Емоционална пластичност
КАК ИСКАМ ДА ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ МИ?
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
КАК ИСКАМ ДА ИЗГЛЕЖДА ЖИВОТЪТ МИ?Психолози правят проучване сред група млади хора на около 22-24 години, като искат от тях да напишат писмо до бъдещото си „аз“, в което да говорят за своето сегашно „аз“. Някои са инструктирани да се обърнат към своето „близко аз“, от което ги дели само период от три месеца, а други – да се пренесат две десетилетия напред и да отправят послание към своето „далечно аз“. Насоките, които им дават, са: „Помислете какви ще бъдете [тогава]… и разкажете какви сте сега, кои въпроси са важни и близки на сърцето ви и как възприемате живота си.“ С други думи, участниците трябвало да помислят и да разкрият кое е от значение за тях. След завършването на писмата двете групи получават въпросници, в които са описани три незаконни ситуации – купуват компютър, за който знаят, че е откраднат; извършват застрахователна измама; или свалят от интернет нелегално съдържание ‒ и трябва да отговорят на въпроса дали биха взели участие в тях. Хората, написали писмо до своето далечно „аз“, показват много по-малко охота да се забъркат в предложените съмнителни дейности. На пръв поглед изглежда необяснимо как съчиняването на едно писмо – пък било то и до себе си – би могло да промени отношението към поведението ти. Докато пишат обаче, участниците създават така наречената приемственост на „аз“-а. Свързвайки се с далечното си „аз“ и с ценностите си, те успяват да се възприемат като личности с дълбоки убеждения и морални устои, които ще останат непокътнати дори когато други аспекти и ситуации от живота им се променят. И обратното, хората, които трябвало да надникнат в близкото бъдеще след три месеца, възприемат своето далечно „аз“ като някакъв въображаем непознат – склонност, която, според това проучване, често проявяваме. Съответно участниците взимат такива решения, сякаш някой друг, а не те, ще понесат резултатите от направения избор. В крайна сметка, ако вярваш, че човекът, който ще бъдеш след период от двайсет години, няма почти нищо общо с този, който си сега, какво от това, че купуваш крадени стоки, мамиш застрахователната компания или – да вземем няколко често срещани примера от реалния живот – пушиш цигари, изхарчваш парите от пенсионния си фонд или изпразваш кредитната си карта? Създавайки приемственост на „аз“-а, човек не само се предпазва от взимането на лоши решения, но се чувства мотивиран да търси добрите. В друг експеримент участниците на колежанска възраст трябвало да си представят, че най-неочаквано се сдобиват със сумата от 1000 долара. Задачата им била да разпределят парите в четири различни категории: „ще ги използвам, за да купя нещо хубаво на любим човек“, „ще ги инвестирам в пенсионния си фонд“, „ще планирам забавно и шантаво преживяване“ и „ще ги внеса в банкова сметка“. Но преди участниците да разделят въображаемата сума, изследователите поставят всеки от тях в определени виртуални условия. Половината група вижда дигитален образ на сегашното си „аз“, а другата половина – на себе си, както биха изглеждали на седемдесет. Както може да се досетите, групата, която вижда своята по-възрастна проекция, заделя два пъти повече от несъществуващите пари за пенсионния си фонд. Мисленето в перспектива води до действия, които ни облагодетелстват в дългосрочен план. Джеф Кини е автор на поредицата за деца и бестселър Дневникът на един дръндьо (продаден в 150 милиона екземпляра на 45 езика). Въпреки въодушевлението от успеха на идеята му и намерението да продължи да я развива, той знае, че едно-единствено творение не стига за цял живот. „Ако целият ми живот се въртеше около „един дръндьо“ – казва пред Ню Йорк Таймс, – нямаше да е пълноценен. Не искам до края на дните си да продавам калъфки за възглавници с този дръндьо.“ Свързвайки се с бъдещото си „аз“, Кини намира мотивацията да промени пътя си по такъв начин, че да отговаря по-добре на ценностите му. Той открива книжарница в родния си град, където от време на време провежда курсове за карикатуристи и работи извънредно на касата и в кафенето. Смята, че е важно и редно да се отплати на света за всичко, което е получил. „Ако тази книжарница промени живота на едно-единствено дете – казва той, – значи си е струвало.“ Историите на Кини и Шедиак разкриват една важна истина: ако знаеш кои са твоите лични ценности и ги следваш в живота си, най-вероятно се харесваш такъв, какъвто си. Не изпитваш нужда да се сравняваш с другите, защото според собствените си разбирания ти си успял човек. Според Шедиак успехът означава животът ти да е пълен с любов и взаимност; а според Кини – да даваш на останалите. По собствените им стандарти и двамата са успели мъже. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|