Фиг. 4. Зависимост на температурата на замръзване на
електролита от неговата плътност
Плътността на електролита при напълно заредена акумулаторна батерия за нашите климатични условия трябва да бъде = 1,28 0,01 g/cm3, а за тропическите страни = 1,23 0,01 g/cm3, (БДС 3969 –79). Плътността се избира с оглед електролитът да не замръзва при най-ниските възможни температури (фиг. 4).
При приготвяне на електролит сярната киселина се налива на тънка струя във водата, като разтворът се разбърква с пръчка от стъкло. Забранява се наливането на вода в киселината. Водата, налята в киселината, бързо се нагрява, кипи и се разпръсва заедно с киселината, която е възможно да предизвика сериозни обгаряния.
Съхраняването на дестилираната вода, акумулаторната сярна киселина и електролита става в стъклени, ебонитови или порцеланови съдове.
3. Токообразуващи (химични) процеси.
Активните вещества на заредения акумулатор, участващи в токооб-разуващите процеси, са оловен двуокис РbО2 на положителните плочи, гъбесто олово на отрицателните плочи и електролит воден разтвор на сярната киселина Н2SО4. Сярната киселина е силен електролит, т. е, нейният разтвор добре провежда електрическия ток. Тя частично е дисоциирана на положителни и отрицателни йони: Н+ и SО42-. Колкото по-голям брой йони се намират в разтвора на електролита, толкова по-добър проводник е той.
За обяснение на процесите, протичащи при разреждане и зареждане на оловните акумулатори, се използват основните положения от общоприетата теория за двойната сулфатизация. Това означава, че при разреждане на положителните и отрицателните плочи на акумулатора се образува един и същ продукт - оловен сулфат.
Физическата картина на процесите, лежащи в основата на тази теория, може накратко да се обясни по следния начин. На отрицателните плочи оловото, частично разтваряйки се в електролита, отделя в разтвора положителни йони Pb2+. При това на плочите остават избитите електрони, които му придават отрицателен заряд и се движат по външния участък на затворената електрическа верига към положителните плочи.
Йоните на двувалентното олово встъпват в реакция със сулфатните йони на сярната киселина, в резултат на което се образува оловен сулфат, който притежавайки много малка разтворимост в електролита, се утаява на повърхността на отрицателната плоча.
На положителните плочи потенциалът се образува в резултат, на преминаването на четиривалентните йони на оловото Рb4+ от електролита на повърхността им. Оловният двуокис РbО2 се разтваря в електролита в много малка степен и образува с водата химическо съединение Рb(ОН)4 - хидрат на оловния двуокис, молекулата на който в електролита се разпада на четири еднозарядни йона на оловото Рb4+ и четири еднозарядни йона на хидроксила 4 ОН.
Йоните на четиривалентното олово Рb4+ преминават на повърхността на плочите, придавайки им положителен заряд, а отрицателните йони на хидроксила 40Н- остават в електролита. По такъв начин на границата между плочите и електролита се образува двоен електрически слой. В този слой плочата ще бъде заредена положително, а прилежащият към нея слой от електролита - отрицателно. Концентрацията на йоните на четиривалентното олово зависи от плътността на електролита. Колкото е по-голяма плътността, толкова по-висок е потенциалът на плочата. При нормална плътност на електролита потенциалът на положителните плочи в заредено състояние е равен на около 1,68 V.
Сподели с приятели: |