Емоционалната Интелигентност


Емоционална интелигентност и съдба



страница18/148
Дата05.03.2022
Размер0.53 Mb.
#113821
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   148
Емоционалната Интелигентност - Даниъл Голман
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист

Емоционална интелигентност и съдба


Имах един състудент от колежа „Амхърст“, който беше постигнал стопроцентови резултати на всички изпити, през които беше минал при завършване на средното си образование. Въпреки невероятните си интелектуални способности, той прекарваше повечето си време навън, лягаше си късно и пропускаше занятията на следващия ден. Трябваха му почти десет години, за да завърши.
Коефициентът на интелигентност далеч не е единственият елемент, който определя съдбата на хора с приблизително еднакви перспективи, образование и възможности. Когато група учени проследили жизнения път на деветдесет и пет студенти от Харвард, завършили през четиридесетте години - в епохата, когато във висшите училища от Бръшляновата лига се оказвали хора с много по-разнообразни стойности на коефициента за интелигентност в сравнение с днес, - се оказало, че онези с най-високи оценки от изпитите в колежа не били кой знае колко по-успешни от състудентите си с по-нисък успех откъм заплата, производителност или положение в обществото. Те не били по- удовлетворени от живота, не се радвали на по-добри приятелства, семейства или романтични връзки (George Vaillant, Adaptation to Life, Boston, Little, Brown, 1977. Средната стойност на харвардската група е 584 от максимум 800. Д-р Вайлънт, който в момента е в Медицинския факултет на Харвардския университет, ми каза колко слаба е връзката между успеха на изпита и успеха в живота при тези облагодетелствани иначе хора).
Подобно проследяване било извършено и сред 450 момчета, повечето синове на имигранти, две трети от които идвали от семейства на социални помощи от Самървил, Масачусетс - по онова време квартал от бордеи само на няколко преки от Харвард. Една трета имали коефициент на интелигентност под 90. Само че тези стойности не оказали особено влияние на способността им да се справят на работното си място и в живота си като цяло - 7% от мъжете например с коефициент под 80 останали трайно безработни за десет или повече години, същото обаче се случило и със 7% от мъжете с коефициент над 100. Разбира се, съществува определена връзка между коефициента на интелигентност и социално- икономическото равнище на участниците в експеримента, навършили четиридесет и седем. Основната разлика обаче се дължи на умението още от ранна детска възраст да се справяш с лишенията, да контролираш емоциите си и да се разбираш с околните. (К. Felsman and G. Е. Vaillant, 'Resilient Children as Adults. A 40- Year Study", in The Invulnerable Child, edited by E. J. Anderson and B J. Cohler, New York, Guilford Press, 1987.)
Да разгледаме и данните от едно проучване, което тече и в момента, сред осемдесет и един души, завършили на първо или второ място във випуска си през 1981 г. в няколко гимназии в Илинойс. Те, разбира се, са имали най-високите оценки в своите училища. Но макар и да продължават да се справят добре в колежа и да получават отлични оценки, с наближаването на тридесетата им година успехът им е спаднал до средното ниво. Десет години след завършване на гимназия само един от четирима е сред водещите имена в съответната възрастова група в избраната от него професия, а повечето са далеч зад него.
Карън Арнолд, професор по педагогика в Бостънския университет и един от организаторите на експеримента, обяснява откритието така: „Мисля, че всъщност сме открили „послушните" - хората, които знаят как да се развиват в рамките на системата. Само че тези отличници се изправят пред същите изпитания, през които сме преминали и всички ние. Самото понятие за отличник означава просто човек, който е изключително добър в онова, което се измерва с оценки. Нямаме никаква представа обаче как ще реагира той на превратностите в живота" (Карън Apнoлд, която e провела изследването заедно c Тери Дени в Университета в Илинойс, е цитирана в "Чикаго Трибюн" от 29 май 1992 г)
Точно в това е проблемът: академичната интелигентност не дава никаква подготовка за вихъра на житейските трудности - нито пък за възможностите, които получаваме благодарение на тях. И въпреки че прословутият коефициент на интелигентност не е гаранция за просперитет, престиж или щастие, нашите училища и цялата ни култура са се вторачили в академичните способности, оставяйки без никакво внимание емоционалната интелигентност - набор от черти (някои биха казали „характер“), който е от огромна важност за личната ни съдба. Емоционалният живот е предмет, който, също като математиката или четенето, може да се упражнява с повече или по-малко умение и изисква свой собствен пакет от способности. А възможността ни да се справяме с такива предизвикателства играе основна роля в това да разберем защо един процъфтява, а друг - уж със същия интелект - се проваля безславно: емоционалните способности са от по-висок порядък и определят как точно ще използваме всички други умения, с които разполагаме - включително и чистия интелект.
Разбира се, съществуват безброй пътища към успеха, както и куп области, в които се възнаграждават други способности. В нашето общество, което все повече се обляга на знанието, техническите умения със сигурност са изключително важни. Има една детска шега: „Как се казва зубрач на тридесет години? - Ами шеф“. Дори и при „зубрачите" емоционалната интелигентност е необходимо оръжие на работното място, както ще видим в третата част на книгата. Има много доказателства, че хора с адекватно емоционално поведение - хора, които познават чувствата си и могат да ги владеят, като същевременно разчитат с лекота чувствата на другите и ги взимат предвид - имат големи предимства във всяка област на живота, независимо дали става въпрос за любов и интимни връзки или за неписаните правила, определящи успеха в политиката. За хората с развити емоционални умения има по-голяма вероятност да са доволни от живота си, да се справят по-добре в него, след като са овладели навиците, които подхранват собствената им продуктивност; други, които не могат да наложат никакъв контрол над емоционалния си живот, водят безкрайна вътрешна борба и така саботират способността си да работят съсредоточено и да мислят ясно.


Сподели с приятели:
1   ...   14   15   16   17   18   19   20   21   ...   148




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница