Емоционалната Интелигентност
Изтегляне 2.25 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Tom-Egeland - Evangelieto na Lutsifer - 6342-b, ЕМОЦИОНАЛНА АЛХИМИЯ
| спекулации за фината настройка на емоционалната реакция на неокортекса дължа на Ned Kalin, op. cit.). За животните - дали да бягат или да нападат. А за хората... пак дали да бягат или да нападат, но и дали да молят, да убеждават, да търсят симпатия, дали да протакат, да събуждат чувство за вина, да мрънкат, да се перчат, да демонстрират презрение - пълната гама от емоционални хитрини. Реакцията на неокортекса е по-бавна от механизма на насилствена мобилизация, защото сигналът изминава по-дълъг път. Тя обаче е и по- смислена и адекватна, тъй като се проявява след сериозно обмисляне. Когато изгубим близък и изпитваме тъга, или пък триумфираме на върха на щастието, когато предъвкваме за хиляден път нечии думи или действия и неудържимо им се ядосваме, за това отговаря неокортексът. Също както и при амигдалата, ако префронталните лобове спрат да функционират, голяма част от емоционалния живот ще изчезне; тъй като няма да разбираме, че дадено събитие заслужава емоционален отклик, няма и да реагираме с чувство. Тази роля на префронталните лобове за емоционалния ни живот влиза в полезрението на невролозите през четиридесетте години с едно отчаяно - и за съжаление погрешно - хирургическо „лечение“ на психическите заболявания: префронталната лоботомия, която (често изключително грубо и нехайно) отстранява префронталните лобове на пациента или прекъсва връзката между префронталния кортекс и останалата част от мозъка. Преди откриването на ефикасно медикаментозно лечение за психическите заболявания мнозина приветстват лоботомията като отговор на сериозни емоционални проблеми - прекъснете връзките между префронталните лобове и мозъка, и хоп! - състоянието на пациентите изведнъж „се подобрява". За съжаление цената е тежка: заедно с проблемите си отива и почти целият емоционален живот на пациента. Основните пътища за неговото осъществяване са разрушени завинаги. Емоционалното „отвличане“ като че ли се състои от два елемента: активиране на амигдалата и потискане на процеса в неокортекса, който обикновено държи емоционалната реакция под контрол, или насилствена мобилизация на коровите зони за нуждите на емоционалния взрив. (Един по-внимателен поглед върху невроанатомията разкрива как точно префронталните лобове действат като емоционални мениджъри. 37 Немалко доказателства сочат една определена част от префронталния кортекс като място, където се събират повечето или дори всички корови неврони, свързани с емоционалната реакция При хората най-силните връзки между неокортекса и амигдалата стигат до левия префронтален лоб и до темпоралния лоб встрани от фронталния (темпоралният лоб играе основна роля при разпознаването на предметите). И двете връзки имат общо начало и предполагат наличието на цяла невронна магистрала. Едноневронната връзка между амигдалата и префронталния кортекс преминава през зона, наречена орбитофронтален кортекс. Като че ли именно там се извършва основната оценка на емоционалните реакции по време ма тяхното осъществяване, както и корекцията им. Орбитофронталният кортекс получава сигнали от амигдалата и има своя собствена сложна мрежа от неврони из лимбичната система. Благодарение на тази мрежа той играе важна роля в регулирането на емоционалните реакции - включително и в инхибирането на сигналите от лимбичната система, които достигат до други зони в мозъка, като по този начин намалява чувството за тревога. Връзките на орбитофронталния кортекс с лимбичния мозък са толкова силни, че някои невроанатоми ги наричат един вид „лимбична кора“ - мислещата част от емоционалния мозък. Вж. Ned Kalin, Departments of Psychology and Psychiatry, University of Wisconsin, “Aspects of Emotion Conserved Across Изтегляне 2.25 Mb. Сподели с приятели:
|