Емоционалната Интелигентност
Оптимизмът: неизчерпаем източник на мотивация
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Оптимизмът: неизчерпаем източник на мотивацияАмериканците, които се интересуват от плуване, хранеха големи надежди за Мат Бионди, една от звездите на американския отбор на олимпийските игри през 1988 г. Имаше журналисти, които тръбяха, че има вероятност Бионди да подобри рекорда от седем златни медала на Марк Спиц от 1972 г. В първото състезание обаче - 200 метра свободен стил - Бионди разочарова почитателите си и завърши трети. В следващата дисциплина - 100 метра бътерфлай - друг състезател изпревари Бионди буквално с няколко сантиметра и грабна златото, само защото бе положил по-голямо усилие в последните метри. Журналистите започват да спекулират, че пораженията в две последователни дисциплини ще обезкуражат Бионди. Той обаче се съвзе и спечели пет последователни златни медала в следващите състезания. Един от малцината зрители, които не са изненадани от чудотворното му възстановяване, е Мартин Селигман, психолог от Пенсилванския университет, който е тествал оптимизма на Бионди по-рано същата година. По време на експеримента треньорът на плувеца му казва, че е постигнал по-лошо време от реално измереното. Въпреки неприятните новини, Бионди получава кратка почивка, връща се и този път времето - което вече е било доста добро - е направо изключително. Но когато другите членове на отбора - които преди това също са преминали психотест и са се показали песимисти - чуват фалшивите си лоши резултати, при втория опит резултатите им са значително по-лоши (Martin Seligman, Learned Optimism, New York, Knopf, 1991.). Оптимизмът, подобно на надеждата, означава да очакваме, че като цяло всичко в живота ни ще бъде наред, въпреки пораженията и лишенията. От гледна точка на емоционалната интелигентност оптимизмът е умение, което спасява хората от апатията, безнадеждността или депресията в тежки моменти. Както и при надеждата - тази близка негова сродница - оптимизмът е важен инструмент за справяне с проблемите (стига, разбира се, да е реалистичен - твърде наивният оптимизъм може да бъде изключително разрушителен). (Вж. например Carol Whalen et al., “Optimism in Children’s Judgments of Health and Environmental Risks”, Health Psychology 13,1994.). Селигман приравнява оптимизма с начина, по който хората обясняват на самите себе си своите успехи и провали. Оптимистите обикновено смятат, че провалът се дължи на нещо, което може да бъде изменено така, че следващия път да успеят, докато песимистите обвинява себе си и приписват неуспеха на някаква трайна характеристика, която са безсилни да променят. Тези различни обяснения обуславят начина, по който хората реагират на живота като цяло. Така например при отклика на разочароващо събитие - неуспешно интервю за работа например - оптимистите обикновено реагират активно и с надежда, правят си план за действие, търсят помощ и съвет - с други думи, гледат на неуспеха като на нещо, което може да бъде променено. Песимистите за сметка на това реагират с мисълта, че не могат да направят нищо, за да се представят добре следващия път, и затова не правят нищо, за да разрешат проблема; за тях провалът се дължи на някакъв личен недостатък, който винаги ще ги преследва. Също като надеждата, оптимизмът доста точно предсказва академичния успех. В едно проучване сред петстотин първокурсници в Пенсилванския университет през 1984 г. резултатите на студентите от теста по оптимизъм са се оказали по-точни прогнози за бележките им за годината от кандидат-студентския изпит или от оценките им в гимназията. Селигман, който е провел изследването, споделя: „Входните изпити мерят талант, докато повествователният стил може да ти каже кой ще се предаде. Само комбинацията от умерен талант и способността да продължиш напред в лицето на поражението може да доведе до успех. Онова, което липсва в тестовете за способности, е мотивацията. Единственото нещо, което трябва да знаеш за някого, е дали ще продължи напред, когато положението стане непоносимо. Моето предчувствие е, че за определено ниво на интелигентност реалните ви достижения са функция не само на таланта, но и на способността ви да устоявате на пораженията. (Интервю c Мартин Селигман в „Ню Йорк Таймс“, 3 февруари 1987 г.) Една от най-красноречивите демонстрации на силата на оптимизма да мотивира хората можем да видим в проучване, проведено от Селигман сред продавачите на застраховки в компанията „Метлайф". Способността да поемаш откази е изключително важна при всякакви продажби, но при застраховките тя е незаменима, тъй като там съотношението между отрицателните и положителните отговори е обезкуражаващо високо. Именно по тази причина около три четвърти от застрахователните агенти се отказват през първите три години. Селигман открива, че новопостъпилите, които по природа са оптимисти, продават с 37% повече застраховки през първите две години в сравнение с песимистите. А през първите години фирмата напускат два пъти повече песимисти, отколкото оптимисти. Нещо повече. Селигман успява да убеди „Метлайф" да наеме специална група кандидати, които са се представили добре на теста за оптимизъм, но са се провалили на обичайните входни тестове (които сравняват определени техни отговори със стандартен профил, основаващ се на отговорите на агенти, които вече са се доказали). Тази специална група бие песимистите по продажби с 21% през първата година и с 57% през втората. Причината оптимизмът да бъде толкова важен за успешните продажби е именно фактът, че той е емоционално интелигентно отношение. Всяко „не“, с което се сблъска продавачът, е едно малко поражение. Емоционалната реакция спрямо това поражение е жизнено важна за способността на търговеца да мобилизира достатъчно мотивация, за да продължи напред. С натрупването на „не“-тата моралът му може да се окаже подкопан и така всяко следващо обаждане да става все по-трудно. Тези откази са особено тежки за песимиста, който ги тълкува по следния начин: „Аз съм пълен провал, никога няма да успея да продам каквото и да е". Подобна реакция със сигурност ще доведе до апатия и пораженчество, та дори и до депресия. Оптимистите, от друга страна, си казват: „не подхождам както трябва“ или „последният ми събеседник май беше в лошо настроение“. Виждайки причината за провала не в самите себе си, а в самата ситуация, те могат да променят подхода си при следващото обаждане. Докато настройката на песимиста го води към провал, тази на оптимиста посява семената на надеждата. Един от възможните източници на положителната или отрицателната настройка може да е вроденият темперамент - някои хора по природа са склонни да действат по единия или другия начин. Както обаче ще видим и в четиринадесета глава, темпераментът може да бъде обуздан и насочен в определена посока благодарение на жизнения опит. Оптимизмът и надеждата - също както и чувството за безпомощност и отчаяние - могат да бъдат научени. Те се градят на един възглед, който психолозите наричат „лична ефикасност" - виждането, че човек е господар на събитията в живота си и че може да се справи с всяко предизвикателство, което се изпречи на пътя му. Всяко ново умение подсилва чувството на лична ефикасност и и позволява да поемаме повече рискове и все по-трудни предизвикателства. А преодоляването на тези предизвикателства на свой ред допълнително подхранват личната ни ефикасност. Това отношение кара хората да използват по най-добрия възможен начин всяка своя способност - или поне да направят необходимото, за да развият такава способност. Албърт Бандура, психолог от „Станфорд“, който е провел повечето изследвания върху личната ефикасност, чудесно обобщава това: „Отношението на хората към собствените им способности има значително влияние върху тези способности. Способността не е някакъв неизменен предмет, който притежаваме; има огромна разлика между това как ще се представим днес и как - утре. Хората с чувство за лична ефикасност се изправят бързо след като са се спънали. Те подхождат към нещата с мисълта как да се справят с проблема, вместо да се притесняват за това какво може да се обърка. ( Интервю с Албърт Бандура в „Ню Йорк Таймс", 8 май 1988 г.) Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|