Емоционалната Интелигентност
Последиците от лошата настройка
Изтегляне 0.53 Mb.
|
Свързани:
РАБОТЕН-ЛИСТ-Шипка, Ключови думи - работен лист
Последиците от лошата настройкаСтърн твърди, че благодарение на непрекъснатите настройки детето започва да развива чувството, че другите хора могат да споделят чувствата му и че наистина ще го направят. Това чувство се появява около осмия месец, когато децата осъзнават, че са нещо отделно от другите, и се оформя от интимните връзки през целия живот на човека. Когато родителите не са хармонично настроени спрямо детето си, резултатът е силна тревога. В един експеримент Стърн кара майките нарочно да реагират твърде силно или твърде слабо спрямо бебетата си, вместо да откликват с правилна настройка; децата реагират с незабавна уплаха и печал. Продължителната липса на настройка между родител и дете е направо съсипваща за детето. Когато родителят последователно отказва всякаква емпатия спрямо определена емоция у детето - радост, сълзи, нужда от прегръдка, - детето спира да я изразява, а вероятно и да я изпитва. Вероятно именно по този начин цели поредици от чувства могат да изчезнат от репертоара на интимните отношения, особено ако в периода на детството тези чувства са били открито или скрито потискани. По същия начин децата могат да предпочетат неблагоприятни емоции, в зависимост от това на кои свои чувства получават отклик. Дори малките бебета „улавят“ настроенията: тримесечните деца на депресирани майки например отразяват настроенията на майките си, докато си играят с тях, и демонстрират повече гняв и тъга и по-малко спонтанно любопитство и интерес в сравнение с деца, чийто майки не са депресирани (Описанието на депресираните деца е от Jeffrey Pickens е Tiffany Field, "Facial Expressivity in Infants of Depressed Mothers", Developmental Psychology 29, 6.1993.). Една от майките в изследването на Стърн систематично не реагира на действията на бебето си, и в крайна сметка то се научава да бъде пасивно. „Дете, третирано по този начин, научава, че ако се развълнува, майка му няма да се развълнува заедно с него, така че няма защо да се опитва“ - заявява Стърн. Има надежда обаче това да се промени чрез така наречените „корективни връзки“: „Връзките в живота на човека, било то с приятели, роднини или с психотерапевт, непрестанно променят действащия модел за връзка. Дисбалансът в дадена точка може да бъде коригиран по-късно - тук става въпрос за непрекъснат процес, който се развива през целия ни живот“. И наистина - някои от психоаналитичните теории разглеждат терапевтичната връзка именно като емоционален коректив, като опит да се поправи неадекватната настройка в миналото. Теоретиците използват термина „отражение“ - според тях терапевтът отразява към клиента разбиране за вътрешното му състояние, също както майката би трябвало да прави с бебето си. Емоционалният синхрон си остава извън обхвата на думите и съзнанието, но същевременно пациентът може да изпита душевната топлота от това, че е бил признат и разбран. Емоционалната цена на липсата на настройка в ранното детство може да се окаже огромна - и то не само за детето. Едно проучване сред престъпници, извършили изключително жестоки престъпления, разкрива, че единствената характеристика, която ги отличава от останалите престъпници е, че са били прехвърляни от приемно семейство на приемно семейство или са израснали в дом за сираци - все биографии, които предполагат липса на емоционални грижи и нищожни възможности за настройка (Изследването на изпълненото c насилие детство на изнасилвачите е проведено от Робърт Прентки, психолог от Филаделфия). Докато липсата на емоционално общуване може да потисне емпатията, налице е и един парадоксален резултат от интензивното, непрекъснато емоционално насилие в детството – жестоко и садистично отношение, унижение и чиста злоба. Деца, преживели подобно отношение, могат да станат хиперчувствителни към емоциите на околните и като постравматична реакция да търсят непрекъснато признаци за заплаха. Подобно вманиачаване по отношение на чувствата на другите е типично за деца, преживели психически тормоз, които като възрастни изпитват непостоянни и трудни за преодоляване върхове и спадове в настроението, които понякога се диагностицират като „гранично личностно разстройство“. Много от тези хора имат невероятна дарба да усещат какво изпитват околните и в повечето случаи признават, че като деца са били обект на емоционални изтезания (За емпатията при пациенти в гранични състояние вж. Lee Patrick et al, "Giftedness and Psychological Abuse in Borderline Personality Disorders: Their Relevance to Genesis and Treatment” Journal of Personality Disorders 6, 1992). Изтегляне 0.53 Mb. Сподели с приятели:
|