Емоционалната Интелигентност



Pdf просмотр
страница19/172
Дата28.02.2022
Размер2.25 Mb.
#113652
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   172
emoc intelig
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
Zajonc, "Affective Discrimination of Stimuli That Cannot Be Recognized",
Science, 1 February 1980.).
Други изследвания сочат, че в първите милисекунди на възприятието ние не само подсъзнателно разбираме какво има пред нас, но и успяваме да решим дали го харесваме или не; „когнитивното несъзнавано“ определя не само идентичността на онова, което виждаме, но и мнението ни за него'”.
Нашите емоции имат свой собствен ум - ум, който може да бъде напълно независим от рационалните ни съждения.
Схемата: Таламус - амигдала - зрителна кора - реакция „бягай или се бий“: пулсът и кръвното скачат. Големите мускули се подготвят за светкавично действие. Зрителният сигнал тръгва от ретината към таламуса, където
се превежда на мозъчен език. По-голямата част от съобщението
постъпва в зрителната кора, където се анализира и оценява с оглед на
значението си и на евентуална адекватна реакция; ако тази реакция е
емоционална, сигналът тръгва към амигдалата, за да активира
емоционалните центрове. Малка част от първоначалния сигнал постъпва
директно от таламуса в амигдалата, като по този начин позволява по-
бърза реакция, макар и не толкова прецизна. Така амигдалата може да
отключи емоционален отклик преди коровите центрове да са разбрали


31
напълно какво става.
Специалистът по емоционалната памет
Несъзнателните мнения са емоционални спомени, складирани в амигдалата. Работата на Льоду и на други учени като че ли сочи, че хипокампът, смятан дълго за ключова структура в лимбичната система, се занимава повече с регистриране и осмисляне на моделите във възприятията, отколкото с емоционалните реакции. Основната му роля е да даде на спомена контекст, който е жизнено важен за емоционалната му стойност; именно хипокампът разпознава разликите между мечка в зоопарка и мечка в задния ви двор.
Докато хипокампът помни само сухи факти, амигдалата съхранява емоционалния им привкус. Ако се опитаме да изпреварим кола по тесен път и малко остане да се блъснем в насрещен автомобил, хипокампът съхранява подробности за инцидента - къде сме се намирали, който е бил с нас, каква е била другата кола. Но не той, а амигдалата изпраща студената тръпка по гърба ни всеки път, когато се опитаме да изпреварим кола в подобни условия. По думите на Льоду, „хипокампът несъмнено ви помага да разпознаете лицето на братовчедка си, но именно амигдалата добавя, че изобщо не я харесвате“.
Мозъкът използва прост, но хитър начин, за да придаде особена сила на емоционалните спомени: същите системи, които карат тялото да реагира в животозастрашаващи ситуации с бягство или борба, отговарят и за това да отпечатат завинаги подобен момент в паметта ви. (John A. Bargh, "First
Second: The Preconscious in Social Interactions", доклад пред American
Psychological Society, W ashington D C., юни 1994) В условия на стрес (или на тревога, а може би и при силно вълнение и радост) един нерв, който свързва мозъка с надбъбречните жлези, подава сигнал за секретирането на хормоните епинефрин и норепинефрин, които незабавно потичат в тялото и го подготвят за извънредната ситуация. Тези хормони активират рецептори по блуждаещия нерв. Той пренася съобщения от мозъка, за да регулира сърцето, но същевременно връща към мозъка други сигнали, породени от епинефрина и норепинефрина. Амигдалата е основната зона, която приема тези сигнали; те активират неврони вътре в нея, а те на свой ред сигнализират на други мозъчни зони да запаметят добре случващото се.
Тази инервация на амигдалата като че ли отпечатва в паметта моментите със значителен емоционален товар по-силно, отколкото онези, на които не обръщаме внимание. Заради това и има по-голяма вероятност да помним например къде сме били на първата си среща или какво сме правили, когато сме чули новината за експлозията на совалката „Чалънджър“. Колкото по- възбудена е амигдалата, толкова по-силен е споменът; преживяванията, които ни вълнуват или плашат най-много, са сред най-трудните за


32 заличаване спомени. Това означава, че мозъкът има две различни паметови системи - една за обичайни факти и една за емоционално значими факти.
Наличието на обособена система за емоционални спомени е сериозно предимство в хода на еволюцията, тъй като чрез нея животните си спомнят изключително ярко онова, което ги заплашва или им носи удоволствие.
Днес обаче емоционалните спомени могат да се окажат лоши водачи.
Алармена система с изтекъл срок на годност
Основният недостатък на подобна невронна система е, че спешното съобщение, предавано от амигдалата, в много случаи (макар и не толкова често) е „с изтекъл срок на годност", особено в непрестанно изменящия се социален свят, в който живеем днес. Като хранилище на емоционалната памет амигдалата непрекъснато анализира преживяванията ни, сравнявайки случващото се в момента с онова, което ни се е случвало в миналото.
Методът за това сравнение е чисто асоциативен: когато е налице един ключов елемент от текущата ситуация, който съвпада с някакъв минал опит, двете събития се обявяват за сходни. Ето защо този невронен път е изключително немарлив: той подбужда към действие преди още да е получил пълно потвърждение за това какво става. Той трескаво ни кара да реагираме спрямо настоящето по начини, които сме използвали в миналото, с мисли, емоции и реакции, заучени при събития, които съвсем леко напомнят на сегашното, но все пак са достатъчно сходни, за да мобилизират амигдалата.
Бивша медицинска сестра от фронтова болница, травматизирана от непрекъснатия поток от ужасяващи рани, които е лекувала през войната, изведнъж се парализира от смесица от ужас, отвращение и паника - с други думи, повтаря реакциите си от бойното поле, - когато след години случайно в носа я удря миризмата от мръсна пелена, която малкото ѝ дете е скрило в гардероба. Очевидно само няколко дребни елемента от ситуацията са достатъчни, за да напомнят за минала заплаха и да накарат амигдалата да бие тревога. Проблемът е, че заедно с емоционално натоварените спомени, които могат да отключат подобен кризисен отговор, на сцената излизат и също толкова остарели схеми на реакция.
Неточността на емоционалния мозък в такива моменти се усилва допълнително от факта, че много мощни емоционални спомени датират от първите години на живота и са свързани с отношенията между бебето и хората, които се грижат за него. Това важи с особена сила за травматизиращите събития, например побои или липса на внимание. В този ранен период другите мозъчни структури - и особено хипокампът, който играе основна роля за съхраняването на наративните спомени, както и неокортексът, седалище на рационалната мисъл - все още не са се развили напълно. Амигдалата и хипокампът работят рамо до рамо, за да формират


33 спомени, като складират и извличат информацията напълно независимо.
Докато хипокампът извлича информация, амигдалата определя дали тази информация има емоционална стойност. Само че амигдалата, която съзрява изключително бързо в мозъка на бебето, в момента на раждането е почти напълно оформена.
Льоду се опира на ролята на амигдалата в детството, за да изкаже твърдението, около което отдавна се гради психоаналитичната мисъл: общуването през първите години на живота отпечатва в подсъзнанието ни поредица от емоционални уроци, извлечени от адаптацията или конфликтите при контактите между бебето и хората, които се грижат за него. (Най-подробното описание за първите години на


Сподели с приятели:
1   ...   15   16   17   18   19   20   21   22   ...   172




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница