Емоционалната Интелигентност
Приложение 1. Що е емоция?
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| Приложение 1. Що е емоция? Нека кажа сега няколко думи за това какво разбирам под емоция - термин, за чието точно значение психолозите и философите спорят повече от век. Най-буквалният смисъл на думата - този, който можем да открием например в Оксфордския речник на английския език - е „всяко умствено вълнение или тревога, чувство, страст; всяко интензивно или възбудено състояние на ума". За мен емоцията обозначава чувството и свързаните с него мисли, психологически и биологични състояния, както и обусловената от него склонност към едно или друго действие. Има стотици емоции, всяка със свои нюанси, варианти, мутации и изменения. Всъщност съществуват много повече емоции, отколкото думи за тях. Изследователите продължават да спорят кои емоции могат да се смятат за първични - нещо като основните цветове, от които да произлизат всички останали, - както и дали изобщо съществуват подобни емоции. Някои теоретици предлагат емоциите на се разглеждат по групи, макар и не всички да са съгласни кои точно са групите. Ето някои от основните кандидати за групи и техните членове: Гняв: бяс, възмущение, яд, отчаяние, ярост, раздразнение, язвителност, жлъчност, враждебност, неприязън, ненавист, а като крайно състояние - патологична омраза и склонност към насилие. Тъга: мъка, траур, безрадостност, мрачно настроение, меланхолия, самосъжаление, самота, чувство за отхвърляне, отчаяние, а в патологични случаи - тежка депресия. Страх: тревожност, притеснение, нервност, загриженост, смайване, ужас, недоверчивост, предпазливост, опасения, раздразнителност, на патологично ниво - фобия и паника. Радост: щастие, наслада, облекчение, удовлетворение, блаженство, удоволствие, забавление, гордост, чувствена наслада, тръпка, благодарност, вълнение, еуфория, екстаз, в патологични състояния - мания. Любов: приемане, приятелски чувства, доверие, мило отношение, афинитет, отдаване, обожание, очарование. Изненада: шок, удивление, учудване, смайване, слисване. Отвращение: презрение, отхвърляне, присмех, ненавист, отблъскване. Срам: вина, притеснение, мъка, угризения, унижение, съжаление, сподавяне, огорчение, покруса, разкаяние. Разбира се, този списък не може да даде отговор на въпроса как да 303 класифицираме една или друга емоция. Какво да кажем например за смесени чувства като ревността, при която има немалко гняв, съчетан с тъга и страх? А положителните чувства като надежда и вяра, кураж и готовност за прошка, увереност и невъзмутимост? Или пък някои от класическите пороци - чувства като съмнение, самодоволство, мързел и вцепенение, или пък отегчение? Ясно е, че еднозначен отговор няма. Научните спорове по класификацията на емоциите продължават. Мнението, че съществуват някакви основни емоции, до голяма степен се дължи на откритието на Пол Екман от Калифорнийския университет в Сан Франциско. Той стига до извода, че лицевите изражения за четири чувства (страх, гняв, тъга, удоволствие) се разпознават от хора от различни култури по целия свят, включително и от съвсем примитивни групи, които не познават киното или телевизията, което вероятно означава, че тези изражения са универсални. Екман показва снимки на лица, изобразяващи една или друга емоция с техническа точност, на народи от всякакви култури - чак до форе в Нова Гвинея, изолирано палеолитно племе високо в планините - и всички разпознават тези четири основни емоции. Универсалната валидност на мимиките за емоции за пръв път е забелязана още от Дарвин, който вижда в нея доказателство за това, че еволюционните сили са отпечатали тези сигнали в централната ни нервна система. В търсене на основни принципи аз вървя по стъпките на Екман и смятам, че емоциите могат да бъдат разделени на семейства, а във всяко семейство да бъдат разположени върху двумерна скала. За мен основните групи - гняв, тъга, страх, радост, любов, срам и така нататък - са обобщение на безбройните нюанси, които изпълват емоционалния ни живот. Всяко едно от тези семейства има основно емоционално ядро, от което излизат безброй разклонения. Короната на това символично дърво представляват настроенията, които са по-приглушени и траят много по-дълго от емоцията (рядко явление е цял ден да си бесен, но не е чак толкова рядко да си кисел и раздразнителен и лесно да стигаш до истински гняв). След това идват темпераментите - предразположението към дадена емоция или настроение, което прави хората меланхолични, срамежливи или ведри. Още по-нататък са емоционалните разстройства, като клиничната депресия или неумолимото безпокойство, при които жертвата непрекъснато е в плен на отровни емоции. |