Емпатия: разчитане на емоции

299
♦
По-загрижени и възпитани.
♦
По-„просоциални" и хармонични в рамките на групата.
♦
Повече споделяне, сътрудничество и готовност за помощ.
♦
Повече демократичност в отношенията с другите.
Една точка в списъка изисква специално внимание: програмите за емоционална грамотност подобряват академичното представяне на децата в училище. Това не е изолирано откритие - то е почти задължителен елемент при такива проучвания. Във време, в което твърде много деца нямат необходимите умения, за да се справят със собствените си тревоги, да слушат или да се съсредоточават, да обуздават импулсите си, да се чувстват отговорни за работата си или да ги е грижа за ученето, всичко, което им помага в това отношение, помага и на обучението им. В този смисъл емоционалната грамотност подхранва способността на училището да учи.
Дори във времена на регрес и бюджетни ограничения можем да твърдим, че тези програми обръщат хода на упадъка в образователната система и позволяват на училищата да изпълнят основната си мисия - поради което и си струва да се инвестира в тях.
Отвъд тези педагогически предимства курсовете като че ли помагат на децата и да изпълняват по-добре ролите си в живота, да станат по-добри приятели, ученици, синове и дъщери - а за в бъдеще, вероятно, и по-добри съпрузи и съпруги, работници и шефове, родители, граждани. Макар че не всяко дете ще овладее тези умения в еднаква степен, каквото и да поемат от тях, то със сигурност ще е за добро. „Приливът повдига всички лодки - казва
Тим Шрайвър. - От тези способности могат да се възползват всички деца, а не само тези с проблеми - това са ваксини срещу неприятностите, които действат цял живот".
Характер, морал и изкуството на демокрацията
Има една древна дума за набора от умения, които съставляват емоционалната интелигентност: характер. Характерът, пише Амитай
Ециони, социален теоретик от университета „Джордж Вашингтон“, е
„психологическият мускул, от който има нужда моралното поведение“.
(Amitai Etzioni, The Spirit of Community, New York, Crown, 1993) А философът
Джон Дюи вече е бил наясно, че моралното образование е най-могъщо тогава, когато уроците се преподават на децата едновременно с истинските събития, а не просто като суха материя - с други думи точно по начина, необходим за емоционалната грамотност. (Steven C. Rockefeller, John Dewey:
Religious Faith and Democratic Humanism, New York, Columbia University
Press, 1991)
Ако развитието на характера е основата на демократичните общества, да си представим само каква опора може да се окаже емоционалната

300 интелигентност за това развитие. Характерът се изгражда чрез самодисциплина - доблестният живот, както са отбелязвали всички философи от Аристотел насам, се основава на самоконтрол. Друга опора на характера е способността да се мотивираш и контролираш, независимо дали става въпрос за домашно, за професионална задача или за ранно ставане сутрин. А както вече видяхме, способността да отлагаш възнаграждението и да контролираш физическите си импулси към действие е основно емоционално умение, до неотдавна наричано „воля“. „Ние трябва да сме в състояние да се контролираме, да обуздаваме апетитите и страстите си, за да бъдем наистина съвестни - пише за възпитанието на характера Томас
Ликона. (Thomas Lickona, Educating for Character, New York, Bantam, 1991.)
- Необходима е воля, за да поставим емоцията под контрола на разума“.
Способността да потискаме егоцентризма и импулсите си има някои социални ползи: тя отваря пътя на емпатията, на истинското изслушване, на приемането на чуждата гледна точка. Както вече видяхме, емпатията води до загриженост, алтруизъм и състрадание. Приемането на друга гледна точка разбива порочните стереотипи и така подхранва толерантността спрямо различията. Тези способности стават все по-необходими в нашето плуралистично общество, тъй като позволяват на хората да живеят заедно във взаимно уважение и така дават възможност за продуктивно обществено сътрудничество. Ето в това се състои изкуството на демокрацията .
Училищата, отбелязва Ециони, играят основна роля за култивирането на характера чрез насаждане на самодисциплина и емпатия, които на свой ред позволяват искрено приемане на гражданските и моралните ценности. За тази цел обаче не е достатъчно да четем на децата лекции за ценностите: те трябва да ги практикуват, като единственият начин за това е да изградят у себе си основните емоционални и социални умения. В този смисъл емоционалната грамотност върви ръка за ръка с възпитанието при изграждането на характера, морала и гражданското чувство.
Заключителни думи
Докато дописвам тази книга, погледът ми се спира върху някои тревожни статии във вестника. Според едната от тях огнестрелното оръжие се е превърнало в убиец номер едно в Америка и вече е посяло повече смърт от автомобилните катастрофи. Във втората пише, че убийствата през последната година са се увеличили с 3%. (Murders Across Nation Rise by 3
Percent, but Overall Violent Crime Is Down”, The New York Times, 2 май 1994г.)
Особено притеснителна е прогнозата на един криминалист, че в момента сме в относително затишие пред "буря от престъпност“, която ни очаква през следващото десетилетие. Причината според него е, че убийствата, извършени от четиринадесе-тпетнадесет годишни юноши нарастват непрекъснато, а тяхната възрастова група е била един от пиковете на

301 раждаемостта. През следващите десет години тази група ще бъде на възраст между осемнадесет и двадесет и четири години - възрастта, на която се извършват най-много убийства в престъпния свят. Облаците вече се събират на хоризонта: трета статия твърди, че за периода от 1988 до 1992 г. статистиката на Министерството на правосъдието сочи скок от 68% на обвиненията срещу непълнолетни за убийство, въоръжено нападение, обир и изнасилване, като само въоръжените нападения са се увеличили с 80% .
(Serious Crimes by Juveniles Soar”, Associated Press, 25 юли 1994 г.)
Тези тийнейджъри са от първото поколение, което има лесен достъп не просто до оръжия, а до мощни автоматични оръжия, също както поколението на родителите им беше първото с достъп до наркотици.
Пистолетите в задния джоб означават, че споровете, които някога водеха до саморазправа с юмруци, днес вече водят до престрелки. А, както посочва друг експерт, „тези младежи не са особено умели в това да избягват споровете“.
Една от причините за това неумение, разбира се, е, че ние като общество не сме си дали труда да се уверим, че всяко дете е усвоило азбуката на справянето с гнева или на положителното разрешаване на конфликти - нито пък сме положили някакви усилия да преподаваме на децата емпатия, контрол върху импулсите или някои други основни елементи на емоционалната компетентност. Оставяйки емоционалните уроци на случайността, ние рискуваме да пропуснем възможността, която ни дава бавното съзряване на мозъка, за да помогнем на децата да си изработят здравословен емоционален репертоар.
Въпреки високият интерес към емоционалната грамотност от страна на някои педагози, такива курсове си остават рядкост; повечето учители, директори и родители дори не подозират за съществуването им. Най- добрите модели остават извън вниманието на образователната система и се прилагат в шепа частни и стотина държавни училища. Разбира се, няма програма, която да дава ефикасен отпор на всеки проблем. Но тъй като и ние, и децата ни сме изправени пред сериозни кризи, а тези курсове по емоционална грамотност все пак ни дават капка надежда, не трябва ли да се запитаме дали не е направо задължително да преподаваме тези основни умения на всяко дете, и то точно сега?
А кога, ако не сега?

302

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: