Предотвратяване на разпространението на кризите в региона и подобряване на сигурността по границите

От решаващо значение ще бъде да не се позволи на Даеш да се сдобие със скрито или явно присъствие в съседните държави. В частност Ливан беше подложен на терористични нападения, организирани от свързани с Даеш лица в страната. Йордания успя да ограничи всяка форма на насилие въпреки провеждането на малки местни демонстрации на народна симпатия за Даеш. Турция, която участва в деликатен мирен процес с Кюрдската работническа партия (PKK), получи критики, че не отдава достатъчен приоритет на борбата срещу Даеш. Турция е изправена и пред риска от проникване на терористи. Предотвратяването на разпространението на сирийската и иракската криза в региона ще изисква значително повишаване на нивото на подкрепа, предоставяна на съседните държави, за да им се помогне да се справят с потока от бежанци (вж. точка 2.1.5).

• 
  продължаване на подкрепата от ЕС и държавите членки за реформата на сектора за сигурност в Ливан и привеждане в действие на подкрепата от страна на ЕС за ливанските въоръжени сили в такива области като гражданско-военното сътрудничество, морската сигурност, сигурността на границите, борбата с тероризма и военното обучение и образование;
  
• 
  допълнителна подкрепа, според необходимото, насочена към (i) повишаване на капацитета за планиране и провеждане на операции; (ii) подобряване на логистичната система на ливанските въоръжени сили; (iii) създаване на цикъл на обучение за ливанските въоръжени сили; (iv) подпомагане на ливанските въоръжени сили в граничния контрол и сигурност; (v) разработване на ориентирана към бъдещето концепция за сигурност на граничните войски на ливанските въоръжени сили; (vi) подобряване на ролята на ливанските въоръжени сили в борбата с тероризма с акцент върху законодателните, стратегическите и институционалните аспекти; и (vii) преглед на системата за образование и обучение на ливанските въоръжени сили; и
  
• 
  установяване на диалог по въпросите на сигурността с Йордания, за да се разгледа положението в региона във връзка със сигурността и да се спомогне за очертаване на пътя към засилено сътрудничество по въпросите на сигурността и борбата срещу тероризма. Оценка на нуждите на силите за сигурност на Йордания (включително сухопътните гранични подразделения) в този контекст и разглеждане на възможностите за допълване на подкрепата, която Йордания ще получи като част от инициативата на НАТО за изграждане на отбранителен капацитет.
  

• 
  продължаване на подкрепата за Турция за изпълнението на нейния национален план за действие за въвеждането на интегрирано управление на границите, включително чрез реформа и модернизация на техниката за наблюдение по протежение на сухопътните ѝ граници и проверки по граничните контролно-пропускателни пунктове; и
  
• 
  започналият вече диалог между ЕС и Турция за борбата срещу тероризма може да допринесе за определяне на областите, където на турските власти може да бъде предложена конкретна помощ от ЕС с цел укрепване на техния капацитет за контрол на потока от лица и материали през границите им и за идентифициране и откриване на лица, които трябва да се държат под наблюдение, огнестрелни оръжия, експлозиви и други опасни вещества.
  

ЕС е водещият международен донор в отговор на сирийската криза с над 3,3 млрд. EUR — включително над 2 млрд. EUR за хуманитарна помощ — разпределени на засегнатото население в Сирия, Ирак и съседните държави (най-вече Йордания, Ливан, Турция и Египет). И докато нуждите продължат да нарастват, ЕС и неговите държави членки следва да продължат да предоставят хуманитарна помощ и международна закрила на засегнатите сирийци и иракчани, включително бежанци и вътрешно разселени лица, за по-дълъг срок в Сирия и Ирак, както и в съседните държави и държавите от ЕС. Също така е от съществено значение по-добре да се свържат хуманитарните усилия със средносрочната до дългосрочна помощ за разселените лица, и по-специално децата и младите хора, като средство за насърчаване на устойчивост, възстановяване и следвоенна реинтеграция и развитие, както и да се противодейства на евентуална радикализация сред бежанците. Предвид строгите ограничения на бюджета на ЕС, съвместно с държавите — членки на ЕС, трябва да бъдат проучени допълнителни иновативни начини за финансиране.

Да продължи предоставянето на подкрепа за ръководената от ООН координационна система в съответствие с европейския консенсус относно хуманитарната помощ и международното хуманитарно право.

• 
  Използване на всички възможни модели на доставка (включително трансгранична помощ и помощ отвъд линията на сражения), за да се осигури достъп до всички хора в нужда, включително тези в труднодостъпни райони (4,8 млн. души в Сирия, 3,6 млн. в Ирак към средата на януари 2015 г.).
  
• 
  Проактивна работа с всички страни в конфликта, за да се увеличи хуманитарното пространство в Сирия и Ирак, както и да се достигне до всички хора в нужда.
  
• 
  Засилване на капацитета на ООН да договаря достъп, по-специално в Сирия и Ирак чрез Службата на ООН за координация по хуманитарни въпроси, и да гарантира по-добра координация, по-специално между трансграничните операции и операциите отвъд линията на сражения.
  
• 
  Изграждане на капацитета на местните неправителствени организации (НПО) да предоставят помощ.
  

• 
  Осигуряване на защита на засегнатото население; утвърждаване на международното и хуманитарното право, както и на правото за бежанците.
  
• 
  Настояване пред властите на засегнатите държави политиките на правителствата да бъдат в съответствие с международното хуманитарно право, така че да се избегне връщането или създаването на неофициални незащитени лагери на ничия земя, да се гарантира, че са въведени подходящи механизми за регистрация и документация на вътрешно разселените лица и бежанците и че уязвимите разселени лица и бежанци, по-специално жените и децата, имат достъп до правни съвети и адекватна закрила. Освен това подкрепа за усилията на ВКБООН и другите участници, за да се гарантира, че политиките на правителствата отговарят на тези стандарти.
  
• 
  Продължаване на застъпничеството за безопасността и защитата на хуманитарните работници и неприкосновеността на здравните и образователните учреждения.
  

• 
  Засилване на ръководената от ООН гражданска/военна координация и връзка, за да се осигури съответствие с международното хуманитарно право и спазване на хуманитарните принципи, като същевременно се намаляват рисковете за сигурността на участващите в хуманитарните дейности и се подобрява достъпът до нуждаещите се групи от населението.
  

• 
  Насърчаване на ООН да възприема недискриминационни и всеобхватни подходи, специфични за всяка държава („цяла Сирия“ и „цял Ирак“).
  
• 
  Продължаване на застъпничеството за интегрирани и подредени по приоритет призиви за хуманитарна помощ и развитие и съвместен анализ на несъответствието между нуждите и средствата, както и изпълнението на регионалния план за бежанците и устойчивостта (3RPs) чрез национални планове за ответна реакция в съседните държави.
  

• 
  Укрепване на многосекторната система за ранно предупреждение за цялата страна.
  
• 
  Повишаване на степента на готовност и на капацитета за бързо реагиране чрез интегриране на по-голяма гъвкавост в съществуващите споразумения с партньорите, с цел да се отговори по-добре на възникващите нужди, да се постигнат договорености за стратегически запаси и преразглеждане на вноските в съществуващите фондове за спешно реагиране.
  

• 
  Подобряване на комуникацията за предоставяната от ЕС хуманитарна помощ и помощ за развитие, както в региона, така и в границите на ЕС, ако е необходимо въз основа на преразгледани насоки за комуникация/видимост.
  

• 
  Насочване на част от помощта на ЕС за развитие в Сирия и Ирак, както и в съседните държави към нуждите на разселените лица, по-специално образование за децата и професионално обучение или преквалификация на възрастните с акцент върху професиите, необходими в една следвоенна среда. Такова професионално обучение следва да включва обучение за жени, с цел да се засили тяхната икономическа и социална роля в следвоенното възстановяване.
  

• 
  Продължаване на подкрепата за дългосрочния капацитет на приемащите държави да се справят с бежанските потоци, и по-специално чрез регионални програми за развитие и закрила (РПРЗ) в Йордания, Ливан и Ирак, както и подпомагане на Турция да предоставя хуманитарна помощ на сирийските бежанци и при създаването и управляването на модерна и стабилна система за предоставяне на убежище.
  
• 
  Продължаване на предлагането на възможности за презаселване на сирийските бежанци (и където е уместно — на иракчани) в ЕС. ВКБООН отправи призив към международната общност за презаселване/прием по хуманитарни причини на най-малко 130 000 сирийци, по-специално на най-уязвимите лица. Държавите — членки на ЕС, обещаха близо 36 000 места, което е най-големият ангажимент в историята на усилията на ЕС за презаселване. Комисията подкрепя усилията за презаселване по линия на Фонд „Убежище, миграция и интеграция“.
  

За да се предотврати по-нататъшното набиране на терористи от Даеш, както и бъдещото насилие във и между разселените групи хора и приемащите общности, от съществено значение е предоставянето на помощ и осигуряването на перспективи за по-добро бъдеще за тези групи хора. Хуманитарните усилия трябва да бъдат свързани с нуждите от дългосрочно развитие на засегнатите хора като начин за насърчаване на следвоенната реинтеграция и развитие и за противодействие на потенциалното разпространение на екстремизъм сред бежанците и приемащите общности. Необходимо е бързо възстановяване на основните принципи на върховенството на закона, предоставянето на основни услуги и икономическите дейности в областите, освободени от властта на Даеш, както в Сирия, така и в Ирак, за да се избегне възможността Даеш отново да набере популярност, и за да се създадат минимални условия за доброволното безопасно и достойно завръщане на вътрешно разселените лица и бежанците.

Тези действия следва да целят оказването на подкрепа за устойчивостта на хората, общностите и институциите при справянето с последиците от кризата.

Успоредно с тази подкрепа е необходим и политически диалог на високо равнище, колективно и на двустранна основа, с държавите, приемащи сирийски бежанци, за да се гарантира, че на бежанците може да се предложи защита и перспективи (по-специално по отношение на достъпа до образование, пазар на труда, и т.н.).

Помощ и подкрепа за устойчивост/възстановяване, предоставяна на местните общности и социалните участници в Сирия, Ирак и съседните държави чрез фонд „Мадад“, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), и прякото участие на държавите членки, и по-специално чрез:

• 
  надграждане на съществуващите съвместни рамки за развитие/хуманитарна помощ в тази област и въвеждане на съвместно програмиране в Сирия, Ирак, Йордания, Ливан и Турция;
  
• 
  използване на фонд „Мадад“ за предоставяне на помощ за стабилизация и устойчивост на бежанските и приемащите общности в Ирак, Ливан, Йордания, Турция и Египет. Това трябва да се постигне по цялостен начин, в координация със съществуващите механизми за финансиране и в съответствие с текущите национални правителствени планове и подхода на ООН за регионален план за бежанците и устойчивостта (подхода „3RP“);
  
• 
  подкрепа за правителствата в региона да следват политики, водещи до повишена икономическа устойчивост сред бежанските и приемащите общности, осигуряване на перспективи за младите хора и равенство между половете; и
  
• 
  изпълнение на програмата за допълнителна помощ за Турция, обявена след кризата в Кобане, насочена към подпомагане на усилията на турските власти да предоставят дългосрочно гостоприемство и помощ на сирийските бежанци в Турция.
  

В съответствие с целите и дейностите, посочени в съвместното съобщение, озаглавено „Към всеобхватен подход на ЕС спрямо кризата в Сирия“, ЕС ще продължи да проучва всички начини и средства за подновяване на политическия процес в координация с регионалните и международните партньори, за да се постигне ръководен от Сирия преход. По-специално Съюзът следва:

• 
  да подкрепя изцяло усилията на специалния пратеник на ООН де Мистура за постигане на стратегическа деескалация на насилието като основа за по-широкообхватен устойчив политически процес; да подкрепя конкретно разработването на неговите предложения, по-специално предложението да се надгражда върху „замразяването на враждебността“ на местно равнище в съответствие с международното хуманитарно право; в рамките на този подход принципните хуманитарни действия и действията за устойчивост следва да останат обособени и отделени от политическите преговори и преговорите за сигурност;
  
• 
  да подкрепя местните и международните усилия за посредничество и диалог, включително инициативите за насърчаване на споразумения на местно равнище и други местни инициативи за изграждане на мира, които могат да включват сътрудничество отвъд линията на сражения, като се обръща подобаващо внимание на участието на жените;
  
• 
  да търси международен консенсус на равнището на Съвета за сигурност на ООН и да търси регионален консенсус (общите интереси включват нашата решимост да защитим единството, териториалната цялост и суверенитета на Сирия и да се борим срещу тероризма) и регионална подкрепа за ръководен от Сирия политически процес, водещ до преход съгласно съответните резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на Комюникето от Женева от 30 юни 2012 г.; и
  
• 
  да насърчава създаването на група за подкрепа на усилията на генералния секретар на ООН или на специалния пратеник в Сирия да изградят един по-широк консенсус в полза на националния политически процес в този дух.
  

Увеличаване на броя на политическите длъжностни лица на делегацията на ЕС за Сирия (които ще останат в делегацията на ЕС в Бейрут). Докато не бъдат изпълнени условията за отваряне отново на делегацията на ЕС в Дамаск, редовните посещения в Сирия ще продължат.

• 
  Продължаване на подкрепата за умерената опозиция, включително Националната коалиция на революционните и опозиционните сили на Сирия, но без да се изключват всякакви други конструктивни местни граждански организации или политически сили, с цел да се насърчи приобщаваният характер на опозицията (включително по отношение на религиозните и етническите малцинства), нейната ефективност и предоставянето на равни възможности. Няма да има траен мир в Сирия, ако конкретните оплаквания на всички етнически и религиозни групи не бъдат разгледани в еднаква степен и ако не се запази мултиетническият и мултирелигиозният характер на страната.
  
• 
  Продължаване на проучването и подкрепата, когато е подходящо, на неофициални и неформални дипломатически инициативи, които биха могли да спомогнат за формирането на модел за преход, основан на включването на надеждни опоненти в ново преходно правителство, и процес на стабилизиране на местно и национално равнище. Специално внимание ще бъде отделено на участието на жените в тези инициативи.
  
• 
  Продължаване на подкрепата за изграждането на капацитет на сирийски организации на гражданското общество.
  

• 
  Повишаване на степента на трансгранично предоставяне и предоставяне отвъд линията на сражения на нехуманитарна помощ в Сирия.
  
• 
  Подпомагане на умерената опозиция и организациите на гражданското общество да възстановят административните и обществените услуги (включително в областта на гражданската защита, здравеопазването, образованието), както и цялостната икономическа дейност в областите с намалено насилие, в областите, които преди са били окупирани от Даеш, и в населените предимно със сирийски кюрди райони в северната част на Сирия.
  
• 
  Подпомагане на предоставянето на основни услуги в ключови области, въз основа на принципите на приобщаване, добро управление и допитване до общностите, както и подкрепа на дейностите за устойчивост, включително устойчиво управление и опазване на природните ресурси.
  

Помощ и подкрепа за устойчивост/възстановяване, като например целенасочени дейности, финансирани от ЕС или държавите членки, за подкрепа на местните общности и социалните участници (включително операции, управлявани от Газиантеп с участието на няколко държави членки), подпомагани от фонд „Мадад“, Инструмента, допринасящ за стабилността и мира (ИСМ), и Европейския инструмент за съседство (ЕИС).

• 
  Продължаване на разследването и документирането на военни престъпления и престъпления срещу човечеството, по-специално с оглед на евентуално търсене на наказателна отговорност в бъдеще.
  
• 
  Работа с партньори в подкрепа на Анкетната комисия на ООН и други инициативи за търсене на отговорност, за да се подготви процесът на търсене на отговорност и за противопоставяне на културата на безнаказаност.
  
• 
  Продължаване на подкрепата за дейностите на Организацията за забрана на химическото оръжие, по-специално мисията за проверка и унищожаване на сирийските химически оръжия и производствени съоръжения.
  
• 
  Продължаване на търсенето на начини да се отнесе въпросът за положението в Сирия до Международния наказателен съд и подкрепа за допълнителни механизми за отговорност, включително и на национално равнище.
  

• 
  Продължаване на планирането на дългосрочното възстановяване и реконструкция на Сирия и проправяне на пътя за завръщането и реинтеграцията на бежанците и вътрешно разселените лица, по-специално чрез редовни оценки на щетите и нуждите в Сирия.
  
• 
  Продължаване на изграждането на капацитета на сирийските граждани и сирийското гражданско общество, включително на организациите, които насърчават равенството между половете и достъпа до политически и граждански права за жените, за да се позволи на обикновените сирийци да играят активна роля във възстановяването на Сирия.
  
• 
  Проучване на допълнителни възможности за сирийските студенти и изследователи чрез стипендии в Европа и възможности за професионално обучение в региона.
  
• 
  Продължаване на откриването на възможности за изграждането на капацитет и развиване на уменията на сирийците да управляват прехода (в области като регулирането на медиите, децентрализацията, управлението на общините, изготвянето на конституция и др.), като се отделя дължимото внимание на ролята и нуждите на жените.
  
• 
  Продължаване на внимателното планиране на процеса на разоръжаване, демобилизация и реинтеграция като част от реформата на сектора за сигурност.
  
• 
  Продължаване на редовното оценяване на това, дали настоящите условия позволяват подготовката и прилагането на мерки за преходно правосъдие, предназначени да насърчат помирението, да изградят доверие и да укрепят върховенството на закона.
  
• 
  Внимателно проправяне на пътя към конституционна и избирателна реформа, включваща и законите за политическите партии.
  
• 
  Обмисляне на средства за защита на останалото културно наследство и за насърчаване на културното многообразие, по-специално чрез образователни и осведомителни кампании.
  
• 
  Поддържане на водещата роля на ЕС в координирането на донорите, за да се подобри съгласуваността, координацията и предсказуемостта на международната помощ за възстановяването на Сирия.
  
• 
  Пълноценно използване на потенциала на програмата Еразъм+, чрез която се финансират стипендии за мобилност на сирийски студенти и проекти за сътрудничество, включващи сирийски висши учебни заведения и имащи за цел тяхната модернизация. Проучване на допълнителни възможности за подпомагане на съседните държави и университетите да предоставят услуги, свързани с висшето образование, на сирийски студенти.
  

Основната цел на ЕС в Ирак трябва да бъде подкрепата за приобщаващо иракско правителство в усилията му да отговори на основателните оплаквания на иракските граждани и да насърчава дългосрочен процес на изграждане на държавата и национално помирение въз основа на разпоредбите на иракската конституция. Правителствената програма (за периода 2014—2018 г.) и Иракският национален план за развитие (за периода 2014—2017 г.) представляват добра основа за това, а Споразумението за партньорство и сътрудничество между ЕС и Ирак, части от което вече се прилагат на временна основа, осигурява рамка за сътрудничество по широк кръг въпроси. И докато оплакванията на сунитите трябва да бъдат взети под внимание, религиозното разделение и радикализацията сред повечето иракски общности трябва да бъде спряна изцяло и повсеместно в цялата страна. ЕС ще се стреми да си сътрудничи във възможно най-голяма степен с Мисията на ООН за съдействие в Ирак (UNAMI) и агенциите на ООН в Ирак.

• 
  Съвместна работа с умерени маргинализирани групи сунити
  

• 
  Съвместна работа с региона Кюрдистан в Ирак
  

• 
  Консолидиране на демократично управляваните държавни институции и подкрепа за политически и законодателни реформи
  

Следва да бъде обсъдена подкрепа за инициативите за политическа и законодателна реформа в рамките на конституцията на Ирак, предложени от правителството, гражданското общество и други страни, при условие че благоприятстват националното помирение и развитието.

