Мисли в перспектива. Представи си, че си поел по пътя на непрекъснато израстване и че това е дългосрочен ангажимент. Крайните самооценки на базата на минали истории („Не ме бива в говоренето пред публика“ или „Не ме бива в спорта“) са точно това – истории. А не твоя съдба.
Бъди противоречив.В Дзен будизма е обичайна практика да се размишлява върху парадокси, като например „Какъв е звукът от пляскането с една ръка?“. Вероятно в живота ти има парадокси, които ще можеш да разгледаш с похватите на Дзен. Може да обичаш и в същото време да мразиш родния град, семейството или тялото си. Да се чувстваш едновременно жертва и отговорен за приключването на една връзка. Признаването и приемането на тези привидни противоречия повишава прага на търпимост спрямо ежедневната несигурност.
Смей се. Чувството за хумор може да се използва като практика за дистанциране, защото те кара да откриваш нови възможности във всяка ситуация. Стига да не го използваш като параван за вътрешната си болка („бутилиране“), намирането на причина да се пошегуваш със себе си или с положението си ще ти помогне да го приемеш и после да се дистанцираш от него.
Променяй гледната си точка. Опитай се да разгледаш проблемите си от позицията на някой друг – на зъболекаря ти, на детето или на кучето.
Назови го. Винаги когато си зарибен от мисъл или емоция, ги идентифицирай като това, което са (нищо повече от една мисъл или една емоция). Можеш да го постигнеш с помощта на езика: „Хрумна ми мисълта, че...“ или „Имам чувството, че...“. Помни, че не си длъжен да приемаш мнението, което ти налагат мислите и емоциите, а още по-малко да „следваш съветите“ им в действията си. (Между другото, това е моят трик за дистанциране. Прилага се лесно по време на полет или тежко събеседване.)
Говори за себе си в трето лице. Тази стратегия ще ти позволи да се издигнеш над егоистичната си гледна точка и ще регулира реакциите ти по примера на ЛеБрон Джеймс.
