Емоционалната Интелигентност

27
емоционален център на мозъка е рожба на невролога Пол Маклийн и
датира от преди повече от четиридесет години. През последните години
открития като тези на Льоду донякъде я детайлизираха, доказвайки, че
някои от централните ѝ структури, като хипокампа например, не са чак
толкова пряко свързани с емоциите, докато други невронни пътеки,
свързващи други части от мозъка - и в частност префронталните лобове
- с амигдалата, са значително по-важни. Освен това все по-щироко се
приема идеята, че всяка емоция може да засегне различни части от
мозъка. Най-разпространената представа е, че не съществува ясно
определен „емоционален мозък“, а по-скоро няколко системи от мрежи,
които разпръскват регулирането на дадена емоция в отдалечени, но
координирани части от мозъка. Специалистите спекулират, че когато
най-сетне определим пълната физиологична картина на емоциите, всяко
чувство ще има своя собствена топология, ясно видима карта от невронни
пътеки, определящи уникалните му качества, като много от тези пътеки
вероятно ще се пресичат на ключови места в лимбичната система
(например в амигдалата) и в префронталния кортекс. Вж. Joseph LeDoux,
"Emotional Memory Systems in the Brain", Behavioral and Brain Research 58,
1993.)
Изследванията на Льоду обясняват как амигдалата може да поеме контрола върху всичко, което правим, въпреки решенията на мислещия мозък - неокортекса. Както ще видим след малко, работата на амигдалата и нейното взаимодействие с неокортекса са в самата сърцевина на емоционалната интелигентност.
Невронният спусък
За разбирането на силата на емоциите в умствения живот най- интересни са онези моменти на сляпо, страстно действие, за които сетне съжаляваме, след като прахът се слегне; въпросът е как е възможно да изгубим ума си толкова лесно. Да вземем например историята на една млада жена, която пътува два часа до Бостън, за да хапне с приятеля си и да прекара деня с него. В ресторанта той ѝ дава подарък, който тя е очаквала от месеци: рядка гравюра, донесена чак от Испания. Само че удоволствието се изпарява в мига, в който тя предлага, след като хапнат, да отидат на кино и да гледат филм, който я интересува, но приятелят ѝ я слисва с думите си, че не може да прекара деня с нея, понеже има тренировка по софтбол. Момичето е вярва на ушите си. Чувства се толкова наранена, че избухва в сълзи, излиза навън и импулсивно хвърля гравюрата в една кофа за боклук. След месеци, когато разказва случката, тя изразява съжаление не за това, че си е тръгнала, а за това, че е изхвърлила картината.
Тъкмо в такива моменти, когато импулсивните чувства потискат рационалните, новооткритата роля на амигдалата се оказва жизнено важна.

28
Входящите сигнали от сетивата минават през амигдалата и тя сканира всеки детайл, търсейки признаци за нередност. Това я поставя на силна властова позиция в нашия ум, един вид психологически страж, който при всяка ситуация, при всяко възприятие задава един и същи въпрос - най- примитивния, на който сме способни: „Това предизвиква ли омраза? Болка?
Страх?“ Ако отговорът е положителен, ако нещо в момента отключи реакция, амигдалата пристъпва незабавно към действие като същински невронен спусък, готов да подаде сигнал за тревога към всички зони в мозъка.
В архитектурата на мозъка амигдалата е нещо като спешен център, където операторите са готови във всеки един момент да изпратят повиквания до пожарната, полицията или съседите, когато охранителната система на дома ни се задейства.
Когато постъпи сигнал например за страх, тя изпраща спешни съобщения до всички основни зони в мозъка: отключва хормоните на тялото за бягство и борба, мобилизира двигателните центрове и активира сърдечно-съдовата система, мускулите и чepвaтa. (Този анализ се основава на отличния синтез
на Джеръм Кейгън, Jerome Kagan, Galen's Prophecy, New York, Basic Books,
1994.). Други сигнални пътища отключват секрецията на хормона норепинефрин, който повишава реактивността на ключови зони в мозъка, включително онези, които изострят сетивата, като по този начин поставя тялото ни в последна степен на бойна готовност. Допълнителни сигнали от амигдалата нареждат на мозъчния ствол да опъне лицето в уплашена гримаса, да замрази маловажните движения на мускулите, да ускори пулса, да повиши кръвното налягане и да забави дишането. Има и такива, които анализират източника на заплахата и подготвят мускулите за адекватна реакция. Едновременно с това коровата система на паметта е мобилизирана да събере всички данни за опасността, оставяйки на втори план всички други мисли.
Това са само част от внимателно съгласуваните изменения из целия мозък, който управлява амигдалата (за по-подробно описание виж Приложение С).
Широката мрежа от невронни връзки на амигдалата ѝ позволява в момент на емоционален катаклизъм да плени и командва еднолично останалата част от мозъка, включително и рационалния ни разсъдък.
Емоционалният страж
Един приятел разказваше как, докато бил на почивка в Англия, седнал да хапне в едно кафене до някакъв канал. След това тръгнал да се разхожда по каменните стъпала покрай канала. Изведнъж видял момиче, вторачено във водата, със замръзнало от страх лице. Преди още да разбере какво прави, той вече бил скочил във водата - с все палтото и вратовръзката. Едва тогава осъзнал, че момичето е гледало малко дете, паднало във водата - и той успял да го спаси.

29
Какво го е накарало да скочи във водата, преди още да знае защо? Най- вероятният отговор е: амигдалата.
В едно от най-красноречивите открития относно емоциите през последното десетилетие Льоду показва, че архитектурата на мозъка дава на амигдалата привилегированата позиция на емоционален страж, способен да мобилизира принудително мoзъкa. (Писах за изследванията на Джоузеф
Awuy в броя на ,Ню Йорк ТаЛмс“ от 15 август 1989 г. Дискусията в тази

Изтегляне 2.25 Mb.

Сподели с приятели: