ВЗИМАМЕ РЕШЕНИЯ, КОИТО НЕ СА НАШИ

97
отпуската си на по-хубави места, има домашна помощница, по-успешна кариера, по-щастлив брак или се справя по-добре като родител.
Същото се отнася и за навика да правим сравнения. Подобно на Шедиак и неговата холивудска кариера, за която е смятал, че сам е избрал, докато не осъзнава, че този избор не е негов, всички ние имаме склонността да се придвижваме сляпо напред, ден за ден. Потрябва ли ни насока, тогава се оглеждаме наоколо, за да видим какво правят другите и без да се замислим, приемаме за свои онези избори и решения, за които са ни учили, че представляват универсалният ключ към щастието, като например да имаш висше образование, собствен дом и деца. Но тези неща не са за всеки.
Въпросът е в това, че е много по-лесно да вървиш по утъпкания от другите път, вместо да проправиш свой.
Действията и изборите на другите ни влияят във всяко едно отношение, при това много по-силно, отколкото осъзнаваме – едно удивително явление, известно като социална епидемия. Ако терминът подсказва за вирус, който плъзва сред населението, предавайки се от човек на човек, значи, внушава точната идея. Изследвания показват, че някои видове поведение са също като настинката и грипа – прихващат се от други хора. Рискът да надебелееш се увеличава с всеки затлъстял човек, с когото общуваш. По същия начин расте и вероятността да се разведеш – решение, което приемаме за дълбоко лично и индивидуално, – ако в обкръжението ти има и други двойки, които се разделят.
Но оттук нататък положението става наистина странно. За разлика от инфекциозните заболявания, които се предават от човек на човек, заразното поведение може да се „прихване“ от хора, които никога не си срещал.
Изследователи откриват, че двойките се разделят по-често не само по примера на приятелите си, но и по примера на приятелите на свои приятели.
Точно така: в личния ти живот могат да се намесят дори хора, които не познаваш.
Това важи и за по-маловажните решения. Преподавател от Станфорд наблюдава поведението на повече от четвърт милион самолетни пасажери и установява, че по време на полет един човек е с 30% по-склонен да похарчи пари за нещо, което съседът му по място също си е купил. Когато си приклещен в самолета и няма къде да избягаш, тези 30% могат да те накарат да погълнеш много вредна храна и безсмислени филми, без които иначе лесно би могъл да минеш.
Този тип избори са резултат от несъзнателното взимане на решения – начин на поведение, при който липсва промеждутъкът между стимул и

98
действие, между мислещ и мисъл, и при който се намираме под влияние на стадния инстинкт. Понякога в това няма нищо лошо (тъпият филм в самолета не може да ти навреди); а в някои случаи такова поведение е дори полезно.
Ако приятелите ти спортуват редовно, за теб има доста по-големи шансове да се отлепиш от телевизора.
Но когато с течение на времето взимаш прекалено много неосъзнати автоматични решения, накрая ще излезе, че живееш нечий чужд живот, ръководен от ценности, които не са непременно твои. (Да не говорим, че може да се окажеш с няколко излишни килограма от вредните храни в самолета, които дори не си искал, и също да установиш, че си пропилял часове наред, вместо да четеш книгата, която си планирал, но някак не ти е останало време за това.) Както се пее в песента на Толкинг Хедс: „Може да се запиташ/хей... как стигнах дотук?“
Докато „се носим по течението“, целеустремеността постепенно се отцежда от всекидневието и от работата ни, личните и професионалните ни отношения стават все по-крехки и несигурни и почти гарантирано пропиляваме шансовете си да живеем живот, пълен със смисъл. А в резултат може да се простим с нещата, които сме искали да постигнем.
За да взимаш решенията, които ще те изведат на мечтания път, трябва да осъзнаеш кое е най-важното за теб и то да ти служи като пътепоказател. Ако не отделиш време да осмислиш ценностите си, ще се луташ насам-натам без посока, пропилявайки дните си – в сърфиране в интернет, препращане на върволици от безсмислени имейли и гледане на риалити програми по телевизията, без някога да изпиташ удовлетворение. Липсата на ясно намерение проличава във всяко наше решение (или в липсата на такова) за каквото и да било – от избора на романтичен партньор до място за почивка.
(Та нали ако всички харесвахме едни и същи неща, любимият ми малък хотел щеше да се пръска по шевовете от навалица.)
Непознаването на нашите ценности невинаги води до взимането на автоматични решения. Съществува и рискът да направим неподходящ избор, макар че на пръв поглед всичко изглежда добре обмислено и претеглено, като например купуването на семеен дом на два часа път от местоработата, без да си даваме сметка, че така се лишаваме от нещо, на което държим – повече време с близките си.
Този тип непродуктивни решения изразходват твърде голяма част от енергията ни, която иначе бихме могли да вложим за постигане на целите си.
Не си струва усилието да взимаме решения или да изграждаме отношения, без да разполагаме с ясно осъзнати базови ценности. Това би означавало не

99
само да се борим всеки ден за едни и същи неща, но и да нагаждаме чувствата си към очакванията, които смятаме, че другите имат към нас – например да посрещаме с въодушевление поредното посещение на Уоли Уърлд
(Увеселителен парк от филма "Ваканция"– Бел. пр.), въпреки че предпочитаме да отидем на друго място.

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: