— Всъщност имам само малко джин и сок — обръщаш се към нея. — Искаш ли... Какво ти е? Добре ли си?

Лора се е смъкнала пред фотьойла, свила се е на кълбо и силно трепери. Уплашено се навеждаш. Хващаш ръката й и пипаш челото й. Странно! Ръцете й са леденостудени, а челото и бузите й горят като от треска.

— Сега ще повикам линейка... само се дръж... аз ей сега...

— Недей! Добре съм. — Немощно те спира тя. — Това е от нервното напрежение. Отпуснах се и... Ще ми мине. Толкова неща се случиха. Трябва ми само една гореща вана. Нали може!

— Ами добре. Ето натам. Ще те почакам.

Минава поне един час преди Лора да се появи отново. Седиш на удобния фотьойл и без да искаш заспиваш.

— Ей, сънливецо, ще се схванеш, ако спиш седнал — събужда те нечий шепот.

Откриваш, че Лора е застанала пред теб, омотана в пухкава хавлиена кърпа. От уплахата и умората й не е останала и следа. Лампата в стаята е загасена. Единствено през отворената врата влиза бледа светлина.

— Извинявай, не намерих нещо по-подходящо — казва развеселено тя, забелязала учудения ти поглед. — Съжалявам, но дрехите ми са мокри. Всичките!

— Мокри ли, защо?

— Натопих ги във водата. Не искам да ме изгониш.

— Да те гоня ли? Това пък какво значи?

— Тази нощ трябва да остана при теб. Каквото и да се случи!

— И какво има да се случва?

— Най-напред това... — казва тя и понечва да развие кърпата.

— Не го прави!

— Защо, страх ли те е?

— Трябваше да говорим. Обеща да ми обясниш всички странни събития...

— Не съм се отказала. Ще разбереш всичко. Имай ми доверие. Знам какво правя!

Ако смяташ, че всичко това са някакви "машинации", отиваш на епизод 58.

Ако си убеден, че можеш да й се довериш, премини на епизод 93.

Моментално изнасяш още мократа снимка от лабораторията и я поднасяш под силната светлина на една настолна лампа. Точно така! Над покрива на разрушената кола се виждат някакви бледи фигури. В първия момент решаваш, че е някакъв дефект от проявяването или отражение, но детайлът, който ти направи впечатление преди малко, се вижда съвсем ясно. Едната от фигурите е застанала встрани от другите. Не точно застанала, а по-скоро се рее на около един метър височина. Въпреки че е неясен и почти прозрачен, силуетът явно е на негър, окичен със странни дрънкулки и гердани.

Останалите фигури са по-бледи и изглеждат като обща сянка на няколко жени, застанали близо една до друга.

Естествено чувал си, че фотоапаратът може да улови невидимия образ на присъстващ дух, но нещо не можеш да повярваш на подобни истории. Прибираш снимката с решението да я проучиш по-късно. Запиши я в дневника.

Сега трябва да се заемеш с текущата си задача. Премини...

... на епизод 28, ако код Г8 е равен на 10.

... на епизод 38, ако код Г8 е равен на 5.