Емоционална пластичност
СЕБЕСЪСТРАДАНИЕТО НЕ ТЕ ПРАВИ СЛАБ ИЛИ МЪРЗЕЛИВ!
Изтегляне 1.79 Mb.
|
Свързани:
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
СЕБЕСЪСТРАДАНИЕТО НЕ ТЕ ПРАВИ СЛАБ ИЛИ МЪРЗЕЛИВ!В днешно време индустриализираното общество, въоръжено с толкова много технологии, ни насърчава да достигаме предела на възможностите си. При някои професии – право, медицина, инвестиционно банкиране, бизнес, технологии – напрежението е неразделна част от длъжностната характеристика. Но стресът не подминава и хората, в чиято работа атмосферата на съперничество е по-малко осезаема. Днес всички бягаме по-бързо, работим по-здраво, будуваме до по-късно и вършим все повече неща едновременно, само за да не изпаднем от надпреварата. В тази среда, която изисква от нас да гледаме на живота като на гладиаторско състезание, проявата на съчувствие към себе си може да се възприеме като признак за отсъствие на амбиции или за пренебрежително отношение към успеха. Съществува погрешното схващане, че трябва да бъдеш безпощаден към себе си, за да не изоставаш от надпреварата. Но хората, които приемат провалите си, са по-мотивирани да се развиват. Способните на себесъстрадание хора си поставят точно толкова високи цели, колкото и самокритичните. Разликата между тях е, че първите не се отчайват, ако не постигнат набелязаната цел. Може да се каже дори, че себесъстраданието ни дава по-голяма преднина пред останалите. В крайна сметка то е свързано със здравословния стил на поведение като правилно хранене, физически упражнения, качествен сън и справяне със стреса в натоварените периоди, когато трябва да се грижим най-добре за себе си. Факт е, че прави имунната система по-силна и ѝ помага да ни пази от болестите, като в същото време насърчава социалните контакти и положителните емоции, които ни стимулират да се движим напред. За съжаление, постмодерното консуматорско общество, в което живеем, се интересува повече от това да ни продава смартфони и продукти в макси опаковка, отколкото от нашето физическо и емоционално здраве. Една от основните задачи на рекламата е да ни внуши неудовлетвореност, за да копнеем за неща, които не е ясно дали са полезни за нас и дали изобщо са ни нужни. Преди време обществото насърчаваше и подкрепяше многодетните семейства и устойчивата социална структура в малките населени места. Ние обаче, като граждани на индустриализирания свят, често живеем на стотици хиляди километри от най-близките си роднини, в анонимни, засилващи социалната изолация градове. А там сме бомбардирани от образите не само на всички скъпи играчки и лъскави джунджурии, които не притежаваме, но и на великолепни мъже и жени, налагащи стандарта на една създадена с фотошоп перфектност, каквато не можем да срещнем в реалността. Междувременно всеки поства в социалните мрежи фотографии от скъпи ресторанти и селфита от изумителни ваканционни преживявания, в резултат на което постоянно сравняваме себе си не само с богатите, атрактивните и „разкрасените“, но и с всеки свой познат, включително и с хлапака, когото в осми клас сме мислели за наркоман и който днес се вози на ламборджини. Според проучванията (макар че това не е изненада за никого) да се сравняваме с хора, които са по-популярни, по-богати или по-силни от нас, може да запрати самочувствието ни на боклука. Това се нарича ефект на контраста и означава, че може да се чувстваш напълно комфортно, докато се печеш по цял бански на Ландс Енд в семейния имот на езерото Окободжи в западна Айова, но една разходка сред полуголите модели по плажовете на Рио де Жанейро или по крайбрежната Венецианската алея в Ел Ей може да се окаже голям залък за егото ти. Дори по-лошо – след като хвърлят поглед на централната фотосесия в еротично списание, мъжете вече се чувстват по-малко влюбени в съпругите или приятелките си. По същия начин една жена може да е напълно доволна от живота си в кокетна редова къща и да се гордее със съпруга си, който е учител на деца със специални потребности, докато не се натъкне на бившия си приятел, който сега е гръден хирург, доброволец в „Лекари без граници“ и наскоро е публикувал първия си роман. Обикновено себеприемането ни търпи тежък удар всеки път, когато започнем да се сравняваме. Според едно изследване младите хора, които най-рядко се сравняват с околните по отношение на външен вид, интелигентност и пари, проявяват и най-слаби признаци на самообвинение, вина и съжаление. От друга страна, социалното сравнение може да бъде особено потискащо, когато сме „изтеглили късата клечка“. Като част от гореспоменатото проучване, изследователският екип кара група полицаи да сравнят полицейската професия с тази на охранителя. Полицаите, които вярват безусловно, че истинските ченгета превъзхождат охранителите, показват най-слаби резултати при оценка на показателите за психическо здраве, включително представа за себе си и удовлетвореност от живота. Става ясно, че започнеш ли да се сравняваш, дори да вярваш, че си най-добрият, развиваш зависимост непрекъснато да се доказваш и да получаваш външно признание за своето превъзходство. Но това е предварително изгубена кауза. Обзалагам се, че винаги ще има някой с по-бърза кола, по-плосък корем или по-голяма къща от теб. В този свят, в който има личности като Том Брадли, Дженифър Лорънс, нобелови лауреати, автори на бестселъри и двайсет и петгодишни милиардери, да градиш самооценката си въз основа на сравними „продуктови характеристики“, е най-прекият път към пълното отчаяние. Ето защо в интерес на емоционалната ти пластичност съветът ми е: гледай в собствената си работа. Помниш ли този израз от училищните дни? Преподавателите го използваха като предупреждение за учениците да не преписват по време на контролно. Но влагаха в него и друг смисъл: спри да се съмняваш в себе си. Върни се за миг в ученическите години. Ето те в класната стая, решаваш тест, въоръжен с двойка подострени моливи и глава пълна с факти. Отговаряш уверено на въпросите, защото си учил цяла седмица. Случайно поглеждаш към съседната редица чинове и забелязваш, че умникът на класа от лявата ти страна, същият, който непрекъснато вдига ръка в час, е отговорил съвсем различно на един от въпросите. Започваш да се притесняваш: Той ли е прав? Или аз греша? Бях сигурен, че отговорът е „Магна харта“, но този знае всичко. Може би все пак отговорът е „Бхагават Гита“. Познай какво следва после? Заменяш верния си отговор с грешен. Излиза, че това хлапе изобщо не е било нито по-умно, нито по-добре информирано от теб. Още по-важно е да гледаш собствената си работа, когато усетиш изкушението да се сравняваш с хора, много над твоята категория. Може да е стимулиращо да си сверяваш часовника с човек, който се справя незначително по-добре от теб, но да се мериш с една истинска суперзвезда или единствен по рода си гений, може да те доведе до отчаяние. Отчасти това се дължи на навика да се фокусираме върху крайния резултат, вместо върху усилията, които трябва да положим. Да си представим, че свириш на цигулка в някакъв камерен оркестър, просто за забавление. Ако мислиш за собственото си развитие, това, че „първата цигулка“ е малко по-добър от теб, ще бъде стимул за усъвършенстване на уменията ти. Ще се упражняваш повече и вероятно ще успееш да стигнеш до неговото ниво. Но да се сравняваш с виртуоз от ранга на Джошуа Бел, може да те докара до лудост. Не бива да забравяш, че освен невероятния си талант, Бел е започнал да взима уроци на четиригодишна възраст, след като майка му го хваща да възпроизвежда с помощта на ластици, опънати на дръжките на дрешника, една мелодия, която чул тя да свири на пианото. Откакто е започнал с уроците, колко часове мислиш, че е прекарал през следващите 20 години, затворен вкъщи, в безкрайни упражнения на цигулката? А ти щеше ли да имаш волята да си толкова дисциплиниран и отдаден? Помисли за всичко, което е пожертвал, прекарвайки безкрайни часове в свирене на гамата. Но дори да смяташ, че би имал волята да се трудиш с такова усърдие, ти не си имал този шанс. И защо тогава да се измъчваш? Да се сравняваш с Джошуа Бел, с Марк Зукърбърг, с Майкъл Джордан или с Мерил Стрийп, е все едно да се учиш да плуваш и да се мериш с някой делфин. Какъв е смисълът? По-добре да бъдеш себе си, отколкото със зъби и нокти да се стремиш да бъдеш нечия по-лоша версия. Изтегляне 1.79 Mb. Сподели с приятели:
|