Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| глава се основава на разговорите ми с него и на някои от статиите му, включително Joseph LeDoux, "Emotional Memory Systems in the Brain", Behavioural Brain Research 58, 1993; Joseph LeDoux, "Emotion, .Memory and the Brain", Scientific American, June 1994; Joseph LeDoux, "Emotion and the Limbic System Concept”, Concepts in Neuroscience 2, 1992.) Неговите проучвания сочат, че сетивните сигнали от очите или ушите стигат първо до таламуса, а след това, по един- единствен синапс - и до амигдалата. Втори сигнал от таламуса се насочва към неокортекса - мислещия мозък. Това разклоняване на сигнала позволява на амигдалата да започне да реагира преди неокортекса, който прекарва информацията през няколко нива от мозъчни зони, преди да я възприеме напълно и да отключи най-сетне по- фината си и прецизна реакция. Изследванията на Льоду водят до революция в разбирането на емоционалния живот, тъй като за пръв път става ясно по какви невронни пътища минават чувствата, които заобикалят неокортекса. Сред онези, които поемат направо към амигдалата, са и най-примитивните ни и мощни емоции; това до голяма степен обяснява силата на емоцията да потиска реалността. Преди Льоду специалистите са смятали, че очите, ушите и другите сетивни органи подават сигнали на таламуса, а оттам те се предават на сетивните зони в неокортекса, където се интерпретират и се превръщат в обектите такива, каквито ги възприемаме. Сигналите се сортират по значение, така че мозъкът да разпознае какво представлява всеки отделен обект и какво означава неговото присъствие. Според тази остаряла вече теория от неокортекса сигналите се изпращат към лимбичната система, която на свой ред определя каква ще бъде адекватната реакция на мозъка и на тялото като цяло. Няма съмнение, че подобен възглед отразява правилно функционирането на мозъка през повечето време, но Льоду открива малко снопче неврони, което води направо от таламуса към амигдалата, успоредно с невронната магистрала към кората на главния мозък. Тази по- кратка пътечка - нещо като заден вход от неврони - позволява на амигдалата да получава директно входяща информация от сетивата и да разпореди реакция преди още тази информация да е регистрирана напълно от неокортекса. Това откритие преобръща представата, че амигдалата зависи изцяло от сигналите от неокортекса, за да формулира емоционалните си реакции. Амигдалата може да породи емоционална реакция по бързата процедура, дори между нея и неокортекса да протича паралелно съвсем различна 30 реакция. Амигдалата може да ни накара да се хвърлим презглава в действие, докато малко по-бавният (но и по-информиран) неокортекс разработва подробния си план за действие. Льоду отхвърля преобладаващото мнение за пътя, изминаван от емоциите, благодарение на изследванията си върху животни. В един особено важен експеримент той разрушава слуховата кора на плъховете, след което им пуска едновременно звук и електрически ток. Плъховете бързо се научават да се боят от звука, въпреки че неокортексът им не го регистрира. Вместо това звукът поема направо от ухото към таламуса и амигдалата и изключва всякаква обработка от страна на по-висшата нервна дейност. Накратко, плъховете заучават емоционална реакция без никакво участие на мозъчната кора: амигдалата възприема, помни и регулира техния страх напълно независимо. „Чисто анатомично емоционалната система може да реагира независимо от неокортекса - ми каза Льоду. - Някои емоционални реакции и спомени могат да се формират без каквото и да е участие на съзнанието или на когнитивната система". Амигдалата може да пази спомени и набори от реакции, които използваме, без да осъзнаваме защо го правим - та нали краткият път от таламуса до амигдалата изключва изцяло кората на главния мозък. Това изглежда позволява на амигдалата да съхранява емоционални впечатления и спомени, които ние не сме в състояние да осъзнаем напълно. Льоду смята, че именно тази скрита роля на амигдалата в процеса на запаметяване обяснява например удивителния експеримент, при който участниците развиват предпочитания към геометрични фигури със странна форма, преминали през зрителното им поле толкова бързо, че не са оставили никакъв съзнателен cпoмeн.(William Raft Kunst-Wilson and R. B. Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|