• 
  Преструктуриране на сектора за сигурност
  

• 
  Съдебни реформи и зачитане на правата на човека
  

• 
  Укрепване на регионалното и местното управление
  

• 
  Контакти на политическо и официално равнище, особено в рамките на СПС. В това отношение бързата ратификация на СПС от държавите членки би изпратила силен сигнал за ангажираност на ЕС.
  
• 
  Предвид ключовата роля на региона Кюрдистан в борбата срещу Даеш и при решаването на политическата криза в Ирак, ЕС ще се стреми към увеличаване на своето присъствие в Ербил при пълно спазване на конституционния ред на Ирак. В зависимост от споразумението с централното правителство и бюджетните ограничения, в Ербил ще бъде установено приемно бюро на Делегацията на ЕС в Ирак. ЕС ще се стреми да улесни потока от информация между Багдад и Ербил. По целесъобразност Съюзът ще насърчава също така участието на правителството на региона Кюрдистан в изпълнението на СПС между ЕС и Ирак.
  
• 
  Следва да бъде проучена възможността за подкрепа на дипломатическите постъпки на Ирак за установяване на отношения с държавите в региона и отвъд него въз основа на придобитите от Ирак опит и знания от усилията му за международно възстановяване в периода 2003—2010 г.
  
• 
  Делегацията на ЕС в Ирак следва да бъде подсилена, наред с другото, с експерти по сигурността от държавите членки.
  

• 
  ЕС може да мобилизира наличния в държавите членки експертен опит за обучение и консултации на иракските държавни институции в области като реформа на публичната администрация, реформа на сектора за сигурност, мерки за борба с тероризма, съобразени с правата на човека, сигурност на границите/интегрирано управление на границите, като надгражда върху разпоредбите на СПС между ЕС и Ирак, и по-специално върху разпоредбите относно сътрудничеството в дял ІІІ, които се прилагат временно.
  
• 
  В сектора за сигурност подкрепата на ЕС би могла да спомогне за изграждане на капацитет на Ирак за спиране на Даеш. Съобразно с това ще бъде допълнително проучено използването на инструменти на ЕС. За да се избегне дублиране на усилията обаче, е важно да се припомни съществуващият ангажимент на държавите членки за предоставяне на военна подкрепа на Ирак основно чрез Световната коалиция за борба срещу Даеш и нейните работни групи, както и чрез НАТО, който обмисля да подкрепи силите за сигурност на Ирак в рамките на инициативата за изграждане на военен капацитет. За да се улесни връщането на вътрешно разселените лица в териториите, възвърнати от Даеш, може да бъде предоставена техническа помощ за операции по разминиране и за неутрализиране на взривни устройства, поставени от Даеш.
  
• 
  Ще бъде предоставена подкрепа за изграждане на капацитет за борба с тероризма (граждански аспекти) в съответствие с усилията на Световната коалиция и нейните работни групи, с цел да се насърчи правителството на Ирак да приеме нов, всеобхватен подход към борбата с тероризма, основан на зачитане на правата на човека и съсредоточен върху неговото предотвратяване. Възможните области на подкрепа включват: изграждане на капацитет, събиране, анализ, обмен и защита на разузнавателни данни, борба срещу финансирането на тероризма.
  
• 
  Усилията на ЕС за насърчаване на институционалните и правните реформи и за включване на правата на човека могат да се основават на продължаващия проект за Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР) в подкрепа на върховенството на закона, бъдещите мерки за подкрепа в рамките на многогодишното индикативно програмиране на ИСР за периода 2014—2017 г. и извлечените поуки от мисията JUSTLEX на ЕС.
  
• 
  По искане на правителството на Ирак и при условие че държавите членки могат да финансират такива операции, ЕС може да използва множеството модели в рамките на ЕС и опита на експерти на национално равнище и на равнището на ЕС (Комитета на регионите), за да съветва правителството на Ирак относно най-добрия начин за осъществяването на практика на прехвърляне на компетентност.
  
• 
  Ще бъде важно да се установи връзка със Съвета на представителите на Ирак. Европейският парламент и националните парламенти се насърчават да играят значима роля.
  
• 
  ЕС ще изготви планове за извънредни ситуации за предоставянето на бърза подкрепа на правителството на Ирак в усилията му за възстановяване и разширяване на основните услуги в районите, освободени от Даеш, за да се насърчава възможно най-ранното доброволно, безопасно и достойно завръщане на вътрешно разселените лица в техните домове и при условие че са въведени минимални гаранции за защита.
  

Стабилността в Ирак може да бъде устойчива само ако огромното му богатство се впрегне в полза на всички граждани. Слабото управлението на публичните финанси като цяло и повсеместната корупция са довели до неефективно изпълнение на бюджета и лошо предоставяне на услуги, както и до отрицателно въздействие върху околната среда и природните ресурси в някои области. Като следствие от кризата в сигурността, икономиката се свива, а публичните приходи и валутните резерви намаляват в резултат от спада на цената на нефта. За да се осигури фискалната устойчивост, която е от съществено значение за посрещане на нарасналите разходи за социални нужди и сигурност, ще бъдат необходими благоразумни реформи на икономическата и фискалната политика.

От гледна точка на средата за „правене на бизнес“ в държавата, в продължение на повече от десетилетие резултатите на Ирак са далеч под средните за региона, като достъпът до кредити е една от най-сериозните пречки пред развитието на частния сектор. Необходима е решителна борба с корупцията и подобряване на административния капацитет на Ирак. Предоставянето на основни социални услуги (образование, медицина) и инфраструктура (електричество, транспорт) трябва също да бъде спешно подобрено. За да се гарантира устойчив икономически напредък, ще е необходимо укрепване на частния сектор и насърчаване на благоприятен за инвестициите бизнес климат.

Голямо предизвикателство за Ирак ще бъде да свърже устойчивото развитие с хуманитарната помощ, като същевременно мобилизира необходимите ресурси за предоставяне на основни услуги на разселените лица и улесняване на завръщането и реинтеграцията на вътрешно разселените лица. Това предполага предоставянето на основни услуги като осигуряването на вода, енергия, жилища, училищно образование и висше образование (действие за изграждане на капацитет по Еразъм+, отскоро достъпно за Ирак), сигурност и достъп до финансиране (например финансиране на МСП и микрофинансиране), като се обръща подобаващо внимание на достъпа до политически и граждански права на жените, и опазване на природните ресурси.

Ключовите цели на сътрудничеството в рамките на СПС между ЕС и Ирак са макроикономическата стабилност, устойчивостта на обслужването на дълга и ефективността на публичните разходи. За тази цел икономическите реформи и реформите на бизнес средата могат да бъдат съпътствани от сътрудничество, по-специално в рамките на подкомисиите по търговско-икономически въпроси и по енергетика и транспорт. Страните биха могли да разгледат: а) макроикономическите развития; б) общите икономически и фискални политики (управление на приходите от природни ресурси, съкращаване на субсидиите и подпомагането на държавните предприятия, инвестиции в електроразпределителната инфраструктура, насърчаване на развитието на енергия от възобновяеми източници и мерки за енергийна ефективност, увеличаване на износа на нефт и улесняване на бъдещия износ на газ — очаква се Енергийният център ЕС — Ирак и свързаните с него мерки за подкрепа на ЕС и на иракското правителство да допринесат за тази цел); в) развитието на финансовия сектор (задълбочаване на финансовия пазар, улесняване на достъпа до частно кредитиране, както и увеличаване на финансовото приобщаване), и г) предоставянето на информация и технически експертен опит, за да се спомогне за подобряване на селскостопанското производство. Също така ще бъде предвидено сътрудничество за свеждане до минимум на по-дългосрочното въздействие на енергийния сектор върху околната среда и изменението на климата.

Техническата помощ може да бъде предоставена чрез ИСР и други инструменти за подобряване на управлението на публичните финанси (в рамките на съгласуван ангажимент от страна на МВФ, Световната банка и ЕС) и чрез съвети относно икономическите реформи.

Фондът „Мадад“ и ИСМ биха могли да осигурят първоначално финансиране за усилията да се свърже помощта за развитие с хуманитарната помощ. Такива връзки трябва да се основават на съществуващата подкрепа и да бъдат разширени възможно най-скоро, за да предоставят подкрепа във връзка с условията при продължително разселване и в подготовка за завръщане на вътрешно разселените лица по домовете им, за да се положат основите за стабилност и устойчив икономически растеж.

След влизането в сила на Рамковото споразумение ЕИБ — банката на ЕС — може да обмисли започването на операции в Ирак с основен акцент върху подкрепата за развитие на икономическата и социалната инфраструктура. ЕИБ може да предложи своя технически експертен опит, като предостави консултантски услуги нагоре по веригата за набелязването и изготвянето на ключови проекти. Освен това тя може да подкрепя такива проекти, като осигурява финансиране или чрез рисков капитал, или чрез заеми и смесено финансиране. Основавайки се на своя опит в райони след конфликт, ЕИБ би могла също да проучи и възможността за създаване и управление на специални доверителни фондове.

2.3.3 Подкрепа за изграждане на мира, национално помирение и преходно правосъдие

Освен политическите реформи, Ирак следва да бъде насърчаван да поеме по пътя на национално помирение и междурелигиозен диалог с цел да се развие съзнание за гражданство, различно от религиозната и етническата идентичност, и да се утвърждава богатството на иракското културно многообразие. Иракските организации на гражданското общество имат ключова роля за изграждането на мира, утвърждаването на иракската национална идентичност, противодействието на религиозната пропаганда, защитата на културното наследство и многообразие, както и в застъпването за тези ключови теми пред правителството.

По въпросите на правосъдието и компенсациите иракското правителство ще трябва да направи труден избор, например чрез национален процес за установяване на истината и за помирение, който да не зависи от религиозните различия и чрез който да се разследват престъпленията не само на Даеш и членове на сунитската общност, но и на шиитската милиция и иракските сили за сигурност. Този процес може да е от съществено значение за засилването на иракското гражданско съзнание.

Може да се наложи оказване на международна подкрепа за полицейски операции/операции за поддържане на мира в райони, където общностите продължават да бъдат в конфликт помежду си.

Тъй като са били извършени сериозни военни престъпления и нарушения на правата на човека, тяхното разследване ще бъде важно за постигането на помирение. В този контекст ЕС следва да подкрепя усилията на публичните органи, неправителствените организации и Международния наказателен съд.

Способността на ЕС да изпълни изложените по-горе цели и дейности в голяма степен ще зависи от развиващата се ситуация на място, включително борбата срещу Даеш, както и желанието на националните и регионалните участници да действат в съответствие с декларираните цели.

В идеалния случай Даеш и другите терористични групи следва да бъдат победени както в Ирак, така и в Сирия, като едновременно с това бъдат решени политическите проблеми на двете държави. Изпълнението на всички цели само в Сирия или Ирак, без съответстващ напредък в другата държава, би могло да застраши трайната стабилност и икономическото развитие в региона.

Настоящата рамка е с многогодишна перспектива. За да остане целесъобразна, тя ще се нуждае от висока степен на гъвкавост, така че да се адаптира към промените на място. Предлага се да се установи процес на годишен преглед, за да се оценява въздействието на политиките на ЕС. Това следва да включва преглед на начина, по който политиките на ЕС се възприемат сред техните основни бенефициери в Сирия, Ирак и широкия регион, с цел да се осигури необходимото трайно доверие на местното население в участието на ЕС.

ЕС трябва да се увери, че комуникира своето стратегическо участие по възможно най-ефективния начин както пред гражданите на ЕС, с оглед на въздействието на кризите в Сирия и Ирак върху ЕС и поетите финансови ангажименти, така и пред местното население в тези държави и в широкия регион.

Приложение