Elena Hadzhieva, Asya Asenova

Общото мнение сред анкетираните е за егоистично и агресивно мъжко поведение в представената ситуация и за емоционални реакции при жената. Интересно е, че между представителите на балканската група фигурира и определението `агресивно` - подкрепа на изградения стереотип женско поведение, недопускащ нейния агресивен тон при комуникация от всякакъв тип.) Коментарите на представителите на славянската група (мъже и жени) са еднозначни – не може да живееш на чужд гръб, след като единият партнъор дава всичко от себе си, ти също трябва да изпълняваш задълженията си.

(Не много дълга пауза.)

Ж: До утре! Приятен ден ти желая!

Като контарапункт на ситуацията „След работа при съседите“ се коментира диалогът „В началото...“, за който оценката е, че мъжът е романтичен, владеещ отлично речевия етикет и почти мечтан за представителките-участнички в анкетата. Общият коментар е, че в съвременността ни почти няма поведение на такива джентълмени и следователно е рядко срещан и представеният езиков модел. Оценката за мъжкото поведение в случая е кавалерско и достойно, а за жената емоционално и несигурно.

Поведението на мъжа от ситуацията „От кипене до замръзване“ в повечето случаи е оценено като егоистично и агресивно, за жената в случая е присъщо достойното и емоционалното.

Представителите най-вече на балканската група обаче оценяват женското поведение като агресивно. Дават още едно доказателство за неприемливост жената да ръководи и определя развитието на каквито и да е отношения в личен план. За пореден път тези представители подчертават подкрепа за властова позиция на мъжкото поведение, което при жената смятат за неестествено.

По мъжки – има си ред за всичко!

Ж: Да не забравиш – планирахме тази вечер да напазаруваме за уикенда, а после да минем при вашите. Ако искаш, направо ме вземи от работа.

М: Добре, но трябва да се организираме бързо, защото нали знаеш – петък е – и както всяка седмица се събираме с момчетата вечерта да играем бридж.

Ж: Не можеш ли да направиш един път изключение? Доста неща имаме да свършим.

М: Няма да започваме пак този разговор! Това е единствената вечер, когато виждам приятелите си и не мога да им обяснявам, че твоят пазар е по-важен и затова ни пропада срещата. За всичко си има ред, а ти търси грешки в организацията си. Аз нямам вина.

Ж: Излиза, че пазарът е мой, организацията ми е лоша, но твоето никога не се губи. А ако и аз реша да си фиксирам ден от седмицата за среща с приятелките си, какво ще стане?

М: Нищо! Не можеш да си фиксираш вечери и да отсъстваш от къщи! Какво ще кажа на децата – че майка им се забавлява някъде с приятелки?!

Ж: А за тебе може, така ли?

М: Да, мъжът е по-отговорен и няма да наруши с отсъствието си някоя вечер семейната хармония!

Ж: ...

И мъжете, и жените от наблюдаваните групи оценяват поведението на мъжа в тази ситуация като егоистично и агресивно. Има и мнения за необходимост от свободна вечер на всеки от партньорите, но когато е поднесено спокойно, като нещо в реда на нещата.

Изненада предизвиква мнението на анкетираните жени от западната група, които се придържат към схващането, че тук и жената е егоистична. Това е в разрез с възприетия модел на по-свободни отношения и разбирателство между партньорите в западното общество. Навярно провокацията за тази оценка в случая е въпросът: А ако и аз реша да си фиксирам ден от седмицата за среща с приятелките си, какво ще стане?

Реакцията на балканските мъже, този път, излиза от рамките на типичния консервативен модел. Именно те оценяват положително въпроса на жената защо да няма и тя една свободна вечер. Но трябва да се отбележи, че представителите са основно между 20 и 25-годишна възраст, добре запознати с образци на чужди култури и поведение.

Егоистичният мъж в диалога „Другата страна на монетата“ е възприет еднозначно, но в същото време сред представителите-мъже се очертава оценката за достойно и кавалерско поведение. Тази оценка я свързват с откритото представяне на истината, че в този момент не е удобно да напусне къщата си. В същото време оценката за другата жена е, че тя е глупаво емоционална и проявява агресия, с която само влошава създалата се ситуация и рефлектира негативно върху отношенията им. Анкетираните жени оценяват женското поведение в случая като изключително търпеливо и достойно, защото според тях прекалено дълго тя се е съобразявала с наложения стереотип да бъде третата страна в ситуация, за която изключително е виновен мъжкият представител.

Един много нетипичен диалог, какъвто е „Възторжено“, предизвиква противоречие в гледните точки на представителите на мъжкия пол в наблюдаваните групи. Част от тях (40%) категорично отричат споделянето за срещите с приятелката им със своите приятели. Съкровените неща са имплицитни, мъжки, и не е нормално да се обсъждат с други. В случая проявената слабост (по тяхно мнение) дефектира мъжкия, силния модел. За разлика от тях другата част мъже признават, че са изпадали в ситуация, когато са обсъждали своето момиче и дори са искали съвет от близките си приятели. Те смятат поведението на мъжа за достойно, искрено и честно.

Почти 100% от анкетираните жени с удовлетворение отбелязват необходимостта от споделяне за любимите хора и оценяват поведението на мъжете в подобни ситуации като достойно, емоционално и искрено.

Бащи и синове

I.

Бащата: Как мина денят ти?

Синът: Горе-долу. Малко в повече ми идва вторият проект, но нали ти настояваше да се включа, защото щял да ми отвори не знам какви си пътища за бързо кариерно развитие. А въобще не си представяш, че освен работа, кариера и пари има и личен живот – като срещи с приятели и т.н.

Бащата: Отлично си представям личния живот! Независимо че според тебе аз съм вече някаква машина без чувства или по-скоро вкаменелост, която нищо не разбира от живия живот, мога да ти кажа, че дълбоко грешиш! Въпросът е друг – да успееш да си независим!

Да се докажеш и да се занимаваш с това, което ти е интересно, да избираш това, което ти харесва, защото всичко е много кратко и няма време за експерименти и заблуди. Ти за съжаление нямаш ясно очертани цели!

Цикълът ситуации кореспондира с ясно очертани стереотипи на поведение родители-деца, където трудно се появяват изненадващи коментари, защото типичният поведенчески модел е заложен от най-ранна възраст. Обикновено младите хора, макар и носители на съвременно мислене, изцяло са подчинени на вече изградени поведенчески модели. Много трудно например младият турчин ще застане срещу думата на баща си или представителите на славянската група ще пренебрегнат установената властова позиция на майката.

В противовес на мъжкия диалог между бащата и сина се явява почти сладникавата ситуация, в която участници са майката и златното синче. Лека ирония придружава оценката за поведението на майката, чийто фокус е единствено синът й, за когото няма достойна партньорка, а той е най-добрият и най-талантливият. Независимо че синът опонира на мнението на майка си и се бори за признаване на собствения си избор, в крайна сметка анкетираните коментират, че той приема в голямата си част, рано или късно, нейната преценка и синхронизира вижданията си с нея.

Детайлите са важни и колкото по-рано разбереш това, толкова по-лесно и естествено ще ти се получават нещата. Ти си домакинята, от тебе зависи каква атмосфера ще създадеш и ще поиска ли пак да дойде на гости. Или след малко ще се извини, че има неотложна работа и трябва веднага да си тръгне, за да не се върне никога повече. Нали това е и ролята на жената – да направи приятна всяка среща, за да има следваща.

Възприет много добре, вероятно не и често срещан, е диалогът между любимата дъщеря и нежния татко. При коментарите, особено от страна на представителките на славянската и западната група, поведенческият модел на този тип баща е особено желан и предпочитан. Интересни са мненията за отношенията балкански баща – дъщеря, които са изградени на основата на мълчаливото разбирателство и топлина, без емоционално афиширане.

1. 
   Синоними на повелителни конструкции
   

Противоположна тенденция се налага в отговорите на анкетираните студенти (ж), които предпочитат формите с по-слаба повелителност и заповедност, като: Нека да си дадем малко почивка! – Може би трябва да си дадем малко почивка!; Трябва да си останем приятели! – Надявам се да си останем приятели!

Но фигурират и отговори, при които е налице силна категоричност, даже агресивност, която не е обичайна за женския езиков модел: Не ми се прави на ангел! – Не ме разигравай повече!; Събирай си нещата и да те няма! – Вън, махай се от очите ми!

2. 
   Обръщения и умалителни конструкции с притежателни местоимения
   

Този тип обръщения не са особено характерни за мъжкия езиков модел. Анкетираните представят микродиалози, примери с обръщения при диалог между близки. При анализа прави впечатление отсъствието на т.нар. нежни обръщения и по-скоро се подчертава дистанцираността или сериозността на мъжа, чиято роля е водеща в диалога. Това напълно съответства на концепцията, че силовата роля е мъжката, която е еталон за норма в публичното, а и в частното пространство.

3. 
   Риторични въпроси
   

От анализа на анкетите става ясно също така, че и представителите (м) от областта на културата, изкуството и хуманитаристиката като цяло предпочитат използването на този тип фрази – Не трябва да се разстройвам, така ли?; Съгласен си с мене, нали?; Това трябва да е и моето мнение, не мислиш ли?; Прав ли съм?; Не е ли така, кажи?

4. 
   Желателни изречения и речев етикет
   

В синхрон с женското многословие при поздрав с близки хора може да отбележим следните елементи: честото махане с ръка, протягане на ръце като за прегръдка, които почти винаги се придружават от следните вербални формули, наситени с разнородни междуметия: Ох, колко се радвам, че си тук! Толкова е хубаво да те видя пак! Е-ее, най-после се срещнахме! – нещо, което рядко може да се види в мъжкото етикетно поведение. Мъжът ще предпочете краткия поздрав, съпроводен с усмивка и ръкостискане.

Хиперболизацията е средство, с което говорещият цели привличане на вниманието върху определен факт, както и понякога да създаде преувеличена представа. М. Цветкова обособява две групи разговорни хиперболи: количествени (сто пъти) и качествени (умрях от яд). Като средство за изразяване на количествена хипербола се използват почти всички части на речта – съществителни, прилагателни, числителни, местоимения, глаголи, наречия. Най-често за обозначаване на извънредно голяма честотност и повторителност на определено действие говорещият прибягва до употреби на пространствени и времеви наречия като постоянно, непрекъснато, вечно, винаги, никога и пр. или прилагателни имена като цял. Числителните и количествените съществителни винаги са кръгли числа – 100, милион, куп, камара и под. От местоименията най-висока честотност се забелязва при обобщителните – всеки, всичко, отрицателните – никой, никакъв, нищо.

Авторката обвързва качествените разговорни хиперболи най-вече с проява на негативни емоции и реакции от страна на говорещия. Средствата, които служат за изразяване на качествени хиперболи, са най-често глаголите умирам, падам, полудявам, побърквам се, а също и устойчиви словосъчетания като изпадам в ужас, получавам удар, става ми лошо. В устното общуване почти безизключително тези глаголи се употребяват в минало или бъдеще време. В повечето случаи хиперболизациите целят не толкова преувеличаване, колкото привличане и задържане на вниманието на събеседника. Затова има и толкова широко приложение в устната практика (вж. Цветкова 1998).

Като един от маркерите на спонтанните езикови съобщения, хиперболите функционират в речта на представителите и на двата пола. Анализът показва, че процентът хиперболи в съобщенията при славяните (ж) е по-висок в сравнение с другите анкетирани, като естествено се отчита и провокацията на предложената тема за дискутиране. Тук се има предвид до каква степен тонът на дискусията позволява споделянето на емоционалните оценки на съответния студент пред групата колеги, както и мястото, и времето на съответното обсъждане.

Бовоар 1994: Бовоар, С. Вторият пол. Колинс-5. София.

Бок 2001: Бок, Г. История на жените и история на пола: аспекти на международен дебат. – В: Демократически преглед, с. 223-247.

Бурдийо 2002: Бурдийо, П. Мъжкото господство. София: ЛИК.

Воденичаров 1999. Воденичаров, П. Език, пол и власт: дискурсен анализ на българските модернизации (30-те и 60-те години). Благоевград: БОАСО.

Воденичаров 2001: Воденичаров,П. Борба срещу мъжествеността в комунистическата държава? (Тя се влюби в мене, може би и аз се влюбих в нея …). Тя на Балканите. Благоевград.

Гаврилова 2001: Гаврилова, Р. Жени в градовете, деца в селата. Тя на Балканите. Благоевград.

Гаврилова 2001: Гаврилова, Р. Между частното и публичното: българските жени през 19 век. Граници на гражданството: европейските жени между традицията и модерността. София, с. 98-108.

Даскалова 1999. Даскалова, Кр. Феминизъм и равноправие в българския 20 век. Майки и дъщери, София, с. 80-105.

Даскалова 2001: Даскалова, Кр. История на жените, феминизъм и рамките за тяхното осмисляне. Теория през границите. София: ПОЛИС, с. 28-58.

Димитрова 2002: Димитрова, Сн. Тялото. Жените и мъжете в миналото 19-20 век. Благоевград, с. 19-33.

Каталан 1999. Каталан, З. Мълчанието като дискурс и дискурсът на мълчанието. Майки и дъщери. Поколения и посоки в българския феминизъм. София: ПОЛИС, с. 9-25.

Кирова 2010: Кирова, М., К. Славова. Идентичности в преход: род, медии и популярна култура в България след 1989 г. ПОЛИС. София.

Колева 2001: Колева, Д. Мъжки работи, женски истории: проблематичността на опита и гледната точка на жените през погледа на устните истории. Тя на Балканите. Благоевград.

Личева 2001. Личева, А. Теоретизация върху женския глас: философия и основания. Теория през границите. София: ПОЛИС, с. 169-183.

Мухарска 2001: Мухарска, Р. Род и език. Теория през границите. София: ПОЛИС, с. 105-121.

Скот 2005: Скот, Д. Ехо-фантазия. История и конструирането на идентичността. София: ИК Сема РШ.

Цветкова 1998: Цветкова, М. Хиперболизация в българската разговорна реч и в средствата за масово осведомяване – цели, средства, възприемане. – В: Проблеми на българската разговорна реч. кн. 2, Велико Търново, с. 158-168.