Емоционална пластичност

120

Бека Леви от Йейлския институт по обществено здраве също проявява интерес към отговорите на тези въпроси, отправени към участници в други проучвания. В продължение на десетилетия поддържа връзка с тях, проследявайки здравето им. Хората, които отговарят с „вярно“ на въпросите, тоест свързват остаряването с неизбежен упадък или немощ, страдат много повече от всевъзможни заболявания – от дихателни проблеми до загуба на слуха и преждевременна смърт.
В едно от проучванията на Леви близо четиридесет години след като са били попитани за убежденията им, свързани с остаряването, изразилите отрицателно отношение претърпяват сърдечен удар и инсулт два пъти по- често от хората с положителна нагласа. Ето и голямата изненада: тази съществена разлика се запазва, дори след като Леви взима под внимание всички известни рискови фактори като възраст, тегло, кръвно налягане, хронични заболявания, холестерол, семейна обремененост и тютюнопушене.
Следователно основната причина за тази разлика не е физиологична и най- вероятно се дължи на умствената нагласа на анкетираните по отношение на едно фиксирано негативно бъдеще. В друго изследване Леви показва, че хората с фиксирани негативни възгледи за остаряването умират със 7,5 години по-рано от участниците с положителни очаквания към бъдещето.
Това не означава, разбира се, че отрицателните страни на остаряването не съществуват. Няма нищо забавно в скования от болка гръб и в артритните колене, нито в появата на странни кафеникави петна по ръцете. Но що се отнася до ума и уменията ни за оцеляване, до голяма степен представите ни почиват на предположения. Когато си на 24 и не можеш да намериш ключовете за колата си, ще си кажеш: „Снощи доста съм окъснял“. Или просто: „Много ми се събра напоследък“. Но ако си на петдесет и не откриваш ключовете си, е възможно да заключиш: „Олеле, остарявам“.
Истината е, че 50-годишните също може да са подложени на напрежение.
Както и хората на 80. Проучванията показват, че възрастните са по-доволни от живота и допускат по-малко грешки в работата си в сравнение с по- младите си колеги, и също така, че в много аспекти мисленето и паметта се
подобряват с годините. Но обикновено под влиянието на своите фиксирани негативни схващания пренебрегваме тези факти.
Убежденията ни оказват силно въздействие върху нашия мозък. Няколко милисекунди преди да извършим каквото и да е съзнателно движение, като подготовка мозъкът излъчва електрически вълни. Едва тогава те изпращат сигнал за действие до съответните мускули. Тази подготовка за действие –

121
наричана потенциал за готовност – е несъзнателен процес, който обаче се активира от намерението ни. Когато изпитваме по-слабо усещане за собствената си дееспособност и ефективност, „потенциалът за готовност“ на мозъка също намалява.
Гъвкавото себеусещане е крайъгълният камък на емоционалната пластичност. Хората, които притежават „нагласата за развитие“ и се възприемат като движещи фактори в живота си, са по-отворени за нови преживявания, по-склонни да поемат рискове, по-упорити и по-лесно преживяват неуспехите. Малко вероятно е да се впуснат в сляпо подчинение на желанията и ценностите на другите и са много по-креативни и предприемчиви. Всичко това допринася за по-добри резултати било то в сферата на мениджмънта, в научно-изследователската дейност, в обучението на рейнджъри или в областта на взаимоотношенията.
Промените, които активират вътрешното себеусещане на един човек, могат да имат дълбок ефект дори когато корекцията е чисто лексикална. В проучване на общественото мнение преди кметски избори анкетираните гласоподаватели трябвало да отговорят на въпроси, в които актът на гласуване е изразен с глагол („Важно ли е за вас да гласувате на утрешните избори?“) или със съществително („Важно ли е за вас да бъдете
гласоподавател на утрешните избори?“). В първия случай гласуването е представено като поредната точка от безкраен списък със задачи. Във втория вариант гласуването изглежда като възможност да придобиеш стойност, да бъдеш някой – „гласоподавател“. Според официалните данни с тази незначителна лексикална корекция, при която глаголът „гласувам“ е заменен от съществителното „гласоподавател“, изборната активност отбелязва ръст от 10%.
Всички имаме индивидуални качества и особености, които искаме да променим. Но когато се опитаме да осъществим промяната и се натъкнем на трудности, понякога фокусираме цялото си внимание върху онова, което смятаме просто за „съдба“. Тогава си казваме: „Аз съм дебела. Винаги съм била дебела и ще си остана такава.“ Или: „Липсва ми креативност. Открай време се знае, че ще стана лекар или счетоводител.“
Промяната на умствената нагласа започва с това да поставиш под въпрос закостенелите представи, които имаш за себе си и за света (и които противоречат на ценностите ти), и тогава да направиш активния избор да продължиш да учиш и експериментираш, да се развиваш и променяш – всеки ден по малко.

122

Изтегляне 1.81 Mb.

Сподели с приятели: