Емоционалната Интелигентност
Една различна интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
- Навигация на страницата:
- Господин Спок и Данни: когато само знание не стига
Една различна интелигентностЗа непредубедения наблюдател четиригодишната Джуди може да изглежда сравнително изолирана на фона на по-общителните деца наоколо. Държи се на дистанция, никога не взима активно участие в игрите. Само че Джуди наблюдава внимателно социалната политика на групата в детската градина и вероятно най- добре от всички деца осъзнава потоците от чувства, които текат из стаята. Напредъкът ѝ в тази област става видим едва когато учителката събира питомците си за игра на „детска градина“. На масата има умалено копие на стаята, с фигурки, на чиито лица са залепени снимки на децата и учителите - нещо като изпит по социална чувствителност. Когато учителката моли Джуди да сложи всяко дете на онова място в стаята, на което то най-много обича да играе - къта за рисуване, къта с кубчетата и т.н., - момичето подрежда фигурките съвсем точно. След това искат от нея да подреди децата в групи, които предпочитат да си играят заедно, и Джуди показва, че познава приятелските връзки на целия клас. Точността на Джуди разкрива, че тя разполага с точна социална карта на групата - проницателност, която е направо изключителна за четиригодишно дете. Подобни умения могат да ѝ позволят по-късно да се превърне в истинска звезда в областите, в които подобни социални умения са от изключителна важност - от продажбите и мениджмънта до дипломацията. Това, че невероятните умения на Джуди изобщо са забелязани, при това толкова рано, се дължи на факта, че тя посещава детската градина „Елиът-Пиърсън“ в кампуса на университета „Тъфтс“, където се разработва проектът „Спектър“ - учебна програма, която цели да култивира различни типове интелигентност. Проектът се гради на представата, че човешките способности изобщо не се вписват в тесните граници на словесните и математическите умения, върху които обикновено се съсредоточават повечето училища. Неговите създатели признават, че таланти като социалната проницателност на Джуди могат да бъдат подкрепяни, а не игнорирани и дори открито наказвани от образованието. Като насърчава децата да развиват пълен набор от качества, които наистина могат да им помогнат да успеят или просто да се чувстват удовлетворени от онова, което правят, училището се превръща в същински курс по житейски умения. Водещият идеолог на проекта „Спектър“ е Хауърд Гарднър, психолог в педагогическия факултет на Харвард. (Основните сътрудници на Гарднър в проекта "Спектър" са Мара Кречевски и Дейвид Фелдман) „Дойде времето - каза ми той - да разширим понятието си за спектър на талантите. Най-същественото, с което образованието може да допринесе за развитието на детето, е да му помогне да се ориентира към област, в която талантите му ще бъдат най-адекватни, където ще се чувства удовлетворено и компетентно. Днес изобщо не мислим за такива неща. Вместо това подлагаме всички на образование, което създава хора, подходящи само за университетски преподаватели. На всичкото отгоре оценяваме децата единствено по този тесен критерий за успеваемост. Трябва да спрем да си губим времето да ги подреждаме непрекъснато, трябва да обърнем малко време на естествените им дарби и да ги развиваме. Съществуват безброй начини да успееш, а с тях и куп различни способности, които да ти помогнат да го направиш (Интервюирах Хауард Гарднър за теорията му за множествената интелигентност в 'Rethinking the Value of Intelligence Tests’ The New York Times Education Supplement, в броя от 3 ноември 1986 r., както и много пъти след това.). Ако изобщо има човек, който да вижда границите на закостенелите стари възгледи за интелигентността, то това е именно Гарднър. Той заявява, че славният марш на тестовете за интелигентност е започнал по време на Първата световна война, когато два милиона американски мъже били буквално сортирани с първия масов тест на хартия, току-що разработен от Луис Търман, психолог в Станфорд. Последвали десетилетия на „тестово мислене“ - възглед, според който „хората или са умни, или не са, възможностите им са вродени и не могат да се променят, а тестът може да каже от кои си. Кандидат-студентският изпит SAT се основава на същите идеи за едно-единствено измерение на способностите, което еднозначно определя бъдещето на всеки един. Цялото ни общество е затънало в блатото на такова мислене“. Влиятелната книга на Гарднър Frames of Mind, публикувана през 1983 г., е манифест, който отхвърля утвърдените възгледи за коефициента на интелигентност; в нея се твърди, че не съществува само една, монолитна интелигентност, която да определя еднозначно успеха в живота, а че има широк спектър от „интелигентности“, със седем основни разновидности. Списъкът му включва двете стандартни академични умения (словесни и математико-логически способности), но в него можем да видим