Емоционална пластичност
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
ЗАРИБЕНИ ОТ ЩАСТИЕТОСамонавиването и „бутилирането“ не са единствените безполезни техники за справяне със стреса от ежедневието. Друга често срещана стратегия е убеждението, че по един или друг начин всичко ще бъде наред, стига да запазим усмивката на лицето си. Независимо какво твърди холивудският сценарий, Форест Гъмп не е измислил усмихнатото личице. Но след петдесет години и стотици милиони значки, тениски и чаши за кафе с думите „Приятен ден“, тази оцветена в яркожълто окръжност с извита усмивка и две черни точки за очи е не по-малко емблематична от трибагреника в червено, бяло и синьо. (И защо не, след като „търсенето на щастие“ заема централно място в Декларацията за независимостта на Америка.) В дигиталната ера усмихнатото личице се е превърнало в емотикони и емоджита (Японските оператори на мобилни услуги са първите, които предлагат използването на картинни символи при писането на съобщения. Тези символи стават популярни под името emoji. – Бел. пр.), които се появяват навсякъде. (Малко отклонение: Наскоро открих, че ако се опитам постарому да набера последователно двоеточие и дясна скоба :), компютърът ми го трансформира в ☺, независимо дали искам или не.) А с напредъка ‒ или, според някои, упадъка ‒ на консуматорската ни култура маркетолозите се втурват презглава да изпълняват желанията, които още не знаем, че имаме, и изразяващият блаженство Мистър Смайли повече от всякога се превръща в Светия Граал и в основополагащ принцип на нашето съществуване. Един момент. Не е ли щастието причината да сме тук? Не е ли добре да сме щастливи? Всъщност зависи. Преди няколко години двама изследователи от Калифорнийския университет в Бъркли, Лий Ан Харкър и Дачър Келтнър, претърсват архива на Милс Колидж, разположено наблизо частно девическо училище, и започват да изучават снимките от годишниците в периода между 1958 и 1960 година. Както бихте научили от всеки изследовател на щастието, искрената и фалшивата усмивка задействат различни групи мускули и с това съображение двамата учени анализират изражението на лицето на всяка ученичка, за да разберат кой мускул е активиран – zygomaticus major или orbicularis oculi. Когато реагираме с истинска, широка и ярка усмивка, която набраздява с фини бръчици кожата около очите, участват и двете мускулни групи. Но тъй като свиването на оrbicularis oculi е неволево движение, ако носим щастливото изражение като маска, този мъничък мускул, разположен в близост до очите, остава в покой. Така Харкър и Келтнър разбират дали в момента, в който снимката е била направена, положителната емоция на всяко момиче е била непресторена. Оказва се, че момичетата, показали на страниците на годишника своята най-слънчева и искрена усмивка в краткия миг, в който щраква затворът на фотоапарата, трийсет години по-късно се справят много по-добре от съученичките си, чиято усмивка е била по-неистинска. Притежателките на искрени усмивки имат по-сполучливи бракове, по-хубав живот и се чувстват по-удовлетворени. Щрак. Ако можехме да избираме, вероятно всички бихме предпочели да изпитваме радост през цялото време и естествено това приятно състояние си има своите преимущества. „Положителната“ емоция се свързва с по-нисък риск от различни психически заболявания, сред които депресия, тревожност и гранично разстройство на личността. Позитивните емоции ни тласкат към успеха, помагат ни да взимаме по-добри решения, намаляват риска от заболявания и ни позволяват да живеем по-дълго. В някои случаи ни помагат дори да разширим границите на своето мислене и поведение, като насочват вниманието ни към нова за нас информация и възможности. Помагат ни да изградим жизненоважни социални, физически и когнитивни ресурси, които са предпоставка за постигането на положителни резултати и взаимоотношения. След всичко това нищо чудно да заключите, че по своя принос към човешкото благополучие щастието си поделя първото място заедно с храната и слънцето. Но както вече осъзнава нашето все по-затлъстяващо и измъчвано от злокачествени кожни образувания общество, в прекомерни количества хубавото не е на хубаво. Изследванията показват, че е възможно не само да бъдеш прекалено щастлив, но и да изпитваш такова щастие, което ти вреди, и също да търсиш щастието в неправилно време и по погрешен начин. Не казвам по цял ден да обикаляте със сериозно изражение на лицето. Но се надявам да ви насърча да търсите щастието в перспектива и да възприемете „негативните“ си емоции в една нова и по-приемлива светлина. С категоричност мога да заявя, че определянето им като „негативни“ само подхранва мита, че тези полезни – макар и понякога подлагащи силите ни на изпитание – емоции са действително негативни. Ако мога да ви убедя в противното, ще бъда щастлива. (Но не прекалено щастлива.) Под въздействие на еуфорията сме склонни да пренебрегваме важни заплахи и опасности. Не е пресилено да се допусне, че прекомерното щастие е в състояние сериозно да ти навреди. Възможно е да се отдадеш на рисково поведение, каквото е прекаляването с алкохола („Петият аперитив е от мен!“), преяждането („Ммм, още едно парче торта!“), пренебрежителното отношение към контрацепцията („Какво може да се обърка?“) и употребата на наркотици („Да се позабавляваме!“). Прекаленото и неограничено лекомислие и отсъствието на достатъчно трезви емоции може да е белег за развиването на мания и важен симптом за психическо заболяване. Хората с високи нива на щастие обикновено са по-праволинейни в поведението си. Това е така, защото настроението въздейства върху начина, по който мозъкът ни преработва информацията. Когато животът е хубав и се чувстваме прекрасно, а заобикалящата ни среда е позната и безопасна, не изпитваме нужда да размишляваме надълбоко за предизвикателствата от ежедневието – което обяснява защо силно позитивните индивиди проявяват по-малко креативност от хората, чиито положителни емоции са с по-умерен характер. Нямам намерението да категоризирам щастливците измежду нас, но когато сме в настроението „всичко е прекрасно!“, много по-лесно прибягваме до прибързани заключения и готови шаблони. Щастливите много често отдават по-голямо значение на привидната информация за сметка на оформящата се с течение на времето по-детайлна картина. Поради това нерядко стават жертва на така наречения ефект на ореола, при който приемаме автоматично, че чаровникът, когото сме срещнали на партито, е мил човек само защото се облича жестоко и е толкова забавен. Или пък решаваме, че очилаткото на средна възраст с дипломатическото куфарче е по-интелигентен и сериозен от 22-годишната блондинка, носеща розови секси панталонки на Juicy Couture. Така наречените отрицателни емоции предполагат по- бавна и систематична обработка на информацията. Доверяваме се по-малко на прибързаните заключения и обръщаме повече внимание на важните детайли под повърхността. (Добре де, чаровникът си го бива и изглежда, че си пада по теб, но защо крие зад гърба си ръката си с годежния пръстен?) Не е ли любопитно, че най-прочутите детективи от литературата и киното са крайно свадливи? И че най-големият веселяк на випуска никога не произнася официалната реч по време на прощалната церемония? „Негативното“ настроение провокира един по-задълбочен и адаптивен начин на мислене, който ни помага да разгледаме фактите от различен ъгъл и с творчески подход. Когато сме разстроени, сме по-съсредоточени и стигаме до по-голяма дълбочина. Хората в „негативно“ състояние на духа не са толкова лековерни, по-скептични са, докато щастието приема с лекота привидните решения и се подлъгва по фалшивите усмивки. (Тази ослепителна белота под тънкия засукан мустак не показва ли, че само zygomaticus major е в играта, или може би orbicularis oculi също участва?) Кой поставя под съмнение очевидната истина, когато всичко върви добре? Щастливият човек ще направи уверено следващата крачка и ще положи подписа си върху определеното за целта място. Парадоксът на щастието е, че съзнателният стремеж към него е фундаментално несъвместим със самата природа на щастието. Истинското щастие се ражда от отдаването на някаква дейност заради самата нея, а не поради външна причина, дори когато тази причина е нещо толкова чистосърдечно като желанието да бъдеш щастлив. Стремежът към щастие създава очаквания, което потвърждава популярната фраза „Очакванията са сигурна гаранция за бъдещо недоволство“. Затова празниците и семейните събирания често се оказват разочароващи, да не кажа направо потискащи. Имаме толкова големи очаквания, които е почти невъзможно да бъдат оправдани. В едно проучване участниците получават фалшива вестникарска статия, възхваляваща достойнствата на щастието, а друга, контролна група, в това време чете материал, в който изобщо не става дума за щастие. После и двете групи гледат избрани на случаен принцип видеоклипове, които са или весели, или тъжни. След края на „позитивния“ филм участниците, които се запознават предварително с преимуществата на щастието, се чувстват по-малко щастливи в сравнение с хората от контролната група, които са гледали същото видео. С отдаването на прекалено голямо значение на щастието се увеличават и очакванията им за това какъв „трябва“ да е животът, което ги прави по-уязвими за разочарованието. В друго проучване участниците получават задачата да прослушат балета Пролетно тайнство на Стравински – музикално произведение, което е толкова нехармонично и дразнещо, че предизвиква безредици по време на дебюта си през 1913 година. Част от доброволците получават указанието да се опитат да се почувстват възможно най-щастливи, докато слушат музиката. Впоследствие те оценяват нивото си на щастие като по-ниско в сравнение с контролна група, която не била „по петите на Мистър Смайли“. Настървеното преследване на щастието може също така да бъде изолиращо. Оказва се, че колкото по-високо хората поставят щастието в списъка на личните си цели, толкова по-самотни са в ежедневието си. Обликът на щастието се определя и от специфичните културни различия, което създава риска да бъдеш щастлив по неправилния начин. В Северна Америка щастието зависи от личните постижения (в това число и удоволствието), докато в Източна Азия щастието се свързва със социалната хармония. Американците от китайски произход предпочитат усещането за удовлетворение, а онези с европейски корени залагат на вълнението. Японската култура е изградена въз основа на лоялността в тясната ѝ свързаност с чувството за вина, докато американската подхранва повече социално неангажирани емоции като гордост и гняв. За да бъдеш щастлив в дадена култура, чувствата ти до голяма степен трябва да бъдат в синхрон с нейната дефиниция за щастие. С две думи преследването на щастието може да бъде не по-малко саморазрушително от „бутилирането“ и самонавиването, за които говорихме по-рано. Всички тези механизми за справяне произлизат от дискомфорта, който изпитваме спрямо негативните емоции, и от нежеланието ни да преживеем дори най-малкото страдание. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|