Емоционалната Интелигентност
Митът за изпускането на напрежението
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Митът за изпускането на напрежениетоСедя си аз един ден в едно нюйоркско такси. Някакъв младеж пресича улицата и спира точно пред таксито, за да изчака колите да го пуснат. Шофьорът няма търпение да тръгне и започва да натиска клаксона и да подканва с жестове младежа да се махне. В отговор получава само смръщена физиономия и неприличен жест. „Кучи син" - крещи шофьорът и заплашително започва да придвижва колата напред, на подскоци, натиснал едновременно газта и спирачката. При тази смъртна заплаха младежът с нежелание се отмества - и то едва-едва - и стоварва юмрука си върху таксито, докато то пълзи из трафика. Шофьорът на свой ред го засипва с цветущи изрази. Когато най-сетне се отдалечихме, шофьорът, все още видимо раздразнен, ми каза: „Не трябва да прощаваш на никого. Връщаш му го тъпкано - така поне се чувстваш по-добре“. Катарзисът - с други думи изпускането на напрежението - е може би най-възхваляваното средство за овладяване на гнева. Според популярната теория то „помага да се почувстваш отново добре“. Само че, както подсказват и откритията на Зилман, срещу катарзиса също има аргументи. Те се трупат още от петдесетте години, когато психолозите започват да тестват експериментално резултатите от катарзиса и всеки път откриват едно и също - а именно, че изпускането на напрежението не допринася почти с нищо за справянето с гнева (въпреки че може и да създава илюзия за това, тъй като гневът е доста съблазнително чувство). (Вж. например S. K. Mallick and B. R. McCandless. "A Study of Catharsis Aggression", Journal of Personality and Social Psychology 4. 1966. 3a обобщение на това изследване вж. Tavris, Anger: The Misunderstood Emotion.) Възможно е да съществуват условия, при които гневният изблик наистина да свърши работа: например когато се троснем направо на човека, който го заслужава, когато по този начин си връщаме чувството за контрол или поправяме несправедливост, или пък когато нанасяме „оправдана вреда“ на другата страна и я принуждаваме да прекрати някакво рисковано действие, без да си отмъщава. Но тъй като гнева винаги има риск от неконтролируема експлозия, това може да се окаже доста трудно за постигане. Тайс открива, че разюзданият гняв е един от най-лошите начини за охлаждане на страстите: пристъпите на бяс обикновено само подхранват пламъка в емоционалния мозък и допълнително ни ядосват. Когато участниците в експериментите разказват за случаи, в които са изкарали яда си на човека, който го е предизвикал, се оказва, че в крайна сметка отрицателната емоция е продължила по-дълго, вместо да угасне по-бързо. Далеч по ефективен се е оказал подходът първо да се успокоят и едва тогава да се изправят срещу другата страна и да разрешат спора по-конструктивно или самоуверено. Както беше казал веднъж тибетският учител Чогям Трунгпа в отговор на въпроса как е най-добре да се отнасяме към гнева си: „Не го потискайте - но и не го оставяйте да ви командва“. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|