и пространствената ориентация на художника или архитекта, кинестетичния гений на танцьора или спортиста, както и музикалната дарба на композитора и изпълнителя. Списъкът завършва с два примера за, по думите на Гарднър, „лична интелигентност“: умения за общуване като тези на великия терапевт Карл Роджърс или на лидера от световна класа Мартин Лутър Кинг, както и способност за вглеждане навътре, която може да се прояви както в блестящите прозрения на Зигмунд Фройд, така и (естествено, с по-малко фанфари) във вътрешното удовлетворение, което човек изпитва, когато живее в мир с истинските си чувства. Точното описание на подобна интелигентност предполага термина „множествена“: моделът на Гарднър отива далеч отвъд стандартното понятие за коефициента на интелигентност като единен, неизменен фактор. Гарднър осъзнава, че тестовете, които са били наш бич по време на цялото ни образование - от изпитите за гимназията, които са определяли кои от нас ще свършат в техникума и кои ще продължат нагоре, та до кандидат-студентските изпити, на които се решава в кой университет ще отидем и дали изобщо ще отидем някъде - се основават на едно ограничено понятие за интелигентност, което няма никаква връзка с истинското богатство от умения, които определят в каква посока ще тръгне животът ни. Гарднър признава, че седем е напълно произволна бройка за разнообразието от прояви на интелигентността; морето от човешки таланти не може да бъде уловено от никаква цифра. Самият Гарднър и неговите колеги-изследователи достигат до един вариант на списъка с двадесет различни типа интелигентност. Междуличностната интелигентност например включва четири различни умения: лидерство, способност за поддържане на връзки и приятелства, способност за разрешаване на конфликти, както и онзи социален анализ, в който нашата четиригодишна Джуди е толкова добра. Този многостранен възглед за интелигентността рисува една по-богата картина за способностите на детето и за потенциала му да успее в живота от стандартния коефициент за интелигентност. Когато учениците от „Спектър“ се оценяват по скалата на Станфорд-Бине („златният стандарт" в тестовете за интелигентност), резултатите им нямат много общо с тези от теста за спектър на интелигентността на Гарднър (Сравнението между тестовете за интелигентнскт и уменията по "Спектър" е описано в една от главите (в съавторство с Мара Крачевски) в Howard Gardner, Multiple Intelligences: The Theory in Practice, New York, Basic Books, 1993.) Петте деца с най-висок коефициент на интелигентност (от 125 до 133) имат съвсем различни профили в десетте области, измервани от спектровия тест. Така например от петте „най-умни“ деца според тестовете за интелигентност едно е силно в три области, три имат известни дарби в две области, а едно показва умения само в една от областите. Силните им страни са разпръснати случайно: четири от децата имат талант за музика, две - за изобразително изкуство, едно за социално взаимодействие, едно за логика, две са добри в езиковия изказ. Нито едно от петте деца с висок коефициент на интелигентност няма особени заложби по отношение на двигателната си култура, числовите отношения или техниката - числата и машините дори са сред ахилесовите пети на две от децата. Заключението на Гарднър е, че „скалата за интелигентност на Станфорд-Бине не предсказва успешното представяне в една или повече от дейностите, измервани чрез „Спектър““. От друга страна именно резултатите от „Спектър“ дават на родителите и учителите ясни насоки за областите, към които децата ще показват спонтанен интерес и в които ще напреднат достатъчно, за да ги заобичат един ден и да станат истински майстори в тях. Възгледите на Гарднър за многообразието на интелекта продължават да се развиват. Десетина години след публикуването на теорията си Гарднър обобщава личната интелигентност така: „Междуличностната интелигентност е способността ни да разбираме другите хора: какво ги мотивира, как действат и как самите ние да си сътрудничим с тях. Успешните търговци, политици, учители, лекари и религиозни водачи обикновено са хора с високо ниво на междуличностна интелигентност. Вътреличностната интелигентност от друга страна е умението ни да се взираме навътре, да си създадем точен, правдоподобен модел на самите себе си и да сме в състояние да го използваме, за да се справяме ефективно в живота. В друго свое изказване Гарднър отбелязва, че самата същност на междуличностната интелигентност включва „способността да различаваме настроенията, темпераментите, мотивациите и желанията на другите хора и да реагираме адекватно". Част от вътреличностната интелигентност, ключът към себепознанието, е и „достъпът до собствените ни чувства, умението да ги отличаваме едни от други и да черпим от тях, за да насочваме поведението си. (Howard Gardner and Thomas Hatch, “Multiple Intelligences Go to School", Educational Researcher 18, 8, 1989.) Господин Спок и Данни:
|