Емоционална пластичност
Изтегляне 1.81 Mb. Pdf просмотр
|
| контраста и означава, че може да се чувстваш напълно комфортно, докато се печеш по цял бански на Ландс Енд в семейния имот на езерото Окободжи в западна Айова, но една разходка сред полуголите модели по плажовете на Рио де Жанейро или по крайбрежната Венецианската алея в Ел Ей може да се окаже голям залък за егото ти. Дори по-лошо – след като хвърлят поглед на централната фотосесия в еротично списание, мъжете вече се чувстват по- малко влюбени в съпругите или приятелките си. По същия начин една жена може да е напълно доволна от живота си в кокетна редова къща и да се гордее със съпруга си, който е учител на деца със специални потребности, докато не се натъкне на бившия си приятел, който сега е гръден хирург, доброволец в „Лекари без граници“ и наскоро е публикувал първия си роман. Обикновено себеприемането ни търпи тежък удар всеки път, когато започнем да се сравняваме. Според едно изследване младите хора, които най-рядко се сравняват с околните по отношение на външен вид, интелигентност и пари, проявяват и най-слаби признаци на самообвинение, вина и съжаление. От друга страна, социалното сравнение може да бъде особено потискащо, когато сме „изтеглили късата клечка“. Като част от гореспоменатото проучване, изследователският екип кара група полицаи да сравнят полицейската професия с тази на охранителя. Полицаите, които вярват безусловно, че истинските ченгета превъзхождат охранителите, показват най-слаби резултати при оценка на показателите за психическо здраве, включително представа за себе си и удовлетвореност от живота. Става ясно, че започнеш ли да се сравняваш, дори да вярваш, че си най-добрият, развиваш зависимост непрекъснато да се доказваш и да получаваш външно признание за своето превъзходство. Но това е предварително изгубена кауза. Обзалагам се, че винаги ще има някой с по-бърза кола, по-плосък корем или по-голяма къща от теб. В този свят, в който има личности като Том Брадли, Дженифър Лорънс, нобелови лауреати, автори на бестселъри и двайсет и петгодишни милиардери, да градиш самооценката си въз основа на сравними „продуктови характеристики“, е най-прекият път към пълното отчаяние. Ето защо в интерес на емоционалната ти пластичност съветът ми е: гледай в собствената си работа. Помниш ли този израз от училищните дни? Преподавателите го използваха като предупреждение за учениците да не преписват по време на контролно. Но влагаха в него и друг смисъл: спри да се съмняваш в себе си. 66 Върни се за миг в ученическите години. Ето те в класната стая, решаваш тест, въоръжен с двойка подострени моливи и глава пълна с факти. Отговаряш уверено на въпросите, защото си учил цяла седмица. Случайно поглеждаш към съседната редица чинове и забелязваш, че умникът на класа от лявата ти страна, същият, който непрекъснато вдига ръка в час, е отговорил съвсем различно на един от въпросите. Започваш да се притесняваш: Той ли е прав? Или аз греша? Бях сигурен, че отговорът е „Магна харта“, но този знае всичко. Може би все пак отговорът е „Бхагават Гита“. Познай какво следва после? Заменяш верния си отговор с грешен. Излиза, че това хлапе изобщо не е било нито по-умно, нито по-добре информирано от теб. Още по-важно е да гледаш собствената си работа, когато усетиш изкушението да се сравняваш с хора, много над твоята категория. Може да е стимулиращо да си сверяваш часовника с човек, който се справя незначително по-добре от теб, но да се мериш с една истинска суперзвезда или единствен по рода си гений, може да те доведе до отчаяние. Отчасти това се дължи на навика да се фокусираме върху крайния резултат, вместо върху усилията, които трябва да положим. Да си представим, че свириш на цигулка в някакъв камерен оркестър, просто за забавление. Ако мислиш за собственото си развитие, това, че „първата цигулка“ е малко по-добър от теб, ще бъде стимул за усъвършенстване на уменията ти. Ще се упражняваш повече и вероятно ще успееш да стигнеш до неговото ниво. Но да се сравняваш с виртуоз от ранга на Джошуа Бел, може да те докара до лудост. Не бива да забравяш, че освен невероятния си талант, Бел е започнал да взима уроци на четиригодишна възраст, след като майка му го хваща да възпроизвежда с помощта на ластици, опънати на дръжките на дрешника, една мелодия, която чул тя да свири на пианото. Откакто е започнал с уроците, колко часове мислиш, че е прекарал през следващите 20 години, затворен вкъщи, в безкрайни упражнения на цигулката? А ти щеше ли да имаш волята да си толкова дисциплиниран и отдаден? Помисли за всичко, което е пожертвал, прекарвайки безкрайни часове в свирене на гамата. Но дори да смяташ, че би имал волята да се трудиш с такова усърдие, ти не си имал този шанс. И защо тогава да се измъчваш? Да се сравняваш с Джошуа Бел, с Марк Зукърбърг, с Майкъл Джордан или с Мерил Стрийп, е все едно да се учиш да плуваш и да се мериш с някой делфин. Какъв е смисълът? По-добре да бъдеш себе си, отколкото със зъби и нокти да се стремиш да бъдеш нечия по-лоша версия. |