Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Зараждането на емпатиятаКогато деветмесечната Хоуп вижда как друго бебе пада, очите ѝ се наливат със сълзи и тя допълзява до майка си в търсене на утеха, сякаш самата тя се е наранила. Петнадесетмесечният Майкъл носи мечето си на приятеля си Пол, който плаче. След като това не помага, Майкъл намира одеялцето на Пол и носи и него. Тези малки прояви на симпатия и загриженост са забелязани от майки, обучени да откриват такива актове на eмпaтия. (Майките ca обучени от Мариан Радке-Яроу и Карълайн Зан-Уокслър в Лабораторията по психология на развитието към Националния институт по психично здраве.) Резултатите от проучването сочат, че корените на емпатията могат да бъдат проследени до ранното детство. Почти от самото си раждане бебетата страдат, когато чуят друго бебе да плаче - реакция, която някои разглеждат като най-ранния предшественик на емпатията. (Писах за емпатията, нейните корени в детството и нейната неврология в "Ню Йорк Таймс", 28 март 1989 г). Специалистите по психология на развитието са открили, че бебетата изпитват състрадание под формата на дистрес още преди да осъзнаят съществуването си отделно от другите хора. Само месеци след раждането бебетата реагират на нещастието на околните така, сякаш самите те го изпитват, и плачат, когато видят сълзите на другите деца. На около годинка започват да осъзнават, че страда някой друг, но все още не са съвсем сигурни как да реагират. В едно изследване, проведено от Мартин Л. Хофман в Нюйоркския университет, едногодишно дете води майка си, за да утеши разплаканото му другарче, без да обърне каквото и да е внимание на майката на другото дете, която също е в стаята. Подобно объркване личи и в други случаи, когато едногодишни деца подражават на чуждото нещастие, вероятно за да схванат по-добре онова, което самите те чувстват. Така например ако друго дете нарани пръстите си, наблюдаваното дете може да сложи собствените си пръсти в устата си, за да провери дали и те не са наранени. В друг случай дете вижда майка си да плаче и започва да бърше собствените си очи, въпреки че в тях няма сълзи. Тази така наречена двигателна мимикрия представлява първоначалното, чисто техническо значение на думата „емпатия“, в значението, в което е употребена за пръв път през двадесетте години от американския психолог Е. Б. Тичънър. Това значение се отличава донякъде от основния смисъл на гръцката дума „емпатия“, буквално „вчувстване“ - термин, използван от теоретиците на естетиката за обозначаване на способността да възприемеш субективното преживяване на друг човек. Теорията на Тичънър гласи, че емпатията произлиза от един вид физическо подражание на дистреса на другите, което в последствие може да предизвика и съответната емоционална реакция. Той търсел дума, която да се отличава от „симпатия“ или „състрадание“ - чувство, което можем да изпитваме по принцип към чуждото нещастие, без обаче да споделяме Каквато и да е част от него. Двигателната мимикрия изчезва от репертоара на малките деца около средата на третата година, тъй като те осъзнават, че чуждата болка се различава от тяхната собствена, и по този начин могат по-лесно да утешават другите. Ето една типична случка от дневника на млада майка: Бебето на съседите плаче. Джени се приближава и се опитва да му даде бисквити. Следва го из стаята и сама започва леко да хленчи. Опитва се да го погали по косата, но то се дърпа. После се успокоява, но Джени още изглежда притеснена. Продължава да му носи играчки и да го потупва по главата и раменете. (Marian Radke-Yarrow and Carolyn Zahn-Waxler, "Roots, Motives and Patterns in Childrens Prosocial Behavior" in Development and Maintenance of Prosocial Behavior, Ervin Staub et al. eds., New York, Plenum, 1984). В този момент от развитието си децата започват да се отличават едни от други по отношение на цялостната си чувствителност към емоционалните тегоби на другите. Едни от тях, тези като Джени, са настроени така, че да ги осъзнават, докато други напълно ги изключват. Поредица от изследвания, проведени от Мариан Радке-Яроу и Карълайн Зан-Уокслър в Националния институт по психично здраве, показват, че в повечето случаи разликата в емпатичната настройка се дължи на начина, по който родителите са възпитавали децата си. Откриват, че децата показват повече емпатия, ако в процеса на възпитание родителите са насочвали вниманието им към страданието, което лошото им поведение е причинило на другиго: „Виж само колко я натъжи!“ вместо „Това беше отвратително“. Установяват също така, че емпатията у децата се формира и от чуждите реакции спрямо дистреса, които наблюдават. Подражавайки на онова, което виждат, децата развиват репертоар от емпатични реакции, особено когато се налага да помогнат на други хора, изпаднали в беда. Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|