Емоционална пластичност
A. Не обръщаш внимание на тревогата и гнева си. Накрая всичко ще се уталожи, а и бездруго имаш още куп неща на главата си. Б
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
| A. Не обръщаш внимание на тревогата и гнева си. Накрая всичко ще се уталожи, а и бездруго имаш още куп неща на главата си.
Б. Обмисляш дълго и настойчиво какво ще наговориш на шефа си и до припадък репетираш наум какво ще кажеш ти и какво ще каже той. В. Отделяш време да помислиш защо промяната те разстройва, решаваш да обсъдиш това с шефа си и се залавяш отново за работа. 2..Тригодишният ти пакостник разхвърля играчките си по пода. Прибираш се след дълъг ден в офиса, препъваш се в тях и крясваш на детето. Как ще постъпиш после? A. Ще махнеш с ръка, омаловажавайки избухването си: „Всичко е наред, просто имах тежък ден.“ Б. Цяла вечер ще се самообвиняваш за грубото си отношение, питайки се защо винаги реагираш така, и ще стигнеш до извода, че си най-лошият родител на света. В. Ще обсъдиш изминалия ден с партньора си, ще осъзнаеш, че реакцията към сина ти е свързана с гнева, който изпитваш към шефа си. Ще прегърнеш детето, ще се извиниш и ще му помогнеш да се приготви за сън. 3..Преживяваш болезнена раздяла с гаджето си. Какво правиш? A. Излизаш да пийнеш с приятели, за да се разсееш. Възможно е дори да се запознаеш с нови хора. Това ще ти помогне да притъпиш болката. Б. Затваряш се вкъщи и си блъскаш главата къде си сгрешил? Питаш се защо винаги се проваляш във връзките? В. Известно време се чувстваш зле. Пишеш или говориш с приятели за горчивото преживяване и извличаш важни поуки от него. Ако имаш най-много отговори „А“, ти си „бутилиращ“ тип (Bottle emotions (англ.) - потискам, сдържам емоциите си – Бел. пр.). Хората от този тип се опитват да се откачат от въдицата, като си гледат работата, оставяйки емоциите настрана. Склонни са да загърбват нежеланите чувства, защото са дискомфортни и разсейващи или защото вярват, че всяко поведение, което не издава стопроцентово щастие, е проява на слабост или сигурен начин да отблъснеш хората около себе си. Ако си „бутилиращ“ тип, който мрази работата си, вероятно ще отхвърляш съзнателно негативните чувства, като си казваш: „Поне имам работа“. Ако връзката ти е нещастна, ще се оставиш да бъдеш погълнат от проект, който просто трябва да се свърши. Ако си склонен да пренебрегваш себе си в името на другите, вероятно ще отпъждаш тъгата и напрежението, като си напомняш, че и твоето време ще дойде. Ако си ръководител на екип от хора, които се тревожат заради орязването на бюджета и планираното преструктуриране, вероятно ще стъпваш на пръсти около тези теми от страх да не отвориш емоционална помийна яма. Въпреки че хората невинаги се държат според установените в научните изследвания норми по полов признак, обикновено клиентите ми не се учудват, като им кажа, че по-голяма склонност към „бутилиране“ на емоциите проявяват мъжете. Когато започнах да изучавам психология през 90-те години, впечатление ми направи развитието на една процъфтяваща индустрия, която бълваше книги, разглеждащи различията между половете по един доста емоционален начин. Така например Мъжете са от Марс, жените – от Венера, написана от консултанта по връзките Джон Грей, се продаде в десет милиона екземпляра. Друга изключително успешна книга от онова време, Ти просто не разбираш от езиковеда Дебора Танен, изучава различния начин, по който мъжете и жените си служат с езика, за да общуват или по-точно да не общуват. Днес можем да видим пародията на тези стереотипи в общуването в комедийния видеоклип Въпросът не е в пирона (It’s not about the nail), който се разпространява в мрежата. В този клип на екрана се появява млада жена, която се оплаква на приятеля си колко зле се чувства. Непрекъснато изпитвам напрежение ‒ казва тя. ‒ Усещам го в главата. Просто не ми дава мира. Не знам дали някога ще спре. Камерата се отдръпва и тогава виждаме пирона, който стърчи от челото на жената. Приятелят ѝ също го вижда. Имаш пирон в главата – отговаря той сухо. Какъв ти пирон! – повишава тон тя. – Всичко се опит-ваш да поправяш. Просто не можеш да се сдържиш. Само това ти е в главата, а единственото, което искам аз, е да ме изслушаш. Той въздиша и пробва друг подход: Съжалявам, сигурно ти е много тежко. Благодаря. Така е – казва тя, след което се навежда да го целуне и гвоздеят се забива в челото му. Ох! Видеото е смешно, защото съдържа зрънце житейска истина: обикновено се смята, че мъжете са ориентирани към решаването на задачи, а жените по всеобщо мнение са по-емоционалните същества. Русокосият тип от клипчето проявява класическо поведение на „бутилиране“ на емоциите – стегни се, вземи мерки и давай напред. Действие, действие, действие! В края на краищата приятелката му има гвоздей в главата и негов дълг е да го обяви и да намери решение. Бедата с „бутилирането“ е, че пренебрегвайки емоциите си, няма как да стигнеш до корена на причините, които ги пораждат (да, гвоздеят е причина за болката, но преди всичко въпросът е как се е озовал там). В дълбочина проблемът остава нерешен. Неведнъж съм срещала представители на „бутилиращия“ тип, които години наред не помръдват от все същата мизерна работа, взаимоотношения или обстоятелства. Те са толкова погълнати от фикс идеята за действие и от желанието да бъдат образец за усърдие, че от години не са изпитвали истинска емоция, което изключва всякаква възможност за значима промяна и развитие. Друга особеност на „бутилиращото“ поведение е свързана с явното престараване да се мисли положително и всичко отрицателно да се изхвърли от съзнанието. За съжаление, усилието да не правиш нещо изразходва изумително голямо количество умствена енергия. Изследванията показват, че мислите и емоциите ни набират още по-голяма сила, когато се опитваме да ги пренебрегнем или ограничим. В едно изключително елементарно и доста известно проучване, проведено от покойния социален психолог Даниел Уегнър, участниците били инструктирани да не мислят за бели мечки. Провалът бил позорен. По-късно, след прекратяване на забраната същите тези хора много по-често били спохождани от мисълта за белите мечки в сравнение с контролна група, която не била подложена на това ограничение. Ако по време на диета сте мечтали за парче шоколадова торта или пържени картофки, тогава познавате обратния ефект на съвети като „просто не мисли за това“ или други стратегии на отбягване. В това е иронията на „бутилирането“. Имаме усещането, че ни дава контрол, но всъщност ни го отнема. Първо, емоции те са тези, които командват. И, второ, потиснатите емоции неизбежно излизат на повърхността, когато най-малко очакваме. Психолозите наричат този процес емоционален теч. Да приемем, че си ядосан на брат си. Опитваш се да потиснеш чувството. Но след чаша вино по случай Деня на благодарността от устата ти се изплъзва хаплива забележка. Налице е семеен скандал. В друг случай пренебрегваш разочарованието си от това, че си се разминал с дългоочаквано повишение в службата, и само след няколко дни се хващаш, че ревеш като бебе, докато гледаш Армагедон за десети път. Такъв е рискът при „бутилирането“. Обикновено потискаме емоциите си с най-добри намерения. И това ни създава усещането за ефективност. Казваме си „мисли позитивно“, „гледай напред“, „стегни се“. И ‒ пуф! ‒ нежеланите емоции изчезват просто така, като по чудо. Но всъщност те са останали скрити под повърхността, готови по всяко време да изскочат с неподозирана сила, нараснала многократно под въздействие на херметическото налягане, упражнено върху тях. Не е изненадващо и това, че „бутилирането“ оказва отрицателен ефект върху взаимоотношенията. „Току-що имахме ужасна разправия, а той излезе за работа, като че ли нищо не е било – казва съкрушената жена за съпруга си, който има навика да се „бутилира“. – Изобщо не му пука!“ Изследователи са установили, че потискането на емоциите повишава кръвното налягане на околните дори когато те нямат представа, че човекът до тях „бутилира“ емоциите си. Почакайте само адвокатите да се доберат до това проучване! „Ваша чест, съпругът на клиентката ми ще я докара до инфаркт, защото отказва да изразява чувствата си.“ Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|