Емоционална пластичност



Pdf просмотр
страница50/106
Дата03.01.2022
Размер1.81 Mb.
#112777
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   106
Д-р-Сюзън Дейвид - Емоционална пластичност - 4eti.me
РАЗОБЛИЧАВАНЕ
На 24 години сержант Джоузеф Дарби служи в армията като войник от запаса. Мобилизиран в първите дни от войната в Ирак, той получава


104
разпределение в никому неизвестния затвор в Абу Гариб, където, без знанието на външния свят, американските войници подлагат задържаните на физически и сексуален тормоз, изтезаване, изнасилване и содомия. Зад затворническите стени това поведение се превръща в нормално и когато в него един след друг се включват всички войници, Дарби си затваря очите за вършещото се насилие. Дори когато другите надзиратели му дават диск със снимки на извършваните извращения, той се забавлява заедно с тях.
„В началото беше забавно“ – разказва Дарби в интервю. Но с времето насилието, на което става свидетел, го кара да осъзнае, че случващото се е „в разрез с всичко, в което вярвам и което съм научил за правилата на войната“.
След няколко дни на напрегнат размисъл той предава диска на по-висш офицер, в резултат на което много от войниците на снимките са подведени под съдебна отговорност.
Подчинението и лоялността са ключови понятия от военната етика. Но в условия на стрес членовете на силно сплотените военни единици могат да станат жертва на опасни модели на групово мислене, проявявайки насилие и нехуманно поведение, каквото при други обстоятелства биха осъдили като погрешно. Зверствата, извършени от войниците в Абу Гариб, са класически пример за потресаващите случаи на групово насилие. Нужно е голямо усилие на волята, за да се устои на притегaтелната мощ на груповото поведение, и Дарби успява да преодолее това въздействие, като се вслушва във вътрешния си глас. Оставайки верен на ценностите си, не просто съумява да разчупи оковите на груповото поведение, но също и да намери куража да направи насилието публично достояние, въпреки че страхът да не бъде изобличен като предател го кара известно време да спи с пистолет под възглавницата.
Въпреки разтърсващите последствия изборът на Дарби бил съвсем простичък. Той притежавал силно вътрешно усещане за добро и зло и затова съвсем естествено взел решението да стане „доносник“.
Когато се свържеш с истинското си „аз“ и с онова, което смяташ за важно, пропастта между емоциите и поведението ти се затваря. Тогава си в състояние да живееш без съжаления и очаквания за бъдещето.
Повечето хора никога няма да попаднат в такива ужасни обстоятелства, каквито преживява сержант Дарби, но затова пък често се изправяме пред необходимостта да избираме: дали да изкарваме прехраната си със съмнителни финансови сделки, къде да живеем, какво образование да осигурим на децата си. Не стига това, ами трябва да взимаме и тривиални решения като: да сготвим ли нещо за вечеря или да поръчаме пица, да


105
повървим ли пеша или да скочим в колата. Както казва Аристотел на сънародниците си много преди да се присъединят към Европейския съюз:
„Ние сме това, което правим обикновено.“
Затова ясното осъзнаване на собствените ни ценности е от ключово значение за промяната и благополучието в живота ни. А не просто защото е добре да имаме ценности. Нещо повече, най-новите изследвания показват, че ценностите помагат да изградим по-силна воля и постоянство и служат като антидот срещу заразата на социалния негативизъм. Те ни предпазват от подсъзнателните стереотипи и убеждения, които ни ограничават, без дори да си даваме сметка за това, но които могат да окажат реално негативно въздействие върху способността ни да посрещаме предизвикателствата.
Представи си, че си студентка по медицина първа година и мечтаеш да станеш лекар, но в средата, в която си израснала, си свикнала да чуваш, че
„момичетата не ги бива в науката“. И се появява първият неуспех, като например слаба оценка на теста по обща биология. В този момент е твърде вероятно да изоставиш специалността, а също и мечтата си.
Освен ако, разбира се, не си наясно какво е значимо за теб. Едно сериозно проучване сред ученици от малцинствените групи установява, че именно ясното определяне на личните им ценности ги предпазва от приемането на опасното обществено послание, че не могат да постигнат високите академични резултати на своите по-привилегировани връстници. По време на изследването гимназистите с афроамерикански и латински произход получават задачата в рамките на 10 минути да напишат какво е от най-голямо значение за тях. В отговорите си посочват всичко от танци до семейство и политика, а ефектът от това елементарно упражнение е удивителен.
Фокусирайки се върху връзката си със света и останалите хора, децата успяват да повишат успеха си и да заличат разликата в постиженията, която ги дели от белите им съученици. В някои случаи този ефект продължава и след записването им в университет. И всичко това само защото са отделили няколко минути, за да помислят в какво вярват истински.
Подобен сценарий се разиграва и за група студентки, записали се в начален курс по физика – класическа ситуация, в която намират почва свързаните с пола и с академичните способности съмнения. Избраните на случаен принцип студентки, които трябвало да се упражняват в утвърждаване на ценностите си, се справили по-добре на тестовете по физика и по време на целия курс. Замисляйки се за дълбоката си същност, те разкриват истинския си потенциал, противно на културния скептицизъм по отношение на способностите им.


106

Времето ни на тази планета е ограничено и е най-добре да го използваме разумно, така че да постигнем нещо, което е стойностно за нас. Много са проучванията, които доказват, че ясното осъзнаване на онова, което наистина има значение, е задължително условие не само за повече щастие, но и за по-добро здраве, по-сигурни бракове и по-високи академични и професионални постижения. Участниците в едно такова изследване, които потвърждават дори само една базова ценност, откликват по-адекватно на предупрежденията за потенциални здравословни проблеми (и изразяват готовност за превантивни мерки). Освен това са по-толерантни спрямо различния светоглед на хората от други култури.
Когато взимаме решения въз основа на нашата лична истина и не позволяваме да бъдем подведени от чуждите представи за „правилно“,
„грешно“, „важно“ или „страхотно“, тогава можем да реагираме конструктивно при всякакви обстоятелства. В състояние сме да продължим уверено напред, освобождавайки се от всички преструвки и навика да се сравняваме с другите.


Сподели с приятели:
1   ...   46   47   48   49   50   51   52   53   ...   106




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница