4. Променяй гледната си точка. Опитай се да разгледаш проблемите си от позицията на някой друг – на зъболекаря ти, на детето или на кучето. 5. Назови го. Винаги когато си зарибен от мисъл или емоция, ги идентифицирай като това, което са (нищо повече от една мисъл или една емоция). Можеш да го постигнеш с помощта на езика: „Хрумна ми мисълта, че...“ или „Имам чувството, че...“. Помни, че не си длъжен да приемаш мнението, което ти налагат мислите и емоциите, а още по- малко да „следваш съветите“ им в действията си. (Между другото, това е моят трик за дистанциране. Прилага се лесно по време на полет или тежко събеседване.)
