4.3. Напрежение.
Наличието на вътрешно съпротивление в източника на тока обуславя това, че разрядното му напрежение (напрежение при затворена външна верига) винаги е по-малко, отколкото ЕДН, т. е.
(8.) Up = U – rpIp, V.
Фиг. 8. Зарядни криви на оловно-киселинния акумулатор
при различни значения на зарядния ток:
1 – 0,25С; 2 – 0,028С; 3 – 0,014С
При постоянна сила на разрядния ток и постоянна температура на електролита разрядното напрежение се намалява вследствие на увеличено вътрешно съпротивление.
Зарядното напрежение е
(9.) Uз = U + rз.Iз , V.
Като критерий за завършване зареждането и разреждането на оловнокиселинните акумулатори може да служи напрежението в края на зареждането или разреждането.
Има функционална зависимост на крайното зарядно или разрядно напрежение от значението на придадения или отдадения капацитет. На фиг. 8 са показани графиците на изменение на напрежението на оловно-киселинния акумулатор при заряд с ток с различно значение. На кривата се вижда характерен скок на напрежението при зареждане на акумулатора 90 - 100% номинален капацитет Сn поради това крайното зарядно напрежение може да характеризира пълното зареждане на акумулатора и недопускане на по-нататъшно зареждане поради възможно влошаване на електрическите характеристики на акумулатора или изваждането му от строя. В края на зареждането напрежението достига своя максимум и остава постоянно. Увеличаването на зарядния ток довежда до повишаване на крайното напрежение, а покачването на температурата при постоянно значение на зарядния ток - към неговото снижаване.
Крайното напрежение на акумулаторите, намиращи се в продължителна експлоатация, е забележимо по-ниско в сравнение с новите, което е необходимо да се отчита в процеса на контрола.
При експлоатация на акумулаторите напрежението в по-голяма степен характеризира състоянието им, отколкото ЕДН. Напрежението на разряда е винаги по-ниско, а напрежението на заряда е по-високо от ЕДН. Различават се два вида напрежения: начално и крайно. Под начално напрежение на разреждане се разбира напрежението на акумулатора, измерено през 5 - 10 секунди при кратковременен и през 2 - 10 минути при продължителен разряд след началото на разряда. Крайно напрежение на разряда се нарича това значение на напрежението, до което се извършва разреждането. Крайното напрежение за различните режими на разреждане може да бъде различно.
При продължителен режим крайното напрежение на оловно-киселинните акумулатори се установява в пределите 1,71,8 V, при кратки (стартерни) режими - в пределите 1,01,5 V на елемент. Да се разрежда акумулатор по-ниско от установеното крайно напрежение не се препоръчва, тъй като дълбокият разряд предизвиква необратими изменения на активната маса на плочите.
Сподели с приятели: |
