Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
4. Опознай себе сиЕдна стара японска приказка разказва за войнствен самурай, който предизвикал един дзен майстор да обясни какво представляват раят и адът. Монахът обаче отговорил презрително: - Ти си обикновен хулиган и няма да си губя времето с теб. Самураят се засегнал, вбесил се, измъкнал меча си от ножницата и креснал: - Мога да те убия за такава наглост! - Виждаш ли - спокойно отговорил монахът. - Ето това е адът. Самураят с удивление прозрял колко истина има в думите на монаха и колко силен бил бесът, който го държал в лапите си, успокоил се, прибрал меча и се поклонил с думи на благодарност към монаха за неговия урок. - А това - добавил монахът - е раят. Внезапното пробуждане на самурая за собственото му състояние илюстрира една от основните разлики между това да се оставиш на чувството и да осъзнаеш, че си в негов плен. Максимата на Сократ „познай себе си“ е посветена именно на този крайъгълен камък на емоционалната интелигентност: осъзнаването на собствените ни чувства, и то още докато траят. На пръв поглед може да ни се стори, че чувствата са очевидни; един по-задълбочен размисъл обаче ще ни напомни за моменти, в които не сме обръщали внимание на чувствата си за това или онова, или в които сме осъзнали тези чувства твърде късно. Психолозите използват тромавия термин „метапознание", за да обозначат осъзнаването на мисловния процес, и "метанастроение", за да обозначат осъзнаването от страна а индивида а собствените му емоции. Аз предпочитам да използвам термина самоосъзнатост в смисъл на непрекъснато внимание на човека към вътрешното му състояние. (За мен самоосъзнатост е обърнатото навътре внимание към собствения ни опит.) В това самоосъзнато състояние умът наблюдаваи изследва преживяваето като такова, включително и свързаните с него емоции. (Вж. също Джон Кабат-Зин, „Където и да идеш, ти си там", С., „Изток- Запад“, 2004.) Това качество на съзнанието е сродно с описаното от Фройд „равномерно разпределено внимание“, което той препоръчва на хората, които искат да станат психоаналитици. Такова внимание поема всички сигнали еднакво безпристрастно, като заинтересован, но пасивен свидетел. Някои психоаналитици го наричат „наблюдаващо его“ - способността на самосъзнанието, позволяваща на аналитика да наблюдава собствените си реакции спрямо думите на пациента. Тази способност на свой ред се пробужда у пациента благодарение на свободните асоциации. (Читателят може да намери едно задълбочено сравнение между вниманието на психоаналитика и самоосъзнатостта в Mark Epstein, Thoughts Without a Thinker, New York, Basic Books, 1995. Епетийн отбелязва, че ако подобна способност се развие, тя може да замести съзнанието на наблюдателя и да се превърне в „по-гъвкаво и смело развито его, способно да обхване целия живот“). Подобно самосъзнание като че ли изисква напълно действащ неокортекс, и то най-вече що се отнася до езиковите зони, настроен да улавя и назовава надигналите се емоции. Самоосъзнатостта не е внимание, пометено от емоциите, внимание, което реагира пресилено и прави от мухата слон. То по-скоро е неутрален режим на действие на ума, който му позволява да съхрани разсъдливостта си дори в разгара на чувствена буря. Уилям Стайрън описва нещо подобно, когато говори за дълбоката си депресия и за чувството „че в теб има още някого - призрачен наблюдател, който не се е поддал на безумието на своя двойник и е в състояние да наблюдава с безстрастно любопитство неговата борба“ (William Styron, Darkness Visible: A Memoir of Madness, New York, Random House, 1990, p. 64.) В най-добрия случай самонаблюдението ни позволява подобно равнодушно осъзнаване на страстите и тревогите. В най- лошия обаче то се проявява просто като лека дистанцираност от преживяването, един вид паралелен поток на съзнанието, който кръжи над или до основния поток и регистрира какво се случва, без обаче да бъде потопен в него. Разликата е приблизително следната: в единия режим сте обзети от убийствен бяс към някого, а в другия си казвате: „В момента изпитвам гняв", дори да сте наистина ядосани. На езика на невромеханиката на вниманието тази едва доловима промяна в мозъчната дейност означава, че невронните мрежи в неокортекса активно наблюдават емоцията - първа стъпка към установяването на някакъв контрол.Това осъзнаване а емоциите в основното умение, върху което се изграждат и останалите - например вмоционалният самоконтрол. Накратко казано, самоосъзнатостта означава разбиране както на настроението, така и на мислите ни по отношение на него. Такова е определението на Джон Майер, психолог от университета в Ню Хампшър, който заедно с Питър Салови от Йейл е създал теорията за емоционалната интелигентност (John D. Mayer and Alexander Stevens, “An Emerging Understanding of the Reflective (Meta) Experience of Mood” непубликуван ръкопис, 1993.). Самоосъзнатостта може да бъде пасивно, отбягващо съжденията внимание, насочено към вътрешните ни състояния. Но Майер смята, че тази чувствителност може и да не е винаги толкова равнодушна; някои от обичайните представи, свързани с емоционалната самоосъзнатост, включват реплики като „не трябва да се чувствам така“, „ще си мисля хубави неща, за да се развеселя“, както и заповеди за самоограничаване от типа на „не мисли за това“ като реакция на нещо изключително тревожно. Макар и да има логическа разлика между осъзнаването на чувствата и действията с цел те да бъдат променени, Майер открива, че на практика двата процеса вървят ръка за ръка: признаването на една неприятна емоция се равнява на желание тя да бъде отстранена. Това осъзнаване обаче се отличава от усилията, които полагаме, за да не действаме под диктата на емоционалния импулс. Когато наредим на едно дете, което от яд е ударило другарчето си, да спре незабавно, ние може и да спрем действието, но гневът продължава да кипи. Мислите на детето си остават фиксирани върху повода за яда - „Ама той ми открадна играчката!“ - и емоциите продължават да бушуват. Самоосъзнатостта има по-силен ефект върху тежките чувства на отблъскване: мисълта „в момента изпитвам гняв" ни дава изключителна свобода - и то свобода не само да устоим на съответната емоция, но и да я отхвърлим напълно. Майер смята, че хората могат да бъдат разделени на ясно определени типове в зависимост от вниманието, което обръщат на чувствата си, и от свързаните с него действия. (Mayer and Stevens, “An Emerging Understanding". Някои от термините за тези видове самоосъзнатост са мои варианти на техните категории.) г Самоосъзнати. Осъзнават настроенията си преди още да са отминали и напълно разбираемо имат доста фино регулиран емоционален живот. Яснотата, с която разглеждат емоциите си, подхранва други техни черти: те са независими и уверени в това къде точно са границите им, обикновено са в добро психическо здраве и са оптимистично настроени. Когато настроението им се развали, те не се отдават на размисли, не затъват в мъката и са способни бързо да се измъкнат от нея. Накратко казано, безкомпромисната им осъзнатост им помага да управляват емоциите си. Погълнати. Това са хора, които често се чувстват напълно изгубени в емоциите си и смятат, че не могат да направят нищо, за да се измъкнат от тях. Настроенията им са техни господари. Те са непостоянни и не обръщат кой знае какво внимание на чувствата си, поради което и напълно потъват в тях, без да са в състояние да застанат дори на нищожна дистанция. В резултат на това такива хора не се опитват да се отърват от лошото настроение, тъй като са убедени, че нямат никакъв контрол върху емоционалния си живот. Често се чувстват смазани и не са способни да упражняват никакъв емоционален контрол. Приемащи. Макар и тези хора често да са наясно какво точно чувстват, те обикновено приемат настроенията си и не се опитват да ги променят. В този случай като че ли има два под-вида; хора, които обикновено са в добро настроение и нямат кой знае каква мотивация да го променят, и други, които, макар и да осъзнават ясно чувствата си, са склонни предимно към мрачни периоди, които приемат напълно безропотно и отказват да ги променят, въпреки неприятните усещания. Това е характерно например за депресирани хора, които са се примирили с отчаянието си. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|