Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Възхвала на инстинктаТуморът на Елиът, който растял точно зад челото му, бил с размерите на малък портокал; хирурзите успели да го отстранят изцяло. Въпреки че операцията била обявена за успешна, след нея хората, които го познавали добре, започнали да казват, че Елиът вече не е Елиът - личността му била изменена до неузнаваемост. Въпреки че някога бил успешен корпоративен адвокат, Елиът вече не можел да се задържи на работа. Съпругата му го напуснала. Той пръснал спестяванията си в ялови инвестиции и в крайна сметка трябвало да се пренесе в стаята за гости в къщата на брат си. В проблема му обаче личал озадачаващ модел. Чисто интелектуално той бил по-блестящ от всякога, но не можел да разпределя времето си, пилеел го за дреболии, сякаш бил изгубил всякакво чувство за приоритет. Упреците не го трогвали. Уволнили го от всички адвокатски кантори, в които успявал да започне работа. Въпреки че куп тестове за интелигентност не открили никакъв проблем с умствените му способности, той все пак се решил да отиде на невролог с надеждата, че евентуалното диагностициране на неврологичен проблем ще му помогне да получи инвалидната пенсия, на която смятал, че има право. Иначе щяло да се окаже, че е просто поредният симулант. Антонио Дамазио - неврологът, към когото се обърнал Елиът - бил поразен от факта, че от умствения репертоар на Елиът липсва един основен елемент: въпреки че с логиката, паметта, вниманието и познавателните му способности като цяло всичко било наред, Елиът като че ли нямал никакви чувства по отношение на онова, което е станало с него. (Damasio, Descartes’ Error, op. cit.) Още по-поразително било, че Елиът бил в състояние да разказва за трагичните събития в живота си напълно безстрастно, сякаш е страничен наблюдател на загубите и провалите си, без дори нотка на тъга или гняв, породен от несправедливостите на живота. Собствената му трагедия не го тревожела - Дамазио се ядосвал повече от самия него. Специалистът стигнал до извода, че причината за тази емоционална неосъзнатост е отстраняването на част от префронталните лобове на Елиът заедно с тумора. При операцията били прерязани връзките между ниските центрове на емоционалния мозък, по-конкретно амигдалата и свързаните с нея вериги, и мисловните способности на неокортекса. Мисленето на Елиът станало като на компютър - той можел да направи всяка стъпка при изчисляването на дадено решение, но не можел да приписва стойност на различните възможности. За него всяка опция била неутрална. Дамазио заподозрял, че именно тази безстрастна разсъдливост лежи в основата на проблемите на Елиът: тъй като не обръщал особено внимание на собствените си чувства, сметките му винаги излизали криви. Увреждането личало дори при дребни, ежедневни решения. Когато Дамазио се опитал да определи дата и час за следващата си среща с Елиът, резултатът бил смущаваща нерешителност: Елиът имал аргументи за и против всяка възможна дата, предложена от Дамазио, и не можел да избере. На рационално ниво съществували солидни поводи да приеме или отхвърли всеки възможен момент за прегледа. Само че Елиът нямал усет за тези моменти. Тъкмо липсата на информация за това как се чувства му пречела да има предпочитания. Един от уроците, които можем да извлечем от нерешителността на Елиът, е изключителната важност на чувствата за управлението на безкрайния поток от лични решения, пред които се изправяме всеки ден. Макар и силните чувства да са в състояние да смутят мислите ни, пълната им липса също може да се окаже разрушителна, особено при взимането на решения, от които зависи съдбата ни: каква кариера да изберем, дали да предпочетем сигурната работа или да приемем такава с повече риск, но пък по-интересна, с кого да излизаме, за кого да се оженим, къде да живеем, какъв апартамент да купим, каква къща да наемем - и така до последния ни ден. Подобни решения не могат да се взимат въз основа на напълно рационални съображения; те имат нужда от инстинктивни чувства, както и от опората на емоционалната мъдрост, натрупана благодарение на минал опит. Голата логика не може да определи кой ще бъде нашият партньор в живота, на кого ще вярваме и дори каква работа ще изберем - това са все области, в които лишеният от чувства разум е напълно сляп. Интуитивните сигнали, които ни водят в такива моменти, се проявяват под формата на управлявани от лимбичната система вълни, които буквално усещаме със стомаха си (Дамазио ги нарича „соматични маркери“) - с други думи, точно „под лъжичката". Соматичният маркер е един вид автоматична алармена система, която привлича вниманието ни към потенциална опасност при определи действия. В повечето случай тези маркери ни отклоняват от избор, за който опитът ни предупреждава, че може да бъде опасен, въпреки че могат да ни насочват към наистина златни възможности. В такъв момент обикновено не помним точно какви преживявания са формирали това отрицателно усещане; достатъчен ни е и един гол сигнал, че дадено действие може да се окаже разрушително. Всеки път, когато ни жегне нещо „под лъжичката“, ние веднага можем уверено да се откажем от онова, с което сме се захванали, и да сведем избора си до по-добри възможности. Ключът към затвърждаването на личните ни решения е прост: да се вслушваме в чувствата си. